Устина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Устина
Общи данни
Население 2 345 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,891 km²
Надм. височина 482 m
Пощ. код 4228
Тел. код 03145
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 75188
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Родопи
Пламен Спасов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Устина
Нели Бундева
(ОЗ, ДСБ, СДС, ...)

Устина е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Устина се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Разположено в полите на северните Родопи, близо до римския път, свързващ древния Филипопол и Беломорието, село Устина е наследник на тракийското селище Бесапара, съществувало през II в. преди новата ера и известно в древността като голям административен център, който обхващал териториите от Пастуша (днес квартал на гр. Перущица) до Кричим и Исперихово.

В наследство от това славно минало са намерените колони с огромен диаметър, гробници. Открити са три църкви, останали на дъното на язовира до селото, заровени в земята древни останки от сгради, много монети и делви, които понастоящем се съхраняват в Археологическия музей в гр. Пловдив.

Римският път, минаващ близо до село Устина, е третият трансконтинентален път, който бил окончателно съграден при император Траян (98-117). Той идвал от Панония (Унгария) и Дакия (югозападна Румъния). Прекосявал Дунав при Улпия Ескус (на северозапад от с. Гиген, Плевенска област, на 5 км южно от вливането на р. Искър в Дунав). Оттам покрай с. Рибен и Плене се отправял към Хемус при Троянския проход и оттам през Тракия за Филипопол. Продължавал през Родопите и се насочвал по посока на Егейско море към големия път Виа Игнация.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2 700
1946 2 885
1956 2 631
1965 2 961
1975 2 959
1985 2 588
1992 2 404
2001 2 344
2011 2 240

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 2 240 100.00
Българи 1 192 53.21
Турци 628 28.03
Цигани 32 1.42
Други 9 0.40
Не се самоопределят 37 1.65
Не отговорили 342 15.26

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Предците на днешното смесено население на селото в миналото са изповядвали павликянство.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Параклисът „Св. Георги“ – разположен е на височина от около 420 м н.в. и отстои на 60 минути от село Устина и минаващата до него р. Въча. На 20 минути южна посока от параклиса се извисява връх Кулата, който впечатлява със своята монолитна осанка. По тези места всеки гост може да се наслади на красивата гледка – на север е тракийското поле, а на юг – пределите на Върховръшкия дял, който е част от родопския дял Чернатица.

От връх Кулата се вижда местността „Калето“, където се намира и едноименната пещера. Предания разказват, че в миналото бездетни жени успели да преминат отвора, се сдобивали с рожба.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се събор на 24 май. На събора се провеждат годишни борби.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Устина на остров Тауър, Антарктика е наименуван в чест на селището Устина.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България