Чурен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чурен
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,577 km²
Надм. височина 1415 m
Пощ. код 4226
Тел. код 031402
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 81774
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Родопи
Пламен Спасов
(ГЕРБ)

Чурен е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Чурен е разположено в планински район на 1400 м. надморска височина. То се намира в Родопите на около 26 км от град Перущица. Наблизо до селото е хижа „Върховръх“. Пътят за Чурен минава през село Скобелево и през хижа „Родопи“. До там има асфалтиран път. От автогара „Родопи“ в Пловдив има автобус, който не пътува всеки ден.

Селото е малко и през зимния сезон е почти необитаемо. Останали са да живеят 2 – 3 семейства възрастни хора. През пролетта и особено през лятото селцето отново се оживява от завръщащите се бивши жители и почиващи курортисти. Местните хора се занимават с отглеждането на животни предимно овце и крави, отглеждат също картофи, малини и ягоди. Плодовете са много вкусни и зреят по-късно от полските.

Селището се намира на южният склон на Върховръшкият рид и предлага уникална природа, красиви гледки, борова гора, и чист въздух. Прекрасно място за отдих през лятото. През зимата недостатък е нередовният транспорт и не-много поддържаните зимни пътища. [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Чурен живеят 529 помаци.[2]

Марин Гагов – запасник от село Чурен – е бил изпратен да върне избягалите помаци от Чурен след насилственото покръстване през 1912 – 1913 година, за което той сам разказва за списание „Родопи“:

„Казах хми: пращат ме отгоре (от село) да ви собера и да си варвиме, нема какво да ва е страх. Каквото е минало, минало. Пращат ма да ва пазя. Никой нищо нема да ви стори. Га дойдохме в 1 часа, отидох си ей у дома, легнах, че колко съм поспал, два-три часа, че станах да ида да пика вонка, га слушам тук са вика „Аллах икбеер!“ Ох, маке им да..., си реках, че нали са покростени, какво е сова? Че влезох в кощи, опасах паласките, грабнах малинхерата... Дойдох на вратата на жамията и извиках нах вотре: Стой! Вашата маке! Какво правите тука? Имаше вотре до сто души. Кланят се по турцки... Че като взех една сопа-вастагарка, че един по един зоха да излизат и я удари, на те ви едно кланене, нали сте болгари! Та докрай, до един до де излезат... Че на утринто се качих на един кон, право при генерала в Пловдив. Докладвах му и го питам какво да правя. Той вика: Трепи, какво ще правиш! Хубаво си сторил. Те са покръстени, не са в Турция и трябва тъй да си останат.“[3]


Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. За с.Чурен в сайта на Община Родопи
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 101.
  3. Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, [2005]. ISBN 954-8176-96-3. с. 76.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]