Белащица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Белащица
България
Red pog.png
Белащица
Област Пловдив
Red pog.png
Белащица
Общи данни
Население 1 778 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 13.782 km²
Надм. височина 286 m
Пощ. код 4124
Тел. код 03100
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 3304
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Родопи
Пламен Спасов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Белащица
Цветанка Читакова
(ГЕРБ)

Белащица е село в Южна България. То се намира в община Родопи, Област Пловдив.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира на 3 км от околовръстния път на Пловдив. До него водят два пътя - старият, минаващ през село Брани поле, е в добро състояние и извежда на центъра, а новият, построен и открит през 2006 г., води до вилната зона на Белащица. След края на селото двата пътя се свързват в един, който води до парк " Родопи " (познат на пловдивчани просто като хижа "Здравец"). На 8 км след Белащица в посока хижа "Здравец" е село Гълъбово,а на 50 метра в посока Пловдив е Брани поле. Говори се за сливане на двете села. На 3 км западно е село Марково (има черен път), а на 2 км източно е Брестник (също черен път). В проект на община Родопи се предвижда свързване на трите села чрез асфалтов път. Белащица е сред най-атрактивните села в района, доказва го големият интерес към закупуване на имоти и строеж на къщи и вилни селища.

История[редактиране | edit source]

Според легендата Никифор Ксифий (управител на Филипополис от 1018 година) има изключителен принос за поражението на цар Самуил през 1014 година при Беласица планина (Македония), тъй като се явил в тила му. Император Василий II му подарил 15 000 от пленените Самуилови войници. Ослепените войници, разквартирувани на това място, основали село Беласица, което след това нарекли Белащица.

Религии[редактиране | edit source]

Населението е източноправославно, в селото има църква, а над него е известният Белащински манастир "Св. Георги".

Обществени институции[редактиране | edit source]

В центъра на Белащица се намира новата сграда на кметството, в която освен него са здравната служба и пощата. До нея се намира сградата на читалище "Просвета" и библиотеката, а срещу тях е ОУ "Пенчо Славейков". В селото има действаща детска градина с детска ясла.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Белащинският манастир „Св. Георги Победоносец“ е действащ девически манастир. Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комлекс от църква, параклис и жилищни и стопански сгради. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи, построена през 1838 г. Под открития притвор е аязмото, което е останало още от основаването на манастира и се смята за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831 г. Манастирът е изграден през 1020 г. от византийския военачалник Никифор Скифи - управител на Филипополис. Останки от двореца-крепост на Никифор Скифи има южно от селото. Близо до своята крепост Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на Свети Георги Победоносец. Манастирът е опустошен от османците при нашествието им на Балканския полуостров през 1364 г. и възобновен през XVIII век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен - Брестник - Белащица. След Освобождението манастирът е възстановен, но остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 г.

В местността "Чинарите" расте най-дебелото дърво в България – чинар на повече от 1100 години с обиколка на ствола 13,7 метра (според обозначителните табели), както и няколко други стари и дебели чинари. До тях има останки от османска стражева кула. На 06.12.2011 г. местността е обявена за защитена със заповед на Министъра на околната среда и водите Нона Караджова.

Редовни събития[редактиране | edit source]

На 6 май (Гергьовден) е празникът на Белащинския манастир "Св. Георги". Около него се организира събор. Празникът на селото е на 24 май в местността "Чинарите". Събор се организира и на 31 май (в центъра на селото) в памет на акордеониста Костадин Льолев.

Известни личности[редактиране | edit source]

доц.д-р Лиляна Ламбрева - преподавател по клинична лаборатория и главен административен лекар към МУ - София,

Нок - Бог

Костадин Льолев - музикант и композитор

Димитър Калканов - футболист, играл в Локомотив (Пловдив), Етникос (Кипър), Инстант Дикт (Хонк Конг), Хепи Вали (Хонк Конг), Селангор (Малайзия) и Келантан (Малайзия)

Димитър Младенов - футболист, играл в Ботев (Пловдив), ЦСКА, Локомотив (Горна Оряховица), Хасково и Марица

Външни препратки[редактиране | edit source]