ПФК Локомотив (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Локомотив (Пловдив))
Направо към: навигация, търсене
ПФК Локомотив (Пловдив)
Професионален Футболен Клуб Локомотив 1926 Пловдив
Локомотив Пловдив
Емблема на футболния клуб
Прозвище „Смърфовете“, „черно-белите“
Основан 25 юли 1926 г.  (на 91 г.)
(като Спортклуб Пловдив)
Стадион Локомотив
Капацитет 12 000
Собственик България Христо Крушарски
Президент България Христо Бонев
Старши треньор Босна и Херцеговина Бруно Акрапович
Първенство Първа лига
2016/17 Първа лига, 5-то
Спонсор Efbet
Екипировка Uhlsport
Уебсайт lokomotivpd.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ПФК Локомотив (Пловдив) в Общомедия

Локомотив е български професионален футболен клуб от Пловдив, основан на 25 юли 1926 г. Състезава се в Първа професионална футболна лига. Играе мачовете си на стадион „Локомотив“ с капацитет 12 000 души. Цветовете на клуба са черно, бяло и светло синьо.

Шампион на България през сезон 2003/04, когато печели първата си титла. Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г. и Суперкупа на България през 2004 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

IV Пловдивски район

Най-дълбоките исторически корени на съвременния ПФК Локомотив Пловдив датират от пролетта на 1922 г., когато в IV-ти пловдивски район (историческото сърце на Пловдив – Трихълмието), на базата на развивалите се дотогава махленско-ученически формирования, е основан спортен клуб „Караджа“. Сред тогавашните десетки пловдивски клубове, „Караджа“ има честта да встъпи като участник в първото официално футболно първенство на Пловдив (1924 г.), ставайки първенец на 2-ра дивизия. В тази градска надпревара се включват общо осем тима, разпределени в две дивизии.

Две години след основаването на спортен клуб „Караджа“, отново в IV-ти пловдивски район – най-старият и най-голям като територия и население район на града, е учреден и спортен клуб „Атлетик“. Границите на IV-ти пловдивски район са непроменени и днес: от север е р. Марица, от запад – тръгвайки от Пешеходния мост, през цялата Главна улица до бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“, на юг – Асеновградското шосе и на изток – до покрайнините на града, включително и квартала „Лаута“.

На 25 юли 1926 г. на тържествено обединително събрание, провело се в едно от духовните средища на Пловдив – читалище „Иван Вазов“, двата спортни клуба „Караджа“ и „Атлетик“ се сливат в един, носещ името „Спортклуб“.[1] За клубни цветове се избрат червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 25 юли 1926 г. е утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926-та се вписва и в неговата емблема.

След ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928 г., Спортклуб остава без игрище, тъй като там се заселват пловдивски граждани, чиито домове стихията погубва. Въпреки настоятелните си постъпки пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово задължение относно отпускане на градски парцел, клубът преживява без собствено игрище повече от две десетилетия.

Пловдивски Спортклуб[редактиране | редактиране на кода]

Емблемата на Спортклуб
Домакински и гостуващ екип на Спортклуб Пловдив през сезон 1939 – 40 г.

През 1933 г. Спортклуб става първенец на 2-ра пловдивска дивизия, встъпвайки в елитната 1-ва, чиято титла извоюва за първи път през 1936 г. През 1938 г. Пловдивски Спортклуб (както вече било официалното му име) се преборва за място в Националната футболна дивизия, учредена година по-рано и включваща 10-те най-добри български тима. В нея спортклубци се състезават с успех две години – до разпускането ѝ, като за това им представяне значителна заслуга има техният унгарски треньор Ласло Клайн (ученик на прочутия тогава англичанин Джими Хоган, когото специалистите днес наричат „създателят на тоталния футбол“). През втория си сезон в НФД (1939/40 г.) Спортклуб е единственият клуб, представляващ цялата Южна България в елитния футбол.

В годините до 1944 г. тимът става Южнобългарски първенец и достигна четвъртфинал за Държавно първенство (1941 г.), като през 1940 г. и 1942 г. играе на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942 г. в София, постъпленията от него се оказават рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа. На 3 октомври 1942 г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб правят невиждано дотогава „нашествие“ в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3 000 пловдивчани пристигнат в София, за да окуражават своя тим.

По същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942 г. и 1943 г.[2][3][4][5][6] Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявявила Пловдивски Спортклуб за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.

Вестник „Воля“[7]

За тази година „Спортклуб“ картотекира 704 редови членове и пак е най-големият спортен клуб в страната по броя на членовете си.

„Славия“ Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

Емблемата на Славия Пловдив

След 1944 г. новоустановилата се власт предприема няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, Спортклуб първоначално приобщава в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба, първият от които бил Парчевич – през 1945 г. В съответствие със задължителното изискване, името на Спортклуб е променено на „С.П. 45“ (Спортклуб-Парчевич 1945 г.), а малко след това станава „Славия“ Пловдив.[8]

През 1947 г. новата вълна обединения, която обхванаща всички пловдивски клубове, влива в Славия спортното дружество на кооперативните работници („П. Ченгелов“), който акт е последван от задължителното преименуване – името на клуба се преименува на „Славия-Ченгелов“. То обаче не просъществува дълго време, тъй като отново е възстановено името „Славия“ Пловдив през 1949 г.[8]

За разлика от други клубове в България, които също като Спортклуб са преименувани след 1944 г., но впоследствие възстановяват автентичните си имена, то „Спортклуб“ няма възможността да възстанови своето изконно име. Едно от вероятните причини е, че името „Спортклуб“ представлява директна заемка от западноевропейската (немската) спортна традиция, която традиция определя развитието на българския спорт до 1944 г., но за нея трудно може да се намери място след 1944 г. Факт е, че след 1944 г. в българския футбол не просъществува нито едно име на клуб, свързано със Западна Европа (Спортклуб, Атлетик и т.н.).

В същото време, за разлика от променяното през годините след 1944 г. име на „Спортклуб“, то неизменни остават териториалната му принадлежност (ІV-ти район), неговата клубна емблема, неговите клубни цветове – червено-черно-бяло, както и представителният му футболен тим (от приобщаваните клубове в отбора се включвали един-двама играчи). Съвсем естествено, неизменни оставали и неговите привърженици – които се умножават от приобщилите се привърженици на католическия спортен клуб „Парчевич“, както и тези на арменските спортни клубове.

Вследствие на успешното си представяне през сезон 1948 г. (футболен първенец и на Пловдивска областна група), Славия Пловдив е определен за единствения тим, който да представлява Пловдив в новоучредената „А“ Републиканска футболна дивизия.[9] Именно поради това клубът, който днес носи името „Локомотив“ Пловдив, фигурира в специализираната футболна литература като един от десетте съучредители на „А“ РФГ през есента на 1948 г.[10][11] Пак поради същите основания, първият мач на Славия Пловдив в „А“ РФГ (10 октомври 1948 г. срещу „ТВП“ Варна) фигурира като първи мач на Локомотив Пловдив в „А“ РФГ.

Равносметката на Спортклуб дотогава може да се определи като впечатляваща: клубът е изиграл общо 84 мача на държавно равнище (след 1944 г. под имената СП45, Славия, Славия-Ченгелов), с голова разлика 157:129. Към октомври 1949 г. нито един друг пловдивски клуб дори не се доближава до такива показатели. През годините 1945 – 49 г. под името Славия Пловдив, клубът е пет пъти поред официално обявяван за най-голямата (най-масовата) спортна организация в Пловдив, а през 1948 г. – и в цяла България.

През месец август на 1949 г. идва поредната вълна на „реорганизиране“ на българските спортни (футболни) клубове. Съобразно това решение териториалният принцип на изграждане на клубовете се премахва, заменяйки се от производствено-ведомствен. По този начин различните профсъюзи (ведомства) се окрупняват в няколко големи групи, всяка от които излъчвала своя т.нар. „Доброволна спортна организация“ (ДСО). На практика съществуващите дотогава клубове се трансформират в ДСО, като на много места тази трансформация е съпроводена и с нови обединения между съществуващите клубове.

Именно по силата на тези обстоятелства, през месец октомври 1949 г. „Славия“ Пловдив се обединява с още един клуб – който тогава се казвал „ЖСК Пловдив“, като впоследствие това обединение оставя важни последици в клубната история.[8] По този начин реорганизацията събира най-големия пловдивски клуб и най-малобройния пловдивски клуб.[12]

Вестник „Народен спорт“ по повод Денят на физкултурата

Най-голямото градско физкултурно дружество „Славия-Ченгелов“ се представи достойно и масово с оригинални упражнения

Железничарски спортен клуб[редактиране | редактиране на кода]

Емблема на ЖСК Пловдив

Пловдивският Железничарски спортен клуб (ЖСК) е учреден в рамките на кампания по основаване на Железничарски спортни клубове в цялата страна. Във всеки по-голям железопътен център трябва да бъде учреден Културно-просветен комитет, обхващащ съответните секции, включително и спортна. В Пловдив изискването за учредяване на Железничарски спортен клуб се осъществява на 13 юни 1935 г.[13][14][15]

Вестник „Железничарски подем“

На 13 юний 1935 г., по инициативата на няколко железничари, пропили от ония благородни чувства на родолюбие, за да издигнат професията на оная висота, която ще заслужи вниманието на всички добри българи, се образува спортен футболен клуб при областта.

На тази дата е проведено учредително събрание на ЖСК Пловдив, съставен е учредителен протокол и се избра временно клубно настоятелство. На първото общо годишно събрание на ЖСК (1 октомври 1935 г.) е утвърден постоянен Управителен съвет, а на следващия ден представителният тим пропровежда първата си тренировка.

Годините на прохождане на този клуб обаче са твърде трудни, като той бил приет за член на Спортната федерация (БНСФ) едва през април 1938 г., а първия си официален мач изиграва на 25 юни 1939 г. (2:11 срещу Спортклуб). В края на 1944 г. ЖСК е обединен с Левски (Пловдив) под името „ЖСК-Левски“, което дружество година по-късно се разпада, а останалият като самостоятелен клуб ЖСК е преименуван на Локомотив (подобно на всички останали клубове ЖСК в страната).

В исторически план ЖСК Пловдив има огромен принос в развитието на спортната база в Пловдив през 40-те години на ХХ век. Със средства основно на БДЖ (плюс малки суми от спортен клуб Левски (Пловдив) и Пловдивската Община) на мястото на игрище „Левски“ през 1943 г. е изграден първият стадион в Пловдив, разполагащ с масивни трибуни.[16] Той първоначално носи името „ЖСК-Левски“ или „БДЖ-Левски“.

В. „Спорт“

В пари и работна ръка досега за този стадион са похарчени към 2 200 000 лева. От тях железниците са дали лъвската част – 2 100 000 лева, сп. кл. Левски – 60 000 лв., и пловдивската община – 50 000 лв.

В спортно отношение отборът на ЖСК Пловдив играе в цветовете синьо и бяло, като към момента на обединението със „Славия“ Пловдив (октомври 1949 г.) има една титла от градско първенство и един мач на държавно равнище (домакинска победа с 4:3 над хасковския България през септември 1944 г.).

Към октомври 1949 г. ЖСК (под името Локомотив) се състезава на третото равнище във футболната йерархия – Южната зона. Същевременно Спортклуб (под името Славия Пловдив) е член на елитната „А“ РФГ, като в годините след 1944-та тимът достигна до полуфинал за държавно първенство (1945 г.) и до четвъртфинал (1948 г.), а в турнира за Купата е полуфиналист (1945 г.) и финалист (1948 г.).

ДСО „Енергия“ / ДСО „Торпедо“[редактиране | редактиране на кода]

Емблемата на Торпедо/ДСО Енергия Пловдив

Вследствие на успешното си представяне през сезон 1948 г. (футболен първенец и на Пловдивска областна група), Славия Пловдив е определен за единствения тим, който да представлява Пловдив в новоучредената „А“ Републиканска футболна дивизия.[17] Именно поради това клубът, който днес носи името „Локомотив“ Пловдив, фигурира в специализираната футболна литература като един от десетте съучредители на „А“ РФГ през есента на 1948 г.[10][11] Пак поради същите основания, първият мач на Славия Пловдив в „А“ РФГ (10 октомври 1948 г. срещу „ТВП“ Варна) фигурира като първи мач на Локомотив Пловдив в „А“ РФГ.

Равносметката на Спортклуб дотогава може да се определи като впечатляваща: клубът е изиграл общо 84 мача на държавно равнище (след 1944 г. под имената СП45, Славия, Славия-Ченгелов), с голова разлика 157:129. Към октомври 1949 г. нито един друг пловдивски клуб дори не се доближава до такива показатели. През годините 1945 – 49 г. под името Славия Пловдив, клубът е пет пъти поред официално обявяван за най-голямата (най-масовата) спортна организация в Пловдив, а през 1948 г. – и в цяла България. (Вж. раздел Славия Пловдив)

През октомври 1949 г., по силата на поредната „реорганизация“ на българския спорт, пловдивските Славия и Локомотив се обединяват, за да изградят ДСО Енергия Пловдив. Славия била по официални данни е бил най-големият към онзи момент пловдивски клуб, а Локомотив – най-малкият клуб в града.[12] По този начин през октомври 1949 г. Славия Пловдив за пореден път преминава през външо наложено обединение, вследствие на което приобщава клуба Локомотив. Новото име на клуба – ДСО Енергия, е променено на ДСО Торпедо Пловдив само няколко дни по-късно.

Цветовете на клуба остават същите: червено-черно-бяло. Торпедо Пловдив не само се състезава в същите цветове, както Славия Пловдив, но и използва същите екипи, с които дотогава Славия играе в „А“ РФГ. С много малки изключения, отборът остава същият, както и неговите привърженици. От страна на Локомотив се присъединяват двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само от година време). Най-важният принос обаче е материалната база. Стадионът „Локомотив-Спартак“, най-модерният за времето си в града.

С името ДСО Торпедо Пловдив отборът играе в „А“ РФГ през 1950 г. В течение на същата година са афиширани планове за нови реорганизации – някои от съществуващите ДСО да бъдат преструктурирани. Вследствие на това от ДСО Торпедо е изваден профсъюзът на транспортните работници, който щял да излъчи свой ДСО – под името Локомотив.

Решава се в „А“ РФГ да остане да се състезава отборът, който се казва „Локомотив“, а „Торпедо“ да бъде изпратен в трето равнище във футболната йерархия. С оглед на това, целият отбор на Славия Пловдив, състезавал се през 1950 г. под името Торпедо Пловдив, е „прехвърлен“ в транспортния профсъюз. Тоест, на всеки играч се намерила формална работа в автомобилния или железопътния транспорт, така че да се запази отборът и той да продължи да играе в „А“ РФГ.

ДФС „Локомотив“, Пловдив[редактиране | редактиране на кода]

Емблемата на Локомотив Пловдив

Така отборът, който през 1949 г. играе в „А“ РФГ под името Славия Пловдив, а през 1950 г. играе в „А“ РФГ под името Торпедо Пловдив, от новата 1951 г. заиграва в „А“ РФГ под името Локомотив Пловдив. Цветовете му през цялото това време остават непроменени – червено-черно-бяло, както и неговите привърженици, които и през 1949 г., и през 1950 г., и през 1951 г. препълват трибуните на стадиона „Локомотив-Спартак“ (средно по около 10 000 души посещаемост).

Случилото се през 1951 г. (по-специално назначаването на играчите като служители от транспорта и преименуването на тима в „Локомотив“) впоследствие дава основания в историята на днешния Локомотив Пловдив да се „вмъкне“ годината 1936-та, за чието присъствие, обаче, няма никакви исторически основания. Запазените документи са категорични: Спортклуб е основан през 1926 г., а ЖСК – през 1935 г. (Вж. раздел Спортклуб и ЖСК)

Годината „1936“ се появява твърде късно като рождена година на Локомотив Пловдив – едва през 1966 г. Дотогава не са отбелязани по никакъв начин абсолютно никакви юбилеи – нито през 1946 г. (10-годишнина), нито през 1951 г. (15-годишнина), нито през 1956 г. (20-годишнина), нито през 1961 г. (25-годишнина). До 1966 г. в нито един исторически документ не се споменава 1936 г. да е рождена за Локомотив Пловдив.

През 1966 г. обаче изненадващо е провъзгласена „30-годишнина“ от създаването на клуба. Допълнително объркване внася тържественият доклад, а преди това и пресата, в които се посочва, че Локомотив Пловдив е наследник на Спортклуб (Славия Пловдив), което заформя абсурдна ситуация: през 1966 г. се чества 30-годишнина на 40-годишен клуб, носещ името на асимилиран от него клуб. От своя страна, този асимилиран клуб е основан през 1935 г.

Въведеният през август 1949 г. модел на „Доброволни спортни организации“ е преустановен през пролетта на 1957 г. с решение отново на ЦК на БКП. Съобразно това решение, възстановявал се териториално-производственият принцип, по който се изграждат българските спортни дружества. Така, през пролетта на 1957 г. съществуващите ДСО били трансформирани в ДФС – Дружества за физкултура и спорт, базирани в отделните райони на големите градове. Заедно с това започнал и процес на възвръщане на изконните имена: ДСО Динамо София станава ДФС Левски София, ДСО Ударник София станава ДФС Славия София, СКНА Пловдив станава АСК „Ботев“ Пловдив и т.н.

В Пловдив, на учредителното събрание на Дружеството за физкултура и спорт в ІV-ти район група привърженици предлагат дружеството на ІV-ти район да се казва ЖСК Славия, но тъй като железопътният транспорт е „прехвърлен“ да „се води“ в ІV-ти район (макар там да няма нито една жп линия), то Дружеството за физкултура и спорт на ІV-ти район получава името ДФС „Локомотив“ Пловдив. Под това име и с цветовете бяло-черно-червено този клуб се състезава и до днес. Спрямо реорганизацията от пролетта на 1957 г. трябва да се допълни, че към ДФС „Локомотив“ Пловдив се вливат ДСО „Торпедо“ и ДСО „Септември“.

В рамките на периода 1948 – 55 г. клубът се състезава в елитната футболна група. През 1953 г. дели 3 – 4 място по голова разлика, а през 1954 г. е най-високо класиралият се извънстоличен тим. В турнира за Купата Локомотив достига на два пъти до полуфинали (1952 г., 1954 г.).

Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955 г. Локомотив Пд отпадна в „Б“ РФГ – трябва да се отбележи, че от учредяването на „А“ РФГ през 1948 г. само два тима не били губили мястото си в елита: Локомотив Пловдив и Левски София. В този момент столичен всекидневник („Вечерни новини“) изразява съжалението си, че в „Б“ група отпада „един от нашите стари и уважавани футболни отбори“.

Понастоящем[редактиране | редактиране на кода]

Христо Бонев – един от основните играчи на тима през 60-те и 70-те години на ХХ век.

Последвали 5 години във втора дивизия, през което време тимът достига до финал за Купата – 1960 г. Както и в предходния си финал (1948 г.), според оценките на централната преса, отборът е подкрепян в София от около 5 000 свои привърженици. В сезона 1960/61 г. Локомотив се завъръща в „А“ РФГ, където през сезон 1968/69 г. печели за първи път медали – бронзови. През 1972/73 г. тимът става вицешампион, а през следващото първенство отново печели бронз. През 1971 г. изиграва петия си финал за Купата, който отново бил неуспешен

През 1980 г. Локомотив за втори път в историята си изпада в „Б“ РФГ, където прекарва три сезона. През последните два от тях – 1981/82 г. и 1982/83 г., тимът достига до финали за Купата на Съветската армия. Сезон 1981/82 е последният, в който турнирът е със статут на турнир за националната купа. На 12 юни 1982, на стадион „Слави Алексиев“ в гр. Плевен, пред 8 000 зрители, пловдивчани играят сърцато срещу Локомотив Сф, но губят след продължения с 1:2.

През следващата година Локомотив печели първия трофей в своята историята. На полуфинал за Купата, е отстранен родният колос ЦСКА „Септемврийско знаме“, който само година по-рано елиминира на четвъртфинал в турнира за КЕШ могъщия Ливърпул. На стадиона в гр. Ихтиман локомотивци са безапелационни и печелят с 3:2, като доминират през целия мач. На 1 юни 1983 г. на Националния стадион „Васил Левски“ в София пред 25 000 зрители Локомотив побеждава на финала „Чирпан“ с 3:1 и заслужено печели първия трофей в своята историята. Отборът получава правото да представя България в Турнира за Купата на УЕФА. 1983 г. се оказва паметна и по други причини. Няколко дни след триумфа, Локомотив играе бараж за влизане/оставане в „А“ група с елитния „Черноморец“, но не успява да го премине след загуба с 1:2 в Бургас и 0:0 в Пловдив. Няколко седмици по-късно Спартак (Плевен) е изваден от „А“ РФГ заради опит за уреждане на резултат. Назначен е допълнителен бараж за влизане в „А“ РФГ между „Локомотив“ Пд и „Осъм“ Ловеч, спечелен от „Локомотив“ драматично с 2:1 след продължения. Така отборът се завръща в „А“ група, но отново изпада през следващия сезон – 1983/84.

Сезонът 2003/04 г. донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив – тя е отпразнувана по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души е вдигната Шампионската купа. Лятото на 2004 г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група.

През юли 2014 г. Локомотив Пловдив създава поредния прецедент в българския професионален футбол. След няколкогодишно противопоставяне на привържениците на клуба срещу начинът на управление от едноличния му собственик до този момент Константин Динев, на 7 юли 2014 г. „Сдружение Бъдеще за Локомотив“ (представляващо феновете от отбора) става притежател на 96% от акциите на отбора. По този начин Локомотив Пловдив се превръща в първия български професионален футболен клуб, който се управлява от своите привърженици. От 3 юни 2015 г. собствеността на Локомотив се прехвърля на сдружението „Обединение за Локомотив“, което се захваща с управлението на отбора.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Спортклуб (1926 - 1945)
  • Спортклуб Парчевич СП-45 (1945) - (след обединение с „Парчевич“)
  • Славия (1945 - 1947)
  • Славия-Ченгелов (1947) - (след обедиение с „Петър Ченгелов“)
  • Славия (1947 - октомври 1949)
  • Енергия (1949) - (след обединение с „Локомотив“)
  • Торпедо (1949 - 1950)
  • Локомотив (1951 - 2001)
  • Локомотив 1936 (23 юли 2001 - 20 май 2011) - (след обединение с „Велбъжд“ (Кюстендил))
  • Локомотив 1926 (от май 2011 - )

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Турнири в България[редактиране | редактиране на кода]

Първенство
Купа
Суперкупа
  • Bulgarian supercup.pngGold medal icon.svg Носител (1 път) – 2004
  • Silver medal icon.svg Финалист (1 път) – 2012
Купа на Съветската армия (Когато вече не е национална купа)
  • Simple cup icon.svgGold medal icon.svg Носител (1 път) 1982/83
Албена Къп (Неофициален турнир)
  • Simple cup icon.svg Шампион (2 път) - 2004, 2007

Европейски клубни турнири[редактиране | редактиране на кода]

Най-успешно Локомотив се представя в Купата на панаирните градове през 1964/65 г.: 1/32-финал – елиминира Войводина 1:1, 1:1, допълнителен мач на неутрален терен в София: 2:0; 1/16-финал – елиминира Петролул 0:1, 2:0; 1/8-финал – отпада от Ювентус 1:1, 1:1, допълнителен мач в Торино: 1:2.

След равния мач в Торино италианските вестници не скриват доброто си впечатление от играта на пловдивчани. „Туто спорт“: „Ювентус“ се огъна пред българския „Локомотив“; „Ла стампа“: „Бяло-черните“ се изгубиха сред сърцатите българи; „Гадзета дело Спорт“: За Купата на панаирните градове „Ювентус“ угасна срещу българите от Пловдив.

Последното участие на черно-белите в европейските клубни турнири е в началото на сезон 2012/2013 г., когато отборът участва във втория предварителен кръг на турнира Лига Европа. Локомотив се изправя срещу холандския СБВ Витесе и отпада от надпреварата след зрелищно домакинско реми (4:4) в първия мач, игран на градския стадион в Ловеч, и загуба с 3:1 при гостуването на стадион Гелредоме в Арнем (Нидерландия).

Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат
1963 – 64 Купа на панаирните градове –– Flag of Romania (1965-1989).svg Стягул Рошу 3:1 2:1 5:2
1963 – 64 Купа на панаирните градове –– Унгария Дожа Уйпещ 1:3 0:0 1:3
1964 – 65 Купа на панаирните градове –– Flag of SFR Yugoslavia.svg Войводина (Нови Сад) 1:1 2:0 3:1
1964 – 65 Купа на панаирните градове –– Flag of Romania (1965-1989).svg Петролул 0:1 2:0 2:1
1964 – 65 Купа на панаирните градове –– Италия Ювентус 1:1 1:1 2:2
1965 – 66 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Чехословакия Спартак Бърно 0:2 1:2 1:4
1967 – 68 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Flag of SFR Yugoslavia.svg Партизан (Белград) 1:5 1:1 2:6
1969 – 70 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Италия Ювентус 1:3 2:1 3:4
1971 – 72 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Германска демократична република Карл Цайс Йена 3:1 0:3 3:4
1973 – 74 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Малта Слиема Уондърърс 2:0 1:0 3:0
1973 – 74 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Унгария Хонвед 3:4 2:3 5:7
1974 – 75 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Унгария Раба ЕТО Гьор 3:1 1:3 4:5 /дузпи/
1976 – 77 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Flag of SFR Yugoslavia.svg Цървена звезда 2:1 1:4 3:5
1983 – 84 Купа на УЕФА 1/32-финали Гърция ПАОК 1:2 1:3 2:5
1992 – 93 Купа на УЕФА 1/32-финали Франция Оксер 2:2 1:7 3:9
1993 – 94 Купа на УЕФА 1/32-финали Италия Лацио 0:2 0:2 0:4
2004 – 05 Шампионска лига 2 кв. кръг Белгия Брюж 0:4 0:2 0:6
2005 – 06 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Сърбия и Черна гора ОФК Београд 1:0 1:2 2:2
2005 – 06 Купа на УЕФА 1 кръг Англия Болтън 1:2 1:2 2:4
2006 Интертото 2 кръг Румъния Фарул Констанца 1:1 1:2 2:3
2012 – 13 Лига Европа 2 кв. кръг Нидерландия Витесе 4:4 1:3 5:7

Детско-юношеска школа[редактиране | редактиране на кода]


Самият факт, че „Локомотив“ създава десетки футболисти, преминали през различните национални гарнитури на страната, говори за добра работа на детско-юношеската школа. Почти във всички първенства за подрастващи – деца, юноши младша и старша възраст – отборите на „Локомотив“ са сред челниците в страната и водещи в окръга. За първи път детски железничарски отбор влиза във финалната четворка на републиканско първенство през 1960 г. Тогава треньорът Христо Бъчваров разчита на футболисти, които скоро ще станат известни и сред мъжете – Хр. Бонев, Т. Паунов, Г. Пеев, П. Манов и други.

Особен ръст детско-юношеската школа на „Локомотив“ бележи през 70-те и 80-те години. През тези години с много любов работят Христо Бъчваров, Георги Киров, Йордан Андреев, по-късно – Атанас Ангелов. С много заслуги към детско-юношеската школа на „Локомотив“ са и Васил Анков, Чавдар Муратев, Недялко Стамболиев, Петър Харитев, Ганчо Пеев, Михаил Георгиев, Петър Базарски и много други. Открояват се и редица спортни деятели, които обикалят пловдивските улици, търсят талантливи попълнения за любимия отбор: Панайот Паришев, д-р Тодор Тотев, Борис Стойков, Жеко Койчев и други, които със своя скромен, но всеотдаен труд допринасят много за издигане на футбола в железничарското дружество.

Една от най-характерните черти на детско-юношеската школа на „Локомотив“ – за разлика от много други школи – е, че почти винаги най-добрите от подрастващите стават титуляри в представителния отбор. Тази тенденция се забелязва от десетилетия:

Христо Попов, Стефан Паунов, Георги Киров, Атанас Тодоров, Иван Лазаров, Аспарух, Методи и Васил Караяневи, Никола и Борис Белкови, Димитър Батинов, Христо Бъчваров, Хр. Бонев, Г. Пеев, Тодор Паунов, Петър Манов, Васил Валентинов, Минчо Овчаров, Красимир Чавдаров, Веселин Балевски, Ружди Керимов,Георги Загорчев, П. Станков, А. Садъков, Е. Ераносян, Хр. Колев, Емил Илиев, Рачо Килапов, Георги Димитров, Стефан Драганов...

През 1979 г. юношите младша възраст на „Локомотив“ достигат до финалния турнир в Русе и печелят третото място. Следващата година (1980) юношите от същата възрастова група донасят първата в историята на дружеството републиканска титла, след като на финала в София надиграват „Левски-Спартак“ с 4:3 (след дузпи, редовното време – 0:0). Съставът в този мач: Любен Жилков, Атанас Тосков, Георги Танев, Минко Иванов, Асен Юмеров, Петър Бумбаров, Иван Петков, Иван Дивров (Георги Попов), Ем. Илиев, Хр. Колев, Ангел Костадинов. Дял за успеха имат също Васил Палавуров, Валентин Вълков, Стойчо Мазгалов, Васил Джонджоров, разбира се, и треньорите Атанас Ангелов и Иван Андреев.

През 1981 г. същите тези футболисти достигат до финалната четворка при юношите – старша възраст, въпреки че са с година-две по-малки от своите противници. През 1982 г. юношите старша възраст на „Локомотив“ (с треньор Чавдар Муратев) са отново сред най-добрите в страната. Малко не им достига до шампионската титла. Заемат второто място след „Тракия“. Следващата година отборът е отново втори в републиканското първенство (след ЦСКА). Малко юношески отбори в България могат да се похвалят с такова постоянство за толкова продължително време.

1985 г. носи нов връх. „Локомотив“ за втори път е републикански шампион по футбол – този път за деца. Във финалния турнир, който се провежда в Пловдив, младите локомотивци постигат три убедителни победи: над ЦСКА „Септ. знаме“ с 6:1, над „Пирин“ с 4:0 и над ЖСК „Спартак“ с 5:4 и заслужено застават на най-високия връх. Съставът на този отбор, от който с надежда се очакват попълнения за представителния тим е: Стоян Лулчев, Кирил Рудов, Димитър Радев, Лазар Тръпчев, Васил Гергевски, Михаил Юмерски, Румен Татаров, Георги Будев, Стефан Иванов, Георги Армазов, Тодор Милев, Валентин Вълков, Иван Витков, Димитър Иванов, Димитър Чобанов, Стоян Делчев, Тодор Капитански, Васил Бибилеков, Петър Секулов, Пламен Маджаров. Треньори: Атанас Ангелов и Петър Базарски.

Юношите на „Локомотив“ се представят много добре и на международното поле, и в своя клуб, и в националния отбор. През 1976 г., на турнир за юноши до 18 години на остров Корсика, младите пловдивчани постигат три впечатляващи резултата срещу националните отбори: с Югославия 2:1, с Франция 1:1 и с Мароко 0:0. През 1981 г. те печелят големия международен турнир в Хановер, където участват много силни отбори от цял свят. Показателен е фактът, че след този турнир отборът получава покани да гостува в Барселона и Калифорния. Наближават стотина юношите на „Локомотив“, преминали през младежкия национален отбор, през националните отбори за юноши младша и старша възраст. Просто не е възможно да ги изброяваме. Ще споменем само, че рекордьор по участия в „А“ юношеския ни отбор е Аян Садъков – 40 мача (15 гола), Красимир Манолов има 37 мача и 13 гола, Веселин Балевски – 30, Николай Курбанов – 27 с 6 гола и т. н. Красимир Манолов е участник в българския юношески национален отбор, спечелил купата на УЕФА в XXVII първенство на Стария континент.

Ето какво пише журналистът Асен Виденов във вестник „Старт“: "Колкото и да „раздава“ на другите, „Локомотив“ създава много! Създава добри млади играчи, най-силните от който остават верни на своя клуб..."

Емблема[редактиране | редактиране на кода]

Клубният герб представлява щит с вертикално обособена черна и червена половина. В центъра на щита в характерно графично начертание е разположена буквата „Л“. В горната си част щитът е опасан от бяла лента с надпис „Пловдив“. В долната част на щита под буквата „Л“ са поставени криле, символизиращи историческата обвързаност на клуба с железниците.

Стадион „Локомотив“[редактиране | редактиране на кода]

Стадион Локомотив
Тренировъчно игрище

Стадион Локомотив е разположен в парк Лаута (в югоизточната част на Пловдив). Той е част от спортен комплекс Локомотив, състоящ се от стадион с лекоатлетическа писта, три помощни терена, тенис кортове, зала за волейбол и закрита лекоатлетическо хале.

Капацитетът на Стадион Локомотив е около 12 000 души (до 2004 г. e с капацитет 18 600 седящи места). Централната трибуна на стадиона е покрита с козирка. Размерът на игралното поле е 105,3 м на дължина и 71,4 м на ширина. Теренът е основно ремонтиран през 2016 г. Съоръжението разполага с осветителната система с мощност от 1 898 лукса.[18][19] Прожекторно-осветителната уредба е разположена на четири мачти с височина 40 м плюс надстройка с височина 5,50 м и работна площадка. На всяка от тях са разположени 46 броя прожектори в структура от 8 реда и 6 колони. Осветлението позволява излъчване на HD телевизионен сигнал и на мачове от турнира Шампионска лига.

Технически данни[редактиране | редактиране на кода]

  • Капацитет: 12 000 седящи места
  • Размери на терена: 105,3 m x 71,4 m
  • Осветление: 1 898 лукса

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1941 – 1942 г. с помощта на БДЖ започва изграждането на масивна трибуна за 7 000 зрители на игрището на „Левски Пловдив“ (между Асеновградско шосе и ЖП коловозите) и на 11 юли 1943 г. за първи път се провеждат състезания на него. Единствен в града и окръга до 1954 г. в продължение на 11 години на него се провеждат и организират всички големи спортни празненства и състезания.

Днешният Стадион Локомотив е завършен през 1982 г. Десет години преди това са изградени намиращите се в непосредствена близост помощни тренировъчни терени, а в средата на 70-те е построена хандбалната зала, намираща се също в спортния комплекс. При построяването си, капацитетът му е предвиден да побира 24 000 души.

Рекордното посещение е през 1983 г., когато „Черноморец“ гостува на „Локомотив“, в мач за влизане в елитната група. Стадионът побира 33 000 души, а поне 6 000 остават извън неговите рамки.

Привърженици[редактиране | редактиране на кода]

Привържениците на Локомотив по време на дерби мач

Черно-белите фенове са водещи в България по организираност. Всички нови движения от европейската футболна субкултура за първи път се въвеждат именно от почитателите на пловдивския клуб. Неслучайно и първият организиран фенклуб на привърженици в България е този на Локомотив. Той е основан на 11 май 1988 г. и официално се счита за най-стария в страната.

Рекордни посещения[редактиране | редактиране на кода]

  • Рекордът за най-голямо домакинско посещение на мач принадлежи на „Локомотив Пловдив“. През 1981 г. „Локо Пловдив“ играе дербито си с „Берое“ (Стара Загора) пред 47 000 зрители на стадион „9-и септември“ (сега „Пловдив“). Пловдивският любимец с Христо Бонев в състава си бие с 2:1 заралии, а пръскащият се по шевовете стадион остава в историята на родния футбол като мачът, събрал най-голямата маса от футболни запалянковци.[20]
  • Рекордът за най-голяма гостуваща публика също принадлежи на „Локомотив Пловдив“. През 1983 г. отборът влиза в „А“ група след бараж-квалификация в София срещу „Осъм“ (Ловеч). Черно-белите бият с 2:1 след продължения и голове на Аян Садъков и Едуард Ераносян. Над 35 000 запалянковци от Пловдив окупират софийския стадион „Васил Левски“.[21] Това е абсолютният рекорд за гостуваща публика и то поставен в „Б“ група, което спомага за изграждането на образа на локо-публиката като най-вярна в страната. Неописуема гледка представлява връщането от София до Пловдив по автомагистрала Тракия – огромни, километрови колони от всевъзможни МПС-та с надути клаксони, шум и еуфория до небето.
  • Локомотив Пловдив държи рекорда и за най-голяма гостуваща публика в „Б“ група. На 22 юни 1985 г. около 10 – 12 000 пловдивчани посещават Казанлък в мач от „Б“ група на стадион „Цвятко Радойнов“ срещу отбора на Розова Долиа, за да подкрепят своя отбор в последната му крачка към „А“ РФГ.[22][23]

Състав 2017/2018[редактиране | редактиране на кода]

Играчи[редактиране | редактиране на кода]

Вратари
01 България Илко Пиргов
40 Франция Мори Диао
Защитници
02 Камерун Марк Бедиме
05 България Асен Георгиев
06 България Георги Пашов
15 България Димитър Везалов
22 България Пламен Николов
25 Нигерия Муса Мухамед
44 България Ивайло Марков
71 България Пламен Крумов
99 България Архан Исуф
Халфове
09 България Дани Кики
10 България Веселин Марчев
13 България Симеон Райков
17 Република Македония Ванчо Траянов
19 България Димитър Велковски
20 Португалия Пауло Телеш
29 България Янко Ангелов
39 Таджикистан Парвизджон Умарбаев
77 Словения Дино Мартинович
Нападатели
07 България Димо Бакалов
11 Тунис Кхалед Аяри
37 България Филип Колев


Спортно-технически щаб[редактиране | редактиране на кода]

Длъжност Име
Старши треньор Босна и Херцеговина Бруно Акрапович
Помощник-треньор България Христо Колев
Помощник-треньор България Петър Пашев
Треньор на вратарите България Стоян Колев
Кондиционен треньор Република Македония Михайло Шекероски
Администратор България Николай Курбанов
Лекар България Константин Павлов

Последни 10 сезона[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Група Място М П Р З Г.Р. Т Купа на България EKT
2006/07 А ФГ 7 30 13 4 13 48:43 43 полуфинал -
2007/08 А ФГ 9 30 12 7 11 37:28 43 1/4 финал -
2008/09 А ФГ 6 30 11 10 9 41:37 43 1/16 финал -
2009/10 А ФГ 12 30 9 6 15 36:52 33 1/16 финал -
2010/11 А ФГ 5 30 14 10 6 54:28 52 1/4 финал -
2011/12 А ФГ 6 30 17 6 7 44:39 57 финалист Лига Европа
2012/13 А ФГ 9 30 10 9 11 37:34 39 1/16 финал -
2013/14 А ФГ 7 38 15 5 18 49:55 50 1/2 финал -
2014/15 А ФГ 10 32 9 5 18 28:52 32 1/2 финал -
2015/16 А ФГ 5 32 15 4 13 15:26 49 1/8 финал -

Почетни листи в Първа лига и „А“ РФГ[редактиране | редактиране на кода]

Място Име Мачове
1 България Христо Бонев 404
2 България Георги Василев 386
3 България Станчо Бончев 331
4 България Ганчо Пеев 327
5 България Илко Бекяров 314
6 България Недялко Стамболиев 290
7 България Тодор Иванов 237
8 България Аян Садъков 228
9 България Мартин Камбуров 227
10 България Васил Анков 220
Място Име Голове
1 България Христо Бонев 180
2 България Мартин Камбуров 145
3 България Георги Василев 115
4 България Иван Кънчев 73
5 България Едуард Ераносян 65
6 България Аян Садъков 61
7 България Стефан Драганов 54
8 България Георги Димитров 46
8 България Христо Колев 40
10 България Тодор Иванов 35
  • Данните са до 20 юли 2017.

УЕФА Позиция[редактиране | редактиране на кода]

Място Отбор Точки
336 България Черно Море 3,125
336 Словения ФК Нова Горица 3,125
336 България Локомотив (Пловдив) 3,125
336 Грузия ФК Чихура Сачхере 3,125
336 Грузия ФК Металург Рустави 3,125

Последна актуализация: 18 юли 2016 [24]

Футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

1940-те – 1950-те год.

Христо БъчваровИван ЛазаровНикола АровПетър СъбевСтефан ПауновАндрея КошеровГеорги КировАспарух КараяневНиколай МилковДимитър СтанчевДавид ПоповТодор АтлиевПетър Колев

1960-те – 1970-те год.

Иван КънчевИлия БекяровИван МаноловИван БояджиевДимитър ГрънчаровГеорги МицинДимитър МулетаровСтанчо БончевСпас ИлиевТодор ПауновХристо БоневВасил АнковГеорги ВасилевГанчо ПеевГеорги ВълковНедялко СтамболиевМихаил ГеоргиевКоста БосаковТодор ИвановНиколай КурбановВладимир ФатовИван Кючуков.Минчо Овчаров.Ружин Керимов

1980-те – 1990-те год.

Аян СадъковХристо СотировЕдуард ЕраносянИван МариновАльоша БайрактаровЛюбомир БурнарскиФедя МиковГеорги ЙордановЛюбен ЖилковХристо КолевИван БеделевДимитър КалкановГеорги ДимитровГеорги КарушевГеорги ФидановГеорги ТашевКрасимир КостовЮлиян ДжевизовПетър ПашевМихаил ЮмерскиВалентин ВълчевКостадин ВидоловСтефан ЛулчевИван ГоведаровАлександър РадевЛазар ВъчковГеорги ИвановВасил КамбуровВасил КръстевЙовко ИвановВасил КолевСтоян КолевАтанас Георгиев

2000-те – 2010-те год.

Любослав ПеневМитко ТрендафиловМартин ЗафировСлавчо ПавловДончо ДоневИлами ХалимиХристо ЗлатинскиЗоран БалдовалиевЙордан МилиевМартин КамбуровЙордан ТодоровЗдравко ЛазаровМетоди СтойневКирил КотевАлександър ТунчевВладимир ИвановИван ПасковКрасимир ДимитровДаксон да Силва

Шампионски тим, 2004 г.[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2003/2004
Играч Позиция Предишен клуб
Вратари
1 Flag of Bulgaria (bordered).svg Васил Камбуров Вратар Кричим
12 Flag of Bulgaria (bordered).svg Румен Попов Вратар Ботев (Пловдив)
32 Flag of Bulgaria (bordered).svg Красимир Петков Вратар Велбъжд (Кюстендил)
Защитници
2 Flag of Bulgaria (bordered).svg Владимир Иванов Десен бек Левски (София)
3 Flag of Bulgaria (bordered).svg Александър Тунчев Централен защитник Беласица (Петрич)
4 Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Петров Централен защитник Велбъжд (Кюстендил)
5 Flag of Bulgaria (bordered).svg Петър Колев Централен защитник Велбъжд (Кюстендил)
6 Flag of Bulgaria (bordered).svg Кирил Котев Централен защитник Велбъжд (Кюстендил)
17 Flag of Bulgaria (bordered).svg Несим Нешадов Централен защитник Литекс (Ловеч)
20 Flag of Bulgaria (bordered).svg Иван Пасков Централен защитник Велбъжд (Кюстендил)
24 Flag of Macedonia.svg Роберт Петров Ляв бек Напредок (Кичево)
Полузащитници
4 Flag of Bulgaria (bordered).svg Недялко Хубенов Десен халф Топлика (Мин. бани)
7 Flag of Macedonia.svg Жарко Серафимовски Десен халф Апоел (Бар Шева)
9 Flag of Bulgaria (bordered).svg Светослав Бърканичков Атакуващ халф Левски (София)
10 Flag of Bulgaria (bordered).svg Атанас Георгиев Атакуващ халф ЦСКА (София)
11 Flag of Bulgaria (bordered).svg Мартин Камбуров Атакуващ халф Спартак (Плевен)
14 Flag of Bulgaria (bordered).svg Велко Христев Десен халф Велбъжд (Кюстендил)
16 Flag of Bulgaria (bordered).svg Димитър Ценовски Дефанзивен халф Локомотив (Пловдив)
16 Flag of Bulgaria (bordered).svg Иво Михайлов Атакуващ халф Черно море (Варна)
17 Flag of Macedonia.svg Ванчо Траянов Атакуващ халф Велбъжд (Кюстендил)
19 Flag of Bulgaria (bordered).svg Красимир Димитров Дефанзивен халф Марек (Дупница)
19 Flag of Bulgaria (bordered).svg Добрин Орловски Дефанзивен халф Локомотив (Пловдив)
21 Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Илиев Атакуващ халф Черно море (Варна)
22 Flag of Bulgaria (bordered).svg Траян Дянков Десен халф Велбъжд (Кюстендил)
25 Flag of Serbia.svg Иван Кризманич Дефанзивен халф Спартак (Варна)
' Flag of Macedonia.svg Деян Постоловски Халф Силекс (Кратово)
Нападатели
9 Flag of Macedonia.svg Бобан Янчевски Централен нападател Тиквеш (Кавадарци)
10 Flag of Serbia.svg Дарко Спалевич Централен нападател Черно море (Варна)
13 Flag of Bulgaria (bordered).svg Методи Стойнев Централен нападател Велбъжд (Кюстендил)
15 Flag of Serbia.svg Нешко Милованович Централен нападател Левски(София)
18 Flag of Bulgaria (bordered).svg Явор Въндев Ляво/дясно крило Сливен
23 Flag of Nigeria.svg Екундайо Джайеоба Централен нападател Велбъжд (Кюстендил)
Треньорски щаб
Flag of Bulgaria (bordered).svg Едуард Ераносян Старши треньор
Flag of Bulgaria (bordered).svg Иван Маринов Помощник-треньор
Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Василев Помощник-треньор
Flag of Bulgaria (bordered).svg Любомир Шейтанов Треньор на вратарите

С най-много мачове, 2003/4 г.[редактиране | редактиране на кода]

Soccer Field Transparant.svg

Известни привърженици[редактиране | редактиране на кода]

1. Александър Русев

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ангелов, А., В. Владимиров, „От тук започва любовта“, Пловдив 2012, глава 8 – Ранни времена: 1926 г.-1933 г., стр. 183
  2. [1] в."Воля", 5 август 1942 г.
  3. [2] в."Спорт", 12 май 1943 г.
  4. [3]в."Спорт, 8 март 1943 г."
  5. [4]в."Воля", 26 март 1943 г.
  6. [5], в."Воля", 23 юни 1943 г.
  7. Вестник „Воля“, 4 април 1943 г.
  8. а б в А. Ангелов, В. Владимиров, „Оттук започва любовта“, Пловдив, 2012, Глава 2, стр. 110
  9. [6] В. Народен спорт, 18 юли 1949 г.
  10. а б [7] в. Футбол, 14 февруари 1968 г., София
  11. а б [8] в. Вечерни новини, 13 май 1983 г., София
  12. а б Вестник „Народен спорт“, 7 юни 1948 г.
  13. Вестник „Железничарски подем“, 20 август 1935 г.
  14. Държавен архикв-Пловдив, фонд 1036, оп.1, а.е.84
  15. [9] В. Спорт за създаването на ЖСК през 1935 г.
  16. Вестник „Спорт“, 1943 г.
  17. [10] Bulgarian-football.com, архив сезон 1948/49 г.
  18. [11]“Хит” ООД
  19. [12] Официален сайт на Локомотив Пловдив
  20. [13] в. Отечествен глас, 17 март 1983 г.
  21. [14] в. „Отечествен глас“, 14 август 1983 г.
  22. [15] в. Отечествен глас, 23 юни 1985 г.
  23. [16] в. Искра, Казанлък, 28 юни 1985 г.
  24. [17]Клубна ранглиста на УЕФА

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

България България

Берое (Стара Загора) • Ботев (Пловдив) • Верея (Стара Загора) • Витоша (Бистрица) • Дунав (Русе) • Етър (Велико Търново) • Левски (София) • Локомотив (Пловдив) • Лудогорец (Разград) • Пирин (Благоевград) • Септември (София) • Славия (София) • ЦСКА (София) • Черно море (Варна)