ПФК Локомотив (Пловдив)

Локомотив (Пловдив)
Професионален Футболен Клуб Локомотив 1926 Пловдив
Емблема на футболния клуб
Прозвище	„Смърфовете“, „черно-белите“
Основан	25 юли 1926 г.  (на 91 г.) (като Спортклуб Пловдив)
Стадион	„Локомотив“
Капацитет	12 000
Собственик	Христо Крушарски
Президент	Христо Бонев
Старши треньор	Бруно Акрапович
Първенство	Първа лига
2016/17	Първа лига, 5-то
Спонсор	Efbet
Екипировка	Uhlsport
Уебсайт	lokomotivpd.com
Екипи и цветове
Домакин Гост
Локомотив (Пловдив) в Общомедия

Локомотив е български професионален футболен клуб от Пловдив, основан на 25 юли 1926 г. Състезава се в Първа професионална футболна лига. Играе мачовете си на стадион „Локомотив“ с капацитет 12 000 души. Цветовете на клуба са черно, бяло и светло синьо.

Шампион на България през сезон 2003/04, когато печели първата си титла. Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г. и Суперкупа на България през 2004 г.

История

IV Пловдивски район

Най-дълбоките исторически корени на съвременния ПФК Локомотив Пловдив датират от пролетта на 1922 г., когато в IV-ти пловдивски район (историческото сърце на Пловдив – Трихълмието), на базата на развивалите се дотогава махленско-ученически формирования, е основан спортен клуб „Караджа“. Сред тогавашните десетки пловдивски клубове, „Караджа“ има честта да встъпи като участник в първото официално футболно първенство на Пловдив (1924 г.), ставайки първенец на 2-ра дивизия. В тази градска надпревара се включват общо осем тима, разпределени в две дивизии.

Две години след основаването на спортен клуб „Караджа“, отново в IV-ти пловдивски район – най-старият и най-голям като територия и население район на града, е учреден и спортен клуб „Атлетик“. Границите на IV-ти пловдивски район са непроменени и днес: от север е р. Марица, от запад – тръгвайки от Пешеходния мост, през цялата Главна улица до бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“, на юг – Асеновградското шосе и на изток – до покрайнините на града, включително и квартала „Лаута“.

На 25 юли 1926 г. на тържествено обединително събрание, провело се в едно от духовните средища на Пловдив – читалище „Иван Вазов“, двата спортни клуба „Караджа“ и „Атлетик“ се сливат в един, носещ името „Спортклуб“. За клубни цветове се избрат червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 25 юли 1926 г. е утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926-та се вписва и в неговата емблема.

След ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928 г., Спортклуб остава без игрище, тъй като там се заселват пловдивски граждани, чиито домове стихията погубва. Въпреки настоятелните си постъпки пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово задължение относно отпускане на градски парцел, клубът преживява без собствено игрище повече от две десетилетия.

Пловдивски Спортклуб

Емблемата на Спортклуб

Домакински и гостуващ екип на Спортклуб Пловдив през сезон 1939 – 40 г.

През 1933 г. Спортклуб става първенец на 2-ра пловдивска дивизия, встъпвайки в елитната 1-ва, чиято титла извоюва за първи път през 1936 г. През 1938 г. Пловдивски Спортклуб (както вече било официалното му име) се преборва за място в Националната футболна дивизия, учредена година по-рано и включваща 10-те най-добри български тима. В нея спортклубци се състезават с успех две години – до разпускането ѝ, като за това им представяне значителна заслуга има техният унгарски треньор Ласло Клайн (ученик на прочутия тогава англичанин Джими Хоган, когото специалистите днес наричат „създателят на тоталния футбол“). През втория си сезон в НФД (1939/40 г.) Спортклуб е единственият клуб, представляващ цялата Южна България в елитния футбол.

В годините до 1944 г. тимът става Южнобългарски първенец и достигна четвъртфинал за Държавно първенство (1941 г.), като през 1940 г. и 1942 г. играе на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942 г. в София, постъпленията от него се оказават рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа. На 3 октомври 1942 г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб правят невиждано дотогава „нашествие“ в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3 000 пловдивчани пристигнат в София, за да окуражават своя тим.

По същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942 г. и 1943 г. Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявявила Пловдивски Спортклуб за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.

Вестник „Воля“

„

За тази година „Спортклуб“ картотекира 704 редови членове и пак е най-големият спортен клуб в страната по броя на членовете си.

“

„Славия“ Пловдив

Емблемата на Славия Пловдив

След 1944 г. новоустановилата се власт предприема няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, Спортклуб първоначално приобщава в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба, първият от които бил Парчевич – през 1945 г. В съответствие със задължителното изискване, името на Спортклуб е променено на „С.П. 45“ (Спортклуб-Парчевич 1945 г.), а малко след това станава „Славия“ Пловдив.

През 1947 г. новата вълна обединения, която обхванаща всички пловдивски клубове, влива в Славия спортното дружество на кооперативните работници („П. Ченгелов“), който акт е последван от задължителното преименуване – името на клуба се преименува на „Славия-Ченгелов“. То обаче не просъществува дълго време, тъй като отново е възстановено името „Славия“ Пловдив през 1949 г.

За разлика от други клубове в България, които също като Спортклуб са преименувани след 1944 г., но впоследствие възстановяват автентичните си имена, то „Спортклуб“ няма възможността да възстанови своето изконно име. Едно от вероятните причини е, че името „Спортклуб“ представлява директна заемка от западноевропейската (немската) спортна традиция, която традиция определя развитието на българския спорт до 1944 г., но за нея трудно може да се намери място след 1944 г. Факт е, че след 1944 г. в българския футбол не просъществува нито едно име на клуб, свързано със Западна Европа (Спортклуб, Атлетик и т.н.).

В същото време, за разлика от променяното през годините след 1944 г. име на „Спортклуб“, то неизменни остават териториалната му принадлежност (ІV-ти район), неговата клубна емблема, неговите клубни цветове – червено-черно-бяло, както и представителният му футболен тим (от приобщаваните клубове в отбора се включвали един-двама играчи). Съвсем естествено, неизменни оставали и неговите привърженици – които се умножават от приобщилите се привърженици на католическия спортен клуб „Парчевич“, както и тези на арменските спортни клубове.

Вследствие на успешното си представяне през сезон 1948 г. (футболен първенец и на Пловдивска областна група), Славия Пловдив е определен за единствения тим, който да представлява Пловдив в новоучредената „А“ Републиканска футболна дивизия. Именно поради това клубът, който днес носи името „Локомотив“ Пловдив, фигурира в специализираната футболна литература като един от десетте съучредители на „А“ РФГ през есента на 1948 г. Пак поради същите основания, първият мач на Славия Пловдив в „А“ РФГ (10 октомври 1948 г. срещу „ТВП“ Варна) фигурира като първи мач на Локомотив Пловдив в „А“ РФГ.

Равносметката на Спортклуб дотогава може да се определи като впечатляваща: клубът е изиграл общо 84 мача на държавно равнище (след 1944 г. под имената СП45, Славия, Славия-Ченгелов), с голова разлика 157:129. Към октомври 1949 г. нито един друг пловдивски клуб дори не се доближава до такива показатели. През годините 1945 – 49 г. под името Славия Пловдив, клубът е пет пъти поред официално обявяван за най-голямата (най-масовата) спортна организация в Пловдив, а през 1948 г. – и в цяла България.

През месец август на 1949 г. идва поредната вълна на „реорганизиране“ на българските спортни (футболни) клубове. Съобразно това решение териториалният принцип на изграждане на клубовете се премахва, заменяйки се от производствено-ведомствен. По този начин различните профсъюзи (ведомства) се окрупняват в няколко големи групи, всяка от които излъчвала своя т.нар. „Доброволна спортна организация“ (ДСО). На практика съществуващите дотогава клубове се трансформират в ДСО, като на много места тази трансформация е съпроводена и с нови обединения между съществуващите клубове.

Именно по силата на тези обстоятелства, през месец октомври 1949 г. „Славия“ Пловдив се обединява с още един клуб – който тогава се казвал „ЖСК Пловдив“, като впоследствие това обединение оставя важни последици в клубната история. По този начин реорганизацията събира най-големия пловдивски клуб и най-малобройния пловдивски клуб.

Вестник „Народен спорт“ по повод Денят на физкултурата

„

Най-голямото градско физкултурно дружество „Славия-Ченгелов“ се представи достойно и масово с оригинални упражнения

“

Железничарски спортен клуб

Емблема на ЖСК Пловдив

Пловдивският Железничарски спортен клуб (ЖСК) е учреден в рамките на кампания по основаване на Железничарски спортни клубове в цялата страна. Във всеки по-голям железопътен център трябва да бъде учреден Културно-просветен комитет, обхващащ съответните секции, включително и спортна. В Пловдив изискването за учредяване на Железничарски спортен клуб се осъществява на 13 юни 1935 г.

Вестник „Железничарски подем“

„

На 13 юний 1935 г., по инициативата на няколко железничари, пропили от ония благородни чувства на родолюбие, за да издигнат професията на оная висота, която ще заслужи вниманието на всички добри българи, се образува спортен футболен клуб при областта.

“

На тази дата е проведено учредително събрание на ЖСК Пловдив, съставен е учредителен протокол и се избра временно клубно настоятелство. На първото общо годишно събрание на ЖСК (1 октомври 1935 г.) е утвърден постоянен Управителен съвет, а на следващия ден представителният тим пропровежда първата си тренировка.

Годините на прохождане на този клуб обаче са твърде трудни, като той бил приет за член на Спортната федерация (БНСФ) едва през април 1938 г., а първия си официален мач изиграва на 25 юни 1939 г. (2:11 срещу Спортклуб). В края на 1944 г. ЖСК е обединен с Левски (Пловдив) под името „ЖСК-Левски“, което дружество година по-късно се разпада, а останалият като самостоятелен клуб ЖСК е преименуван на Локомотив (подобно на всички останали клубове ЖСК в страната).

В исторически план ЖСК Пловдив има огромен принос в развитието на спортната база в Пловдив през 40-те години на ХХ век. Със средства основно на БДЖ (плюс малки суми от спортен клуб Левски (Пловдив) и Пловдивската Община) на мястото на игрище „Левски“ през 1943 г. е изграден първият стадион в Пловдив, разполагащ с масивни трибуни. Той първоначално носи името „ЖСК-Левски“ или „БДЖ-Левски“.

В. „Спорт“

„

В пари и работна ръка досега за този стадион са похарчени към 2 200 000 лева. От тях железниците са дали лъвската част – 2 100 000 лева, сп. кл. Левски – 60 000 лв., и пловдивската община – 50 000 лв.

“

В спортно отношение отборът на ЖСК Пловдив играе в цветовете синьо и бяло, като към момента на обединението със „Славия“ Пловдив (октомври 1949 г.) има една титла от градско първенство и един мач на държавно равнище (домакинска победа с 4:3 над хасковския България през септември 1944 г.).

Към октомври 1949 г. ЖСК (под името Локомотив) се състезава на третото равнище във футболната йерархия – Южната зона. Същевременно Спортклуб (под името Славия Пловдив) е член на елитната „А“ РФГ, като в годините след 1944-та тимът достигна до полуфинал за държавно първенство (1945 г.) и до четвъртфинал (1948 г.), а в турнира за Купата е полуфиналист (1945 г.) и финалист (1948 г.).

ДСО „Енергия“ / ДСО „Торпедо“

Емблемата на Торпедо/ДСО Енергия Пловдив

Вследствие на успешното си представяне през сезон 1948 г. (футболен първенец и на Пловдивска областна група), Славия Пловдив е определен за единствения тим, който да представлява Пловдив в новоучредената „А“ Републиканска футболна дивизия. Именно поради това клубът, който днес носи името „Локомотив“ Пловдив, фигурира в специализираната футболна литература като един от десетте съучредители на „А“ РФГ през есента на 1948 г. Пак поради същите основания, първият мач на Славия Пловдив в „А“ РФГ (10 октомври 1948 г. срещу „ТВП“ Варна) фигурира като първи мач на Локомотив Пловдив в „А“ РФГ.

Равносметката на Спортклуб дотогава може да се определи като впечатляваща: клубът е изиграл общо 84 мача на държавно равнище (след 1944 г. под имената СП45, Славия, Славия-Ченгелов), с голова разлика 157:129. Към октомври 1949 г. нито един друг пловдивски клуб дори не се доближава до такива показатели. През годините 1945 – 49 г. под името Славия Пловдив, клубът е пет пъти поред официално обявяван за най-голямата (най-масовата) спортна организация в Пловдив, а през 1948 г. – и в цяла България. (Вж. раздел Славия Пловдив)

През октомври 1949 г., по силата на поредната „реорганизация“ на българския спорт, пловдивските Славия и Локомотив се обединяват, за да изградят ДСО Енергия Пловдив. Славия била по официални данни е бил най-големият към онзи момент пловдивски клуб, а Локомотив – най-малкият клуб в града. По този начин през октомври 1949 г. Славия Пловдив за пореден път преминава през външо наложено обединение, вследствие на което приобщава клуба Локомотив. Новото име на клуба – ДСО Енергия, е променено на ДСО Торпедо Пловдив само няколко дни по-късно.

Цветовете на клуба остават същите: червено-черно-бяло. Торпедо Пловдив не само се състезава в същите цветове, както Славия Пловдив, но и използва същите екипи, с които дотогава Славия играе в „А“ РФГ. С много малки изключения, отборът остава същият, както и неговите привърженици. От страна на Локомотив се присъединяват двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само от година време). Най-важният принос обаче е материалната база. Стадионът „Локомотив-Спартак“, най-модерният за времето си в града.

С името ДСО Торпедо Пловдив отборът играе в „А“ РФГ през 1950 г. В течение на същата година са афиширани планове за нови реорганизации – някои от съществуващите ДСО да бъдат преструктурирани. Вследствие на това от ДСО Торпедо е изваден профсъюзът на транспортните работници, който щял да излъчи свой ДСО – под името Локомотив.

Решава се в „А“ РФГ да остане да се състезава отборът, който се казва „Локомотив“, а „Торпедо“ да бъде изпратен в трето равнище във футболната йерархия. С оглед на това, целият отбор на Славия Пловдив, състезавал се през 1950 г. под името Торпедо Пловдив, е „прехвърлен“ в транспортния профсъюз. Тоест, на всеки играч се намерила формална работа в автомобилния или железопътния транспорт, така че да се запази отборът и той да продължи да играе в „А“ РФГ.

ДФС „Локомотив“, Пловдив

Емблемата на Локомотив Пловдив

Така отборът, който през 1949 г. играе в „А“ РФГ под името Славия Пловдив, а през 1950 г. играе в „А“ РФГ под името Торпедо Пловдив, от новата 1951 г. заиграва в „А“ РФГ под името Локомотив Пловдив. Цветовете му през цялото това време остават непроменени – червено-черно-бяло, както и неговите привърженици, които и през 1949 г., и през 1950 г., и през 1951 г. препълват трибуните на стадиона „Локомотив-Спартак“ (средно по около 10 000 души посещаемост).

Случилото се през 1951 г. (по-специално назначаването на играчите като служители от транспорта и преименуването на тима в „Локомотив“) впоследствие дава основания в историята на днешния Локомотив Пловдив да се „вмъкне“ годината 1936-та, за чието присъствие, обаче, няма никакви исторически основания. Запазените документи са категорични: Спортклуб е основан през 1926 г., а ЖСК – през 1935 г. (Вж. раздел Спортклуб и ЖСК)

Годината „1936“ се появява твърде късно като рождена година на Локомотив Пловдив – едва през 1966 г. Дотогава не са отбелязани по никакъв начин абсолютно никакви юбилеи – нито през 1946 г. (10-годишнина), нито през 1951 г. (15-годишнина), нито през 1956 г. (20-годишнина), нито през 1961 г. (25-годишнина). До 1966 г. в нито един исторически документ не се споменава 1936 г. да е рождена за Локомотив Пловдив.

През 1966 г. обаче изненадващо е провъзгласена „30-годишнина“ от създаването на клуба. Допълнително объркване внася тържественият доклад, а преди това и пресата, в които се посочва, че Локомотив Пловдив е наследник на Спортклуб (Славия Пловдив), което заформя абсурдна ситуация: през 1966 г. се чества 30-годишнина на 40-годишен клуб, носещ името на асимилиран от него клуб. От своя страна, този асимилиран клуб е основан през 1935 г.

Въведеният през август 1949 г. модел на „Доброволни спортни организации“ е преустановен през пролетта на 1957 г. с решение отново на ЦК на БКП. Съобразно това решение, възстановявал се териториално-производственият принцип, по който се изграждат българските спортни дружества. Така, през пролетта на 1957 г. съществуващите ДСО били трансформирани в ДФС – Дружества за физкултура и спорт, базирани в отделните райони на големите градове. Заедно с това започнал и процес на възвръщане на изконните имена: ДСО Динамо София станава ДФС Левски София, ДСО Ударник София станава ДФС Славия София, СКНА Пловдив станава АСК „Ботев“ Пловдив и т.н.

В Пловдив, на учредителното събрание на Дружеството за физкултура и спорт в ІV-ти район група привърженици предлагат дружеството на ІV-ти район да се казва ЖСК Славия, но тъй като железопътният транспорт е „прехвърлен“ да „се води“ в ІV-ти район (макар там да няма нито една жп линия), то Дружеството за физкултура и спорт на ІV-ти район получава името ДФС „Локомотив“ Пловдив. Под това име и с цветовете бяло-черно-червено този клуб се състезава и до днес. Спрямо реорганизацията от пролетта на 1957 г. трябва да се допълни, че към ДФС „Локомотив“ Пловдив се вливат ДСО „Торпедо“ и ДСО „Септември“.

В рамките на периода 1948 – 55 г. клубът се състезава в елитната футболна група. През 1953 г. дели 3 – 4 място по голова разлика, а през 1954 г. е най-високо класиралият се извънстоличен тим. В турнира за Купата Локомотив достига на два пъти до полуфинали (1952 г., 1954 г.).

Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955 г. Локомотив Пд отпадна в „Б“ РФГ – трябва да се отбележи, че от учредяването на „А“ РФГ през 1948 г. само два тима не били губили мястото си в елита: Локомотив Пловдив и Левски София. В този момент столичен всекидневник („Вечерни новини“) изразява съжалението си, че в „Б“ група отпада „един от нашите стари и уважавани футболни отбори“.

Понастоящем

Христо Бонев – един от основните играчи на тима през 60-те и 70-те години на ХХ век.

Последвали 5 години във втора дивизия, през което време тимът достига до финал за Купата – 1960 г. Както и в предходния си финал (1948 г.), според оценките на централната преса, отборът е подкрепян в София от около 5 000 свои привърженици. В сезона 1960/61 г. Локомотив се завъръща в „А“ РФГ, където през сезон 1968/69 г. печели за първи път медали – бронзови. През 1972/73 г. тимът става вицешампион, а през следващото първенство отново печели бронз. През 1971 г. изиграва петия си финал за Купата, който отново бил неуспешен

През 1980 г. Локомотив за втори път в историята си изпада в „Б“ РФГ, където прекарва три сезона. През последните два от тях – 1981/82 г. и 1982/83 г., тимът достига до финали за Купата на Съветската армия. Сезон 1981/82 е последният, в който турнирът е със статут на турнир за националната купа. На 12 юни 1982, на стадион „Слави Алексиев“ в гр. Плевен, пред 8 000 зрители, пловдивчани играят сърцато срещу Локомотив Сф, но губят след продължения с 1:2.

През следващата година Локомотив печели първия трофей в своята историята. На полуфинал за Купата, е отстранен родният колос ЦСКА „Септемврийско знаме“, който само година по-рано елиминира на четвъртфинал в турнира за КЕШ могъщия Ливърпул. На стадиона в гр. Ихтиман локомотивци са безапелационни и печелят с 3:2, като доминират през целия мач. На 1 юни 1983 г. на Националния стадион „Васил Левски“ в София пред 25 000 зрители Локомотив побеждава на финала „Чирпан“ с 3:1 и заслужено печели първия трофей в своята историята. Отборът получава правото да представя България в Турнира за Купата на УЕФА. 1983 г. се оказва паметна и по други причини. Няколко дни след триумфа, Локомотив играе бараж за влизане/оставане в „А“ група с елитния „Черноморец“, но не успява да го премине след загуба с 1:2 в Бургас и 0:0 в Пловдив. Няколко седмици по-късно Спартак (Плевен) е изваден от „А“ РФГ заради опит за уреждане на резултат. Назначен е допълнителен бараж за влизане в „А“ РФГ между „Локомотив“ Пд и „Осъм“ Ловеч, спечелен от „Локомотив“ драматично с 2:1 след продължения. Така отборът се завръща в „А“ група, но отново изпада през следващия сезон – 1983/84.

Сезонът 2003/04 г. донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив – тя е отпразнувана по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души е вдигната Шампионската купа. Лятото на 2004 г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група.

През юли 2014 г. Локомотив Пловдив създава поредния прецедент в българския професионален футбол. След няколкогодишно противопоставяне на привържениците на клуба срещу начинът на управление от едноличния му собственик до този момент Константин Динев, на 7 юли 2014 г. „Сдружение Бъдеще за Локомотив“ (представляващо феновете от отбора) става притежател на 96% от акциите на отбора. По този начин Локомотив Пловдив се превръща в първия български професионален футболен клуб, който се управлява от своите привърженици. От 3 юни 2015 г. собствеността на Локомотив се прехвърля на сдружението „Обединение за Локомотив“, което се захваща с управлението на отбора.

Наименования

• Спортклуб (1926 – 1945)
• Спортклуб Парчевич СП-45 (1945) – (след обединение с „Парчевич“)
• Славия (1945 – 1947)
• Славия-Ченгелов (1947) – (след обедиение с „Петър Ченгелов“)
• Славия (1947 – октомври 1949)
• Енергия (1949) – (след обединение с „Локомотив“)
• Торпедо (1949 – 1950)
• Локомотив (1951 – 2001)
• Локомотив 1936 (23 юли 2001 – 20 май 2011) – (след обединение с „Велбъжд“ (Кюстендил))
• Локомотив 1926 (от май 2011 – )

Успехи

Турнири в България

Първенство

• Шампион (1 път) – 2003/04
• Вицешампион (1 път) – 1972/73
• Бронзов медалист (4 пъти) – 1968/69, 1973/74, 1991/92 и 2004/05

Купа

• Финалист (4 пъти) – 1959/60, 1970/71, 1981/82 и 2011/12

Суперкупа

• Носител (1 път) – 2004
• Финалист (1 път) – 2012

Купа на Съветската армия (Когато вече не е национална купа)

• Носител (1 път) 1982/83

Албена Къп (Неофициален турнир)

• Шампион (2 път) – 2004, 2007

Европейски клубни турнири

Най-успешно Локомотив се представя в Купата на панаирните градове през 1964/65 г.: 1/32-финал – елиминира Войводина 1:1, 1:1, допълнителен мач на неутрален терен в София: 2:0; 1/16-финал – елиминира Петролул 0:1, 2:0; 1/8-финал – отпада от Ювентус 1:1, 1:1, допълнителен мач в Торино: 1:2.

След равния мач в Торино италианските вестници не скриват доброто си впечатление от играта на пловдивчани. „Туто спорт“: „Ювентус“ се огъна пред българския „Локомотив“; „Ла стампа“: „Бяло-черните“ се изгубиха сред сърцатите българи; „Гадзета дело Спорт“: За Купата на панаирните градове „Ювентус“ угасна срещу българите от Пловдив.

Последното участие на черно-белите в европейските клубни турнири е в началото на сезон 2012/2013 г., когато отборът участва във втория предварителен кръг на турнира Лига Европа. Локомотив се изправя срещу холандския СБВ Витесе и отпада от надпреварата след зрелищно домакинско реми (4:4) в първия мач, игран на градския стадион в Ловеч, и загуба с 3:1 при гостуването на стадион Гелредоме в Арнем (Нидерландия).

Сезон	Турнир	Етап	Страна	Отбор	Домакин	Гост	Резултат
1963 – 64	Купа на панаирните градове	––		Стягул Рошу	3:1	2:1	5:2
1963 – 64	Купа на панаирните градове	––		Дожа Уйпещ	1:3	0:0	1:3
1964 – 65	Купа на панаирните градове	––		Войводина (Нови Сад)	1:1	2:0	3:1
1964 – 65	Купа на панаирните градове	––		Петролул	0:1	2:0	2:1
1964 – 65	Купа на панаирните градове	––		Ювентус	1:1	1:1	2:2
1965 – 66	Купа на УЕФА	1 кв. кръг		Спартак Бърно	0:2	1:2	1:4
1967 – 68	Купа на УЕФА	2 кв. кръг		Партизан (Белград)	1:5	1:1	2:6
1969 – 70	Купа на УЕФА	2 кв. кръг		Ювентус	1:3	2:1	3:4
1971 – 72	Купа на УЕФА	2 кв. кръг		Карл Цайс Йена	3:1	0:3	3:4
1973 – 74	Купа на УЕФА	1 кв. кръг		Слиема Уондърърс	2:0	1:0	3:0
1973 – 74	Купа на УЕФА	2 кв. кръг		Хонвед	3:4	2:3	5:7
1974 – 75	Купа на УЕФА	1 кв. кръг		Раба ЕТО Гьор	3:1	1:3	4:5 /дузпи/
1976 – 77	Купа на УЕФА	2 кв. кръг		Цървена звезда	2:1	1:4	3:5
1983 – 84	Купа на УЕФА	1/32-финали		ПАОК	1:2	1:3	2:5
1992 – 93	Купа на УЕФА	1/32-финали		Оксер	2:2	1:7	3:9
1993 – 94	Купа на УЕФА	1/32-финали		Лацио	0:2	0:2	0:4
2004 – 05	Шампионска лига	2 кв. кръг		Брюж	0:4	0:2	0:6
2005 – 06	Купа на УЕФА	2 кв. кръг		ОФК Београд	1:0	1:2	2:2
2005 – 06	Купа на УЕФА	1 кръг		Болтън	1:2	1:2	2:4
2006	Интертото	2 кръг		Фарул Констанца	1:1	1:2	2:3
2012 – 13	Лига Европа	2 кв. кръг		Витесе	4:4	1:3	5:7

Детско-юношеска школа

Самият факт, че „Локомотив“ създава десетки футболисти, преминали през различните национални гарнитури на страната, говори за добра работа на детско-юношеската школа. Почти във всички първенства за подрастващи – деца, юноши младша и старша възраст – отборите на „Локомотив“ са сред челниците в страната и водещи в окръга. За първи път детски железничарски отбор влиза във финалната четворка на републиканско първенство през 1960 г. Тогава треньорът Христо Бъчваров разчита на футболисти, които скоро ще станат известни и сред мъжете – Хр. Бонев, Т. Паунов, Г. Пеев, П. Манов и други.

Особен ръст детско-юношеската школа на „Локомотив“ бележи през 70-те и 80-те години. През тези години с много любов работят Христо Бъчваров, Георги Киров, Йордан Андреев, по-късно – Атанас Ангелов. С много заслуги към детско-юношеската школа на „Локомотив“ са и Васил Анков, Чавдар Муратев, Недялко Стамболиев, Петър Харитев, Ганчо Пеев, Михаил Георгиев, Петър Базарски и много други. Открояват се и редица спортни деятели, които обикалят пловдивските улици, търсят талантливи попълнения за любимия отбор: Панайот Паришев, д-р Тодор Тотев, Борис Стойков, Жеко Койчев и други, които със своя скромен, но всеотдаен труд допринасят много за издигане на футбола в железничарското дружество.

Една от най-характерните черти на детско-юношеската школа на „Локомотив“ – за разлика от много други школи – е, че почти винаги най-добрите от подрастващите стават титуляри в представителния отбор. Тази тенденция се забелязва от десетилетия:

Христо Попов, Стефан Паунов, Георги Киров, Атанас Тодоров, Иван Лазаров, Аспарух, Методи и Васил Караяневи, Никола и Борис Белкови, Димитър Батинов, Христо Бъчваров, Хр. Бонев, Г. Пеев, Тодор Паунов, Петър Манов, Васил Валентинов, Минчо Овчаров, Красимир Чавдаров, Веселин Балевски, Ружди Керимов,Георги Загорчев, П. Станков, А. Садъков, Е. Ераносян, Хр. Колев, Емил Илиев, Рачо Килапов, Георги Димитров, Стефан Драганов...

През 1979 г. юношите младша възраст на „Локомотив“ достигат до финалния турнир в Русе и печелят третото място. Следващата година (1980) юношите от същата възрастова група донасят първата в историята на дружеството републиканска титла, след като на финала в София надиграват „Левски-Спартак“ с 4:3 (след дузпи, редовното време – 0:0). Съставът в този мач: Любен Жилков, Атанас Тосков, Георги Танев, Минко Иванов, Асен Юмеров, Петър Бумбаров, Иван Петков, Иван Дивров (Георги Попов), Ем. Илиев, Хр. Колев, Ангел Костадинов. Дял за успеха имат също Васил Палавуров, Валентин Вълков, Стойчо Мазгалов, Васил Джонджоров, разбира се, и треньорите Атанас Ангелов и Иван Андреев.

През 1981 г. същите тези футболисти достигат до финалната четворка при юношите – старша възраст, въпреки че са с година-две по-малки от своите противници. През 1982 г. юношите старша възраст на „Локомотив“ (с треньор Чавдар Муратев) са отново сред най-добрите в страната. Малко не им достига до шампионската титла. Заемат второто място след „Тракия“. Следващата година отборът е отново втори в републиканското първенство (след ЦСКА). Малко юношески отбори в България могат да се похвалят с такова постоянство за толкова продължително време.

1985 г. носи нов връх. „Локомотив“ за втори път е републикански шампион по футбол – този път за деца. Във финалния турнир, който се провежда в Пловдив, младите локомотивци постигат три убедителни победи: над ЦСКА „Септ. знаме“ с 6:1, над „Пирин“ с 4:0 и над ЖСК „Спартак“ с 5:4 и заслужено застават на най-високия връх. Съставът на този отбор, от който с надежда се очакват попълнения за представителния тим е: Стоян Лулчев, Кирил Рудов, Димитър Радев, Лазар Тръпчев, Васил Гергевски, Михаил Юмерски, Румен Татаров, Георги Будев, Стефан Иванов, Георги Армазов, Тодор Милев, Валентин Вълков, Иван Витков, Димитър Иванов, Димитър Чобанов, Стоян Делчев, Тодор Капитански, Васил Бибилеков, Петър Секулов, Пламен Маджаров. Треньори: Атанас Ангелов и Петър Базарски.

Юношите на „Локомотив“ се представят много добре и на международното поле, и в своя клуб, и в националния отбор. През 1976 г., на турнир за юноши до 18 години на остров Корсика, младите пловдивчани постигат три впечатляващи резултата срещу националните отбори: с Югославия 2:1, с Франция 1:1 и с Мароко 0:0. През 1981 г. те печелят големия международен турнир в Хановер, където участват много силни отбори от цял свят. Показателен е фактът, че след този турнир отборът получава покани да гостува в Барселона и Калифорния. Наближават стотина юношите на „Локомотив“, преминали през младежкия национален отбор, през националните отбори за юноши младша и старша възраст. Просто не е възможно да ги изброяваме. Ще споменем само, че рекордьор по участия в „А“ юношеския ни отбор е Аян Садъков – 40 мача (15 гола), Красимир Манолов има 37 мача и 13 гола, Веселин Балевски – 30, Николай Курбанов – 27 с 6 гола и т. н. Красимир Манолов е участник в българския юношески национален отбор, спечелил купата на УЕФА в XXVII първенство на Стария континент.

Ето какво пише журналистът Асен Виденов във вестник „Старт“: "Колкото и да „раздава“ на другите, „Локомотив“ създава много! Създава добри млади играчи, най-силните от който остават верни на своя клуб..."

Емблема

Клубният герб представлява щит с вертикално обособена черна и червена половина. В центъра на щита в характерно графично начертание е разположена буквата „Л“. В горната си част щитът е опасан от бяла лента с надпис „Пловдив“. В долната част на щита под буквата „Л“ са поставени криле, символизиращи историческата обвързаност на клуба с железниците.

• 

  1926

• 

  1945

• 

  1949

• 

  1951

• 

  1970

• 

  1985

• 

  2011

Стадион „Локомотив“

Стадион Локомотив

Тренировъчно игрище

Стадион Локомотив е разположен в парк Лаута (в югоизточната част на Пловдив). Той е част от спортен комплекс Локомотив, състоящ се от стадион с лекоатлетическа писта, три помощни терена, тенис кортове, зала за волейбол и закрита лекоатлетическо хале.

Капацитетът на Стадион Локомотив е около 12 000 души (до 2004 г. e с капацитет 18 600 седящи места). Централната трибуна на стадиона е покрита с козирка. Размерът на игралното поле е 105,3 м на дължина и 71,4 м на ширина. Теренът е основно ремонтиран през 2016 г. Съоръжението разполага с осветителната система с мощност от 1 898 лукса. Прожекторно-осветителната уредба е разположена на четири мачти с височина 40 м плюс надстройка с височина 5,50 м и работна площадка. На всяка от тях са разположени 46 броя прожектори в структура от 8 реда и 6 колони. Осветлението позволява излъчване на HD телевизионен сигнал и на мачове от турнира Шампионска лига.

Технически данни

• Капацитет: 12 000 седящи места
• Размери на терена: 105,3 m x 71,4 m
• Осветление: 1 898 лукса

История

През 1941 – 1942 г. с помощта на БДЖ започва изграждането на масивна трибуна за 7 000 зрители на игрището на „Левски Пловдив“ (между Асеновградско шосе и ЖП коловозите) и на 11 юли 1943 г. за първи път се провеждат състезания на него. Единствен в града и окръга до 1954 г. в продължение на 11 години на него се провеждат и организират всички големи спортни празненства и състезания.

Днешният Стадион Локомотив е завършен през 1982 г. Десет години преди това са изградени намиращите се в непосредствена близост помощни тренировъчни терени, а в средата на 70-те е построена хандбалната зала, намираща се също в спортния комплекс. При построяването си, капацитетът му е предвиден да побира 24 000 души.

Рекордното посещение е през 1983 г., когато „Черноморец“ гостува на „Локомотив“, в мач за влизане в елитната група. Стадионът побира 33 000 души, а поне 6 000 остават извън неговите рамки.

Привърженици

Привържениците на Локомотив по време на дерби мач

Черно-белите фенове са водещи в България по организираност. Всички нови движения от европейската футболна субкултура за първи път се въвеждат именно от почитателите на пловдивския клуб. Неслучайно и първият организиран фенклуб на привърженици в България е този на Локомотив. Той е основан на 11 май 1988 г. и официално се счита за най-стария в страната.

Рекордни посещения

• Рекордът за най-голямо домакинско посещение на мач принадлежи на „Локомотив Пловдив“. През 1981 г. „Локо Пловдив“ играе дербито си с „Берое“ (Стара Загора) пред 47 000 зрители на стадион „9-и септември“ (сега „Пловдив“). Пловдивският любимец с Христо Бонев в състава си бие с 2:1 заралии, а пръскащият се по шевовете стадион остава в историята на родния футбол като мачът, събрал най-голямата маса от футболни запалянковци.

• Рекордът за най-голяма гостуваща публика също принадлежи на „Локомотив Пловдив“. През 1983 г. отборът влиза в „А“ група след бараж-квалификация в София срещу „Осъм“ (Ловеч). Черно-белите бият с 2:1 след продължения и голове на Аян Садъков и Едуард Ераносян. Над 35 000 запалянковци от Пловдив окупират софийския стадион „Васил Левски“. Това е абсолютният рекорд за гостуваща публика и то поставен в „Б“ група, което спомага за изграждането на образа на локо-публиката като най-вярна в страната. Неописуема гледка представлява връщането от София до Пловдив по автомагистрала Тракия – огромни, километрови колони от всевъзможни МПС-та с надути клаксони, шум и еуфория до небето.

• Локомотив Пловдив държи рекорда и за най-голяма гостуваща публика в „Б“ група. На 22 юни 1985 г. около 10 – 12 000 пловдивчани посещават Казанлък в мач от „Б“ група на стадион „Цвятко Радойнов“ срещу отбора на Розова Долиа, за да подкрепят своя отбор в последната му крачка към „А“ РФГ.

Състав 2017/2018

Играчи

Нападатели
07	Димо Бакалов
12	Филип Михалевич
77	Анте Аралица

Спортно-технически щаб

Длъжност	Име
Старши треньор	Бруно Акрапович
Помощник-треньор	Желимир Теркеш
Помощник-треньор	Александър Тунчев
Треньор на вратарите	Здравко Букарица
Кондиционен треньор	Михайло Шекероски
Администратор	Неделин Петров
Лекар	Константин Павлов

Последни 10 сезона

Сезон	Група	Място	М	П	Р	З	Г.Р.	Т	Купа на България	EKT
2006/07	А ФГ	7	30	13	4	13	48:43	43	полуфинал	-
2007/08	А ФГ	9	30	12	7	11	37:28	43	1/4 финал	-
2008/09	А ФГ	6	30	11	10	9	41:37	43	1/16 финал	-
2009/10	А ФГ	12	30	9	6	15	36:52	33	1/16 финал	-
2010/11	А ФГ	5	30	14	10	6	54:28	52	1/4 финал	-
2011/12	А ФГ	6	30	17	6	7	44:39	57	финалист	Лига Европа
2012/13	А ФГ	9	30	10	9	11	37:34	39	1/16 финал	-
2013/14	А ФГ	7	38	15	5	18	49:55	50	1/2 финал	-
2014/15	А ФГ	10	32	9	5	18	28:52	32	1/2 финал	-
2015/16	А ФГ	5	32	15	4	13	15:26	49	1/8 финал	-

Почетни листи в Първа лига и „А“ РФГ

Място	Име	Мачове
1	Христо Бонев	404
2	Георги Василев	386
3	Станчо Бончев	331
4	Ганчо Пеев	327
5	Илко Бекяров	314
6	Недялко Стамболиев	290
7	Тодор Иванов	237
8	Аян Садъков	228
9	Мартин Камбуров	227
10	Васил Анков	220

Място	Име	Голове
1	Христо Бонев	180
2	Мартин Камбуров	145
3	Георги Василев	115
4	Иван Кънчев	73
5	Едуард Ераносян	65
6	Аян Садъков	61
7	Стефан Драганов	54
8	Георги Димитров	46
8	Христо Колев	40
10	Тодор Иванов	35

• Данните са до 20 юли 2017.

УЕФА Позиция

Място	Отбор	Точки
336	Черно Море	3,125
336	ФК Нова Горица	3,125
336	Локомотив (Пловдив)	3,125
336	ФК Чихура Сачхере	3,125
336	ФК Металург Рустави	3,125

Последна актуализация: 18 юли 2016

Футболисти

Шампионски тим, 2004 г.

Сезон 2003/2004
№		Играч	Позиция	Предишен клуб
Вратари
1		Васил Камбуров	Вратар	Кричим
12		Румен Попов	Вратар	Ботев (Пловдив)
32		Красимир Петков	Вратар	Велбъжд (Кюстендил)
Защитници
2		Владимир Иванов	Десен бек	Левски (София)
3		Александър Тунчев	Централен защитник	Беласица (Петрич)
4		Георги Петров	Централен защитник	Велбъжд (Кюстендил)
5		Петър Колев	Централен защитник	Велбъжд (Кюстендил)
6		Кирил Котев	Централен защитник	Велбъжд (Кюстендил)
17		Несим Нешадов	Централен защитник	Литекс (Ловеч)
20		Иван Пасков	Централен защитник	Велбъжд (Кюстендил)
24		Роберт Петров	Ляв бек	Напредок (Кичево)
Полузащитници
4		Недялко Хубенов	Десен халф	Топлика (Мин. бани)
7		Жарко Серафимовски	Десен халф	Апоел (Бар Шева)
9		Светослав Бърканичков	Атакуващ халф	Левски (София)
10		Атанас Георгиев	Атакуващ халф	ЦСКА (София)
11		Мартин Камбуров	Атакуващ халф	Спартак (Плевен)
14		Велко Христев	Десен халф	Велбъжд (Кюстендил)
16		Димитър Ценовски	Дефанзивен халф	Локомотив (Пловдив)
16		Иво Михайлов	Атакуващ халф	Черно море (Варна)
17		Ванчо Траянов	Атакуващ халф	Велбъжд (Кюстендил)
19		Красимир Димитров	Дефанзивен халф	Марек (Дупница)
19		Добрин Орловски	Дефанзивен халф	Локомотив (Пловдив)
21		Георги Илиев	Атакуващ халф	Черно море (Варна)
22		Траян Дянков	Десен халф	Велбъжд (Кюстендил)
25		Иван Кризманич	Дефанзивен халф	Спартак (Варна)
'		Деян Постоловски	Халф	Силекс (Кратово)
Нападатели
9		Бобан Янчевски	Централен нападател	Тиквеш (Кавадарци)
10		Дарко Спалевич	Централен нападател	Черно море (Варна)
13		Методи Стойнев	Централен нападател	Велбъжд (Кюстендил)
15		Нешко Милованович	Централен нападател	Левски (София)
18		Явор Въндев	Ляво/дясно крило	Сливен
23		Екундайо Джайеоба	Централен нападател	Велбъжд (Кюстендил)

Треньорски щаб
		Едуард Ераносян	Старши треньор
		Иван Маринов	Помощник-треньор
		Георги Василев	Помощник-треньор
		Любомир Шейтанов	Треньор на вратарите

С най-много мачове, 2003/4 г.

К.Котев

В.Камбуров

К.Димитров

И.Пасков

В.Иванов

И.Михайлов

Г.Илиев

Р.Петров

М.Камбуров

Б.Янчевски

Е.Джайеоба

Известни привърженици

1. Александър Русев – кечист

Вижте също

• ФК Спортклуб (Пловдив)
• Стадион „Локомотив“

Външни препратки

• Официален сайт на ФК Локомотив (Пловдив)
• История и традиции на ФК Локомотив (Пловдив)
• Официална Фейсбук страница на ФК Локомотив (Пловдив)
• Неофициален сайт на феновете на ФК Локомотив (Пловдив)

Първа професионална футболна лига – 2018/19

Берое (Стара Загора) • Ботев (Враца) • Ботев (Пловдив) • Верея (Стара Загора) • Витоша (Бистрица) • Дунав (Русе) • Етър (Велико Търново) • Левски (София) • Локомотив (Пловдив) • Лудогорец (Разград) • Септември (София) • Славия (София) • ЦСКА (София) • Черно море (Варна)