ПФК Локомотив (Пловдив)
![]() |
||||
---|---|---|---|---|
![]() |
||||
Прозвище |
„смърфовете“[1] „железничарите“ „пловдивският любимец“[източник?] |
|||
Основан | 13 юни 1935 г.[2] | |||
Държава | България | |||
Стадион | „Локомотив“ | |||
Капацитет | 12 000 | |||
Собственик |
![]() |
|||
Президент |
![]() |
|||
Треньор |
![]() |
|||
Първенство | Първа лига | |||
2020/21 | Първа лига, 2-ро | |||
Спонсор |
![]() |
|||
Екипировка |
![]() |
|||
Уебсайт | lokomotivpd.com | |||
Екипи и цветове | ||||
|
||||
ПФК Локомотив в Общомедия |
Локомотив (Пловдив) е български професионален футболен отбор от Пловдив. Цветовете на клуба са черно, бяло и червено. Домакинските си мачове от 1982 година играе на стадион „Локомотив“ с капацитет 12 000 места.
„Локомотив“ е шампион на България за сезон 2003/04, двукратен носител на Купата на България (2018/19 и 2019/20), както и двукратен носител на Суперкупата на България (2004 и 2020).
История[редактиране | редактиране на кода]
Железничарски спортен клуб[редактиране | редактиране на кода]
В рамките на кампания за основаване на железничарски спортни клубове в България на 1 април 1935 г. официалният орган на Профсъюза на железничарите и моряците – „Железничарски подем“ обявява създаването на Културно-просветен комитет към Профсъюза, който обхваща и спортна секция. На 13 юни 1935 г. е проведено учредително събрание на Железничарски спортен клуб „Пловдив“.[3][4]
„ | По инициативата на няколко железничари, пропили от ония благородни чувства на родолюбие, за да издигнат професията на оная висота, която ще заслужи вниманието на всички добри българи, се образува спортен футболен клуб при областта. | “ |
На 1 октомври 1935 г. на първото общо годишно събрание на отбора е утвърден постоянен управителен съвет, а на следващия ден представителният тим провежда първата си тренировка.
Годините на прохождане на този клуб са твърде трудни, като той е приет за член на БНСФ едва през април 1938 г., а първият си официален мач изиграва чак на 25 юни 1939 г. (2:11 срещу съгражданите от Спортклуб). В края на 1944 г. ЖСК е обединен с Левски (Пловдив) под името „ЖСК-Левски“, но година по-късно обединеният отбор се разпада, а останалият като самостоятелен клуб ЖСК е преименуван на „Локомотив“ по подобие на всички останали железничарски клубове в страната.
През 40-те години „Локомотив“ има огромен принос в развитието на спортната база в Пловдив. Със средства основно на БДЖ на мястото на игрище „Левски“ през 1943 г. е изграден първият стадион в Пловдив, разполагащ с масивни трибуни. Той първоначално носи името „ЖСК-Левски“ или „БДЖ-Левски“. Отборът играе в синьо-бели екипи, а към момента на обединението със Славия (Пловдив) има една титла от градско първенство и един мач на държавно равнище (домакинска победа с 4:3 над хасковския „България“ през септември 1944 г.). Към октомври 1949 г. „Локомотив“ се състезава в третото равнище във футболната йерархия – Южната зона.
Съобразно решението на ЦК на БКП през август 1949 година териториалният принцип на изграждане на клубовете се премахва, заменяйки се от производствено-ведомствен. Така различните профсъюзи (ведомства) се окрупняват в няколко големи групи, всяка от които излъчва своя т.нар. доброволна спортна организация (ДСО). Т.е. съществуващите дотогава клубове се трансформират в ДСО-та, като на много места тази трансформация е съпроводена от нови обединения между отбори. По силата на тези обстоятелства през октомври 1949 г. „Локомотив“ се обединява със „Славия“ (Пловдив) в ДСО „Енергия“, което няколко дни по-късно е преименувано на ДСО „Торпедо“ (Пловдив).
„Торпедо“ (Пловдив)[редактиране | редактиране на кода]
В чисто спортно отношение цветовете на отбора запазват тези на Славия, който към този момент е най-големият пловдивски отбор – червено-черно-бяло. С много малки изключения и отборът остава същият, както и неговите привърженици. От страна на Локомотив идват само двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само един сезон). Най-важният принос е материалната база – стадионът-красавец „Локомотив-Спартак“, най-модерният за времето си в града (той също е преименуван, тъй като ЖСК става Локомотив, а Левски – Спартак (Пловдив)).
С името Торпедо (Пловдив) отборът играе в „А“ група през сезон 1950. В течение на същата година се афишират планове за нови реорганизации – някои от съществуващите ДСО-та се преструктурират. От ДСО „Торпедо“ е изваден Профсъюзът на транспортните работници, който излъчва свое ДСО под името Локомотив. Впоследствие се решава в „А“ група да остане отборът на Локомотив, а пък Торпедо е изпратен в третото равнище на футболната йерархия. С оглед на това бившият вече отбор на Славия (Пловдив) e „прехвърлен“ към транспортния профсъюз. На всеки играч е намерена формална работа в автомобилния или железопътния транспорт, така че да се запази отборът и остане в елитната група.
ДФС „Локомотив“, Пловдив[редактиране | редактиране на кода]
Така отборът, който през 1949 г. играе в „А“ РФГ под името Славия Пловдив, а през 1950 г. играе в „А“ РФГ под името Торпедо Пловдив, от новата 1951 г. заиграва в „А“ РФГ под името Локомотив Пловдив. Цветовете му през цялото това време остават непроменени – червено-черно-бяло, както и неговите привърженици, които и през 1949 г., и през 1950 г., и през 1951 г. препълват трибуните на стадиона „Локомотив-Спартак“ (средно по около 10 000 души посещаемост).
Въведеният през август 1949 г. модел на „Доброволни спортни организации“ е преустановен през пролетта на 1957 г. с решение отново на ЦК на БКП. Съобразно това решение, възстановявал се териториално-производственият принцип, по който се изграждат българските спортни дружества. Така, през пролетта на 1957 г. съществуващите ДСО били трансформирани в ДФС – Дружества за физкултура и спорт, базирани в отделните райони на големите градове. Заедно с това започнал и процес на възвръщане на изконните имена: ДСО Динамо София станава ДФС Левски София, ДСО Ударник София станава ДФС Славия София, СКНА Пловдив станава АСК „Ботев“ Пловдив и т.н.
В Пловдив, на учредителното събрание на Дружеството за физкултура и спорт в ІV-ти район група привърженици предлагат дружеството на ІV-ти район да се казва ЖСК Славия, но тъй като железопътният транспорт е „прехвърлен“ да „се води“ в ІV-ти район (макар там да няма нито една жп линия), то Дружеството за физкултура и спорт на ІV-ти район получава името ДФС „Локомотив“ Пловдив. Под това име и с цветовете бяло-черно-червено този клуб се състезава и до днес. Спрямо реорганизацията от пролетта на 1957 г. трябва да се допълни, че към ДФС „Локомотив“ Пловдив се вливат ДСО „Торпедо“ и ДСО „Септември“.
В рамките на периода 1948 – 55 г. клубът се състезава в елитната футболна група. През 1953 г. дели 3 – 4 място по голова разлика, а през 1954 г. е най-високо класиралият се извънстоличен отбор. В турнира за Купата Локомотив достига на два пъти до полуфинали (1952 г., 1954 г.).
Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955 г. Локомотив Пд отпадна в „Б“ РФГ – трябва да се отбележи, че от учредяването на „А“ РФГ през 1948 г. само два отбора не били губили мястото си в елита: Локомотив Пловдив и Левски София. В този момент столичен всекидневник („Вечерни новини“) изразява съжалението си, че в „Б“ група отпада „един от нашите стари и уважавани футболни отбори“.
Настояще[редактиране | редактиране на кода]

Последвали 5 години във втора дивизия, през което време отборът достига до финал за Купата – 1960 г. Както и в предходния си финал (1948 г.), според оценките на централната преса, отборът е подкрепян в София от около 5000 свои привърженици. В сезона 1960/61 г. Локомотив се завъръща в „А“ РФГ, където през сезон 1968/69 г. печели за първи път медали – бронзови. През 1972/73 г. отборът става вицешампион, а през следващото първенство отново печели бронз. През 1971 г. изиграва петия си финал за Купата, който отново бил неуспешен
През 1980 г. Локомотив за втори път в историята си изпада в „Б“ РФГ, където прекарва три сезона. През последните два от тях – 1981/82 г. и 1982/83 г., отбора достига до финали за Купата на Съветската армия. Сезон 1981/82 е последният, в който турнирът е със статут на турнир за националната купа. На 12 юни 1982, на стадион „Слави Алексиев“ в гр. Плевен, пред 8000 зрители, пловдивчани играят сърцато срещу Локомотив Сф, но губят след продължения с 1:2.
През следващата година Локомотив печели първия трофей в своята историята. На полуфинал за Купата, е отстранен родният колос ЦСКА „Септемврийско знаме“, който само година по-рано елиминира на четвъртфинал в турнира за КЕШ могъщия Ливърпул. На стадиона в гр. Ихтиман локомотивци са безапелационни и печелят с 3:2, като доминират през целия мач. На 1 юни 1983 г. на Националния стадион „Васил Левски“ в София пред 25 000 зрители Локомотив побеждава на финала „Чирпан“ с 3:1 и заслужено печели първия трофей в своята историята. Отборът получава правото да представя България в Турнира за Купата на УЕФА. 1983 г. се оказва паметна и по други причини. Няколко дни след триумфа, Локомотив играе бараж за влизане/оставане в „А“ група с елитния „Черноморец“, но не успява да го премине след загуба с 1:2 в Бургас и 0:0 в Пловдив. Няколко седмици по-късно Спартак (Плевен) е изваден от „А“ РФГ заради опит за уреждане на резултат. Назначен е допълнителен бараж за влизане в „А“ РФГ между „Локомотив“ Пд и „Осъм“ Ловеч, спечелен от „Локомотив“ драматично с 2:1 след продължения. Така отборът се завръща в „А“ група, но отново изпада през следващия сезон – 1983/84.
През сезон 2001/2002 г. Велбъжд (Кюстендил) се обединява с Локомотив (Пловдив) от Първа лига (втори ешалон). Новия отбор се нарича Локомотив 1926 (Пловдив) и под това име участва в надпреварата на Висшата лига. Отборът заема мястото на „Велбъжд“ в елита, а кюстендилският тим заиграва във Втора група. В Пловдив идват и най-добрите играчи на бронзовите медалисти, начело с треньора Димитър Димитров - Херо, който се среща навръх 42-ия си рожден ден с боса на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев, за да обсъдят летните трансфери в новия им отбор.
Основните акционери на „железничарите“ Федя Миков и Георги Христолов обявяват, че нямат нищо против Илиев да поеме клуба. Досегашният президент на „Локо“ Любомир Корадов се съгласява да не се признават резултатите от последното общо събрание, на което е бил избран на този пост. Корадов мотивира решението си с интересите на клуба, който ще мери сили с най-големите отбори у нас без да е добил право на това с игра. Поканата към Георги Илиев е отправил лично легендата на „черно-белите“ Христо Бонев, който очаква 30 000 души за първия домакински мач. Тимът на „Велбъжд“ пък бива поет от приближени на Г. Илиев и в него се обиграват предимно млади таланти.
Сезонът 2003/04 г. донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив – тя е отпразнувана по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души е вдигната Шампионската купа. Лятото на 2004 г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група.
През юли 2014 г. след няколкогодишно противопоставяне на привържениците на клуба срещу начинът на управление от едноличния му собственик до този момент Константин Динев, на 7 юли 2014 г. „Сдружение Бъдеще за Локомотив“ (представляващо феновете от отбора) става притежател на 96% от акциите на отбора. От 3 юни 2015 г. собствеността на Локомотив се прехвърля на сдружението „Обединение за Локомотив“, което се захваща с управлението на отбора.
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
- ЖСК (1936 – 1944)
- ЖСК „Левски“ (1944 – 1945)
- „Локомотив“ (1945 – 1949)
- „Енергия“ (1949)
- „Торпедо“ (1949 – 1951)
- „Локомотив“ (от 1951 г.)
Емблеми[редактиране | редактиране на кода]
Настоящият клубен герб представлява щит с вертикално обособена черна и червена половина. В центъра на щита в характерно графично начертание е разположена буквата „Л“. В горната си част щитът е опасан от бяла лента с надпис „Пловдив“. В долната част на щита под буквата „Л“ са поставени криле, символизиращи историческата обвързаност на клуба с железниците.
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Национални успехи[редактиране | редактиране на кода]
Шампион (1 път) – 2003/04
Вицешампион (2 пъти) – 1972/73, 2020/2021
Бронзов медалист (5 пъти) – 1945, 1968/69, 1973/74, 1991/92, 2004/05
Носител (2 пъти) – 2018/19, 2019/20
Финалист (7 пъти) – 1940, 1942, 1948, 1959/60, 1970/71, 1981/82, 2011/12
Носител (1 път) – 1982/83
Европейски клубни турнири[редактиране | редактиране на кода]
Най-успешно Локомотив се представя в Купата на панаирните градове през 1964/65 г.: 1/32-финал – елиминира Войводина 1:1, 1:1, допълнителен мач на неутрален терен в София: 2:0; 1/16-финал – елиминира Петролул 0:1, 2:0; 1/8-финал – отпада от Ювентус 1:1, 1:1, допълнителен мач в Торино: 1:2.
След равния мач в Торино италианските вестници не скриват доброто си впечатление от играта на пловдивчани. „Туто спорт“: „Ювентус“ се огъна пред българския „Локомотив“; „Ла стампа“: „Бяло-черните“ се изгубиха сред сърцатите българи; „Гадзета дело Спорт“: За Купата на панаирните градове „Ювентус“ угасна срещу българите от Пловдив.
В началото на сезон 2012/2013 г., когато отборът участва във втория предварителен кръг на турнира Лига Европа. Локомотив се изправя срещу холандския СБВ Витесе и отпада от надпреварата след зрелищно домакинско реми (4:4) в първия мач, игран на градския стадион в Ловеч, и загуба с 3:1 при гостуването на стадион Гелредоме в Арнем (Нидерландия).
През сезон 2020/2021 г. Локомотив се изправя срещу английския Тотнъм във втория предварителен кръг на турнира Лига Европа. Заради пандемията от Ковид-19 победителят от двубоя се излъчва в един мач, който се провежда на стадион Локомотив. Отборът на Тотнъм, който е финалист в турнира за купата на Шампионска лига от предходния сезон, пристига в Пловдив воден от португалския треньор Жозе Моуриньо и водещите си звезди, сред които Хари Кейн, Сон Хюн-мин и Уго Лорис. След нулево първо полувреме домакините от Локомотив откриват резултата в 71 минута с попадение на Георги Минчев. Авансът на домакините продължава до 78-ата минута, когато Хари Кейн изравнява от дузпа. Три минути по-късно англичаните правят пълен обрат, оформяйки крайния резултат – 1:2.
Сезон | Турнир | Етап | Страна | Отбор | Домакин | Гост | Резултат |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1963 – 64 | Купа на панаирните градове | 1/32-финал | ![]() |
Стягул Рошу | 3 – 1 | 2 – 1 | 5 – 2 |
Купа на панаирните градове | 1/16-финал | ![]() |
Дожа Уйпещ | 1 – 3 | 0 – 0 | 1 – 3 | |
1964 – 65 | Купа на панаирните градове | 1/32-финал | ![]() |
Войводина (Нови Сад) | 1 – 1 | 1 – 1 | 2–0 /Трети мач в София/ |
Купа на панаирните градове | 1/16-финал | ![]() |
Петролул | 2 – 0 | 0 – 1 | 2 – 1 | |
Купа на панаирните градове | 1/8-финал | ![]() |
Ювентус | 1 – 1 | 1 – 1 | 1–2 /Трети мач в Торино/ | |
1965 – 66 | Купа на УЕФА | Първи квалификационен кръг | ![]() |
Спартак Бърно | 1 – 0 | 0 – 2 | 1 – 2 |
1967 – 68 | Купа на УЕФА | Втори квалификационен кръг | ![]() |
Партизан (Белград) | 1 – 1 | 1 – 5 | 2 – 6 |
1969 – 70 | Купа на УЕФА | Втори квалификационен кръг | ![]() |
Ювентус | 1 – 2 | 1 – 3 | 2 – 5 |
1971 – 72 | Купа на УЕФА | Втори квалификационен кръг | ![]() |
Карл Цайс Йена | 3 – 1 | 0 – 3 | 3 – 4 |
1973 – 74 | Купа на УЕФА | Първи квалификационен кръг | ![]() |
Слиема Уондърърс | 1 – 0 | 2 – 0 | 3 – 0 |
Купа на УЕФА | Втори квалификационен кръг | ![]() |
Хонвед | 3 – 4 | 2 – 3 | 5 – 7 | |
1974 – 75 | Купа на УЕФА | Първи квалификационен кръг | ![]() |
Раба ЕТО Гьор | 3 – 1 | 1 – 3 | 4–4 /4:5 след дузпи/ |
1976 – 77 | Купа на УЕФА | Втори квалификационен кръг | ![]() |
Цървена звезда | 2 – 1 | 1 – 4 | 3 – 5 |
1983 – 84 | Купа на УЕФА | 1/32-финали | ![]() |
ПАОК | 1 – 2 | 1 – 3 | 2 – 5 |
1992 – 93 | Купа на УЕФА | 1/32-финали | ![]() |
Оксер | 2 – 2 | 1 – 7 | 3 – 9 |
1993 – 94 | Купа на УЕФА | 1/32-финали | ![]() |
Лацио | 0 – 2 | 0 – 2 | 0 – 4 |
2004 – 05 | Шампионска лига | Втори квалификационен кръг | ![]() |
Брюж | 0 – 4 | 0 – 2 | 0 – 6 |
2005 – 06 | Купа на УЕФА | Втори квалификационен кръг | ![]() |
ОФК Београд | 1 – 0 | 1 – 2 | 2–2 /ПГЧТ/ |
Купа на УЕФА | Първи квалификационен кръг | ![]() |
Болтън | 1 – 2 | 1 – 2 | 2 – 4 | |
2006 – 07 | Интертото | Втори квалификационен кръг | ![]() |
Фарул Констанца | 1 – 1 | 1 – 2 | 2 – 3 |
2012 – 13 | Лига Европа | Втори квалификационен кръг | ![]() |
Витесе | 4 – 4 | 1 – 3 | 5 – 7 |
2019 – 20 | Лига Европа | Втори квалификационен кръг | ![]() |
ФК Спартак (Търнава) | 2 – 0 | 1 – 3 | 3–3 /ПГЧТ/ |
Лига Европа | Трети квалификационен кръг | ![]() |
РК Страсбург | 0 – 1 | 0 – 1 | 0 – 2 | |
2020 – 21 | Лига Европа | Първи квалификационен кръг | ![]() |
ФК Искра (Даниловград) | N/A | 1 – 0 | 1 – 0 |
Лига Европа | Втори квалификационен кръг | ![]() |
ФК Тотнъм Хотспър | 1 – 2 | N/A | 1 – 2 | |
2021 – 22 | Лига на конференциите | Втори квалификационен кръг | ![]() |
Словачко | 1 – 0 | 0 – 1 | 1–1 /3:2 след дузпи/ |
Лига на конференциите | Трети квалификационен кръг | ![]() |
ФК Копенхаген | 1 – 1 | 2 – 4 | 3 – 5 |
Детско-юношеска школа[редактиране | редактиране на кода]
![]() | Този раздел се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Самият факт, че „Локомотив“ създава десетки футболисти, преминали през различните национални гарнитури на страната, говори за добра работа на детско-юношеската школа. Почти във всички първенства за подрастващи – деца, юноши младша и старша възраст – отборите на „Локомотив“ са сред челниците в страната и водещи в окръга. За първи път детски железничарски отбор влиза във финалната четворка на републиканско първенство през 1960 г. Тогава треньорът Христо Бъчваров разчита на футболисти, които скоро ще станат известни и сред мъжете – Хр. Бонев, Т. Паунов, Г. Пеев, П. Манов и други.
Особен ръст детско-юношеската школа на „Локомотив“ бележи през 70-те и 80-те години. През тези години с много любов работят Христо Бъчваров, Георги Киров, Йордан Андреев, по-късно – Атанас Ангелов. С много заслуги към детско-юношеската школа на „Локомотив“ са и Васил Анков, Чавдар Муратев, Недялко Стамболиев, Петър Харитев, Ганчо Пеев, Михаил Георгиев, Петър Базарски и много други. Открояват се и редица спортни деятели, които обикалят пловдивските улици, търсят талантливи попълнения за любимия отбор: Панайот Паришев, д-р Тодор Тотев, Борис Стойков, Жеко Койчев и други, които със своя скромен, но всеотдаен труд допринасят много за издигане на футбола в железничарското дружество.
Една от най-характерните черти на детско-юношеската школа на „Локомотив“ – за разлика от много други школи – е, че почти винаги най-добрите от подрастващите стават титуляри в представителния отбор. Тази тенденция се забелязва от десетилетия:
Христо Попов, Стефан Паунов, Георги Киров, Атанас Тодоров, Иван Лазаров, Аспарух, Методи и Васил Караяневи, Никола и Борис Белкови, Димитър Батинов, Христо Бъчваров, Хр. Бонев, Г. Пеев, Тодор Паунов, Петър Манов, Васил Валентинов, Минчо Овчаров, Красимир Чавдаров, Веселин Балевски, Ружди Керимов, Георги Загорчев, П. Станков, А. Садъков, Е. Ераносян, Хр. Колев, Емил Илиев, Рачо Килапов, Георги Димитров, Стефан Драганов...
През 1979 г. юношите младша възраст на „Локомотив“ достигат до финалния турнир в Русе и печелят третото място. Следващата година (1980) юношите от същата възрастова група донасят първата в историята на дружеството републиканска титла, след като на финала в София надиграват „Левски-Спартак“ с 4:3 (след дузпи, редовното време – 0:0). Съставът в този мач: Любен Жилков, Атанас Тосков, Георги Танев, Минко Иванов, Асен Юмеров, Петър Бумбаров, Иван Петков, Иван Дивров (Георги Попов), Ем. Илиев, Хр. Колев, Ангел Костадинов. Дял за успеха имат също Васил Палавуров, Валентин Вълков, Стойчо Мазгалов, Васил Джонджоров, разбира се, и треньорите Атанас Ангелов и Иван Андреев.
През 1981 г. същите тези футболисти достигат до финалната четворка при юношите – старша възраст, въпреки че са с година-две по-малки от своите противници. През 1982 г. юношите старша възраст на „Локомотив“ (с треньор Чавдар Муратев) са отново сред най-добрите в страната. Малко не им достига до шампионската титла. Заемат второто място след „Тракия“. Следващата година отборът е отново втори в републиканското първенство (след ЦСКА). Малко юношески отбори в България могат да се похвалят с такова постоянство за толкова продължително време.
1985 г. носи нов връх. „Локомотив“ за втори път е републикански шампион по футбол – този път за деца. Във финалния турнир, който се провежда в Пловдив, младите локомотивци постигат три убедителни победи: над ЦСКА „Септемврийско знаме“ с 6:1, над „Пирин“ с 4:0 и над ЖСК „Спартак“ с 5:4 и заслужено застават на най-високия връх. Съставът на този отбор, от който с надежда се очакват попълнения за представителния е: Стоян Лулчев, Кирил Рудов, Димитър Радев, Лазар Тръпчев, Васил Гергевски, Михаил Юмерски, Румен Татаров, Георги Будев, Стефан Иванов, Георги Армазов, Тодор Милев, Валентин Вълков, Иван Витков, Димитър Иванов, Димитър Чобанов, Стоян Делчев, Тодор Капитански, Васил Бибилеков, Петър Секулов, Пламен Маджаров. Треньори: Атанас Ангелов и Петър Базарски.
Юношите на „Локомотив“ се представят много добре и на международното поле, и в своя клуб, и в националния отбор. През 1976 г., на турнир за юноши до 18 години на остров Корсика, младите пловдивчани постигат три впечатляващи резултата срещу националните отбори: с Югославия 2:1, с Франция 1:1 и с Мароко 0:0. През 1981 г. те печелят големия международен турнир в Хановер, където участват много силни отбори от цял свят. Показателен е фактът, че след този турнир отборът получава покани да гостува в Барселона и Калифорния. Наближават стотина юношите на „Локомотив“, преминали през младежкия национален отбор, през националните отбори за юноши младша и старша възраст. Просто не е възможно да ги изброяваме. Ще споменем само, че рекордьор по участия в „А“ юношеския ни отбор е Аян Садъков – 40 мача (15 гола), Красимир Манолов има 37 мача и 13 гола, Веселин Балевски – 30, Николай Курбанов – 27 с 6 гола и т.н. Красимир Манолов е участник в българския юношески национален отбор, спечелил купата на УЕФА в XXVII първенство на Стария континент.
Ето какво пише журналистът Асен Виденов във вестник „Старт“: „Колкото и да „раздава“ на другите, „Локомотив“ създава много! Създава добри млади играчи, най-силните от който остават верни на своя клуб...“
Стадион „Локомотив“[редактиране | редактиране на кода]
Стадион Локомотив е разположен в парк Лаута (в югоизточната част на Пловдив). Той е част от спортен комплекс Локомотив, състоящ се от стадион с лекоатлетическа писта, три помощни терена, тенис кортове, зала за волейбол и закрита лекоатлетическо хале.
Капацитетът на Стадион Локомотив е около 12 000 души (до 2004 г. e с капацитет 18 600 седящи места). Централната трибуна на стадиона е покрита с козирка. Размерът на игралното поле е 105,3 м на дължина и 71,4 м на ширина. Теренът е основно ремонтиран през 2016 г. Съоръжението разполага с осветителната система с мощност от 1898 лукса.[5][6] Прожекторно-осветителната уредба е разположена на четири мачти с височина 40 м плюс надстройка с височина 5,50 м и работна площадка. На всяка от тях са разположени 46 броя прожектори в структура от 8 реда и 6 колони. Осветлението позволява излъчване на HD телевизионен сигнал и на мачове от турнира Шампионска лига.
Технически данни[редактиране | редактиране на кода]
- Капацитет: 12 000 седящи места
- Размери на терена: 105,3 m x 71,4 m
- Осветление: 1898 лукса
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1941 – 1942 г. с помощта на БДЖ започва изграждането на масивна трибуна за 7000 зрители на игрището на „Левски Пловдив“ (между Асеновградско шосе и ЖП коловозите) и на 11 юли 1943 г. за първи път се провеждат състезания на него. Единствен в града и окръга до 1954 г. в продължение на 11 години на него се провеждат и организират всички големи спортни празненства и състезания.
Днешният Стадион Локомотив е завършен през 1982 г. Десет години преди това са изградени намиращите се в непосредствена близост помощни тренировъчни терени, а в средата на 70-те е построена хандбалната зала, намираща се също в спортния комплекс. При построяването си, капацитетът му е предвиден да побира 24 000 души.
Рекордното посещение е през 1983 г., когато „Черноморец“ гостува на „Локомотив“, в мач за влизане в елитната група. Стадионът побира 33 000 души, а поне 6000 остават извън неговите рамки.
Привърженици[редактиране | редактиране на кода]
Черно-белите фенове са сред водещите в България по организираност и численост. Неслучайно и първият организиран фенклуб на привърженици в България е този на Локомотив Пловдив.[7] Той е официално учреден на 11 май 1988 г. ставайки първият фенклуб на български футболен тим.
Рекордни посещения[редактиране | редактиране на кода]
- Рекордът за най-голяма домакинска публика на мач в „Б“ група принадлежи на привържениците на Локомотив Пловдив. На 15 март 1983 г. Локо Пловдив играе дербито си с Берое (Стара Загора) пред над 40 000 зрители на стадион „9-и септември“ (сега „Пловдив“). Пловдивският любимец с Христо Бонев в състава си бие с 2:1 заралии, а пръскащият се по шевовете стадион остава в историята на родния футбол като мачът, събрал най-голямата маса от футболни запалянковци.[8]
- Рекордът за най-голяма гостуваща публика също принадлежи на феновете на Локомотив Пловдив. На 11 август 1983 г. отборът печели бараж-квалификация за влизане в „А“ група играна в София срещу „Осъм“ (Ловеч).[9] Черно-белите бият с 2:1 след продължения и голове на Аян Садъков и Едуард Ераносян. Над 35 000 запалянковци от Пловдив окупират софийския стадион „Васил Левски“.[10] Това е абсолютният рекорд за гостуваща публика и то поставен в „Б“ група, което спомага за изграждането на образа на локо-публиката като най-вярна в страната. Неописуема гледка представлява връщането от София до Пловдив по автомагистрала Тракия – огромни, километрови колони от всевъзможни МПС-та с надути клаксони, шум и еуфория до небето.
- Феновете на Локомотив Пловдив държат рекорда и за най-голяма гостуваща публика в „Б“ група. На 22 юни 1985 г. около 10 – 12 000 пловдивчани посещават Казанлък в мач от „Б“ група на стадион „Цвятко Радойнов“ срещу отбора на Розова долина, за да подкрепят своя отбор в последната му крачка към „А“ РФГ. Черно-белите печелят с 0:3 с голове на Садъков, Бурнарски и Ераносян.[11][12]
Съперничества[редактиране | редактиране на кода]
- Най-големият съперник на Локомотив Пловдив е Ботев Пловдив. Мачовете между двата клуба са известни като Пловдивското дерби и датират от 30-те години на ХХ век.[13] Двубоите между двата противника винаги са с огромен заряд и страхотна атмосфера по трибуните.
Състав 2022/2023[редактиране | редактиране на кода]
Към 6 юни 2022 г.
Играчи[редактиране | редактиране на кода]
Вратари | |
---|---|
1 | ![]() |
71 | ![]() |
Защитници | |
---|---|
5 | ![]() |
19 | ![]() |
20 | ![]() |
50 | ![]() |
61 | ![]() |
![]() |
Халфове | |
---|---|
9 | ![]() |
10 | ![]() |
14 | ![]() ![]() |
34 | ![]() |
39 | ![]() |
44 | ![]() |
![]() | |
![]() | |
![]() |
Нападатели | |
---|---|
11 | ![]() |
99 | ![]() |
Спортно-технически щаб[редактиране | редактиране на кода]
Длъжност | Име |
---|---|
Старши треньор | ![]() |
Помощник-треньор | ![]() |
Треньор на вратарите | ![]() |
Лекар | ![]() |
Кинезитерапевт | ![]() |
Кинезитерапевт | ![]() |
Кинезитерапевт | ![]() |
Администратор | ![]() |
Пресаташе | ![]() |
Домакин | ![]() |
Класиране по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Последни 10 сезона[редактиране | редактиране на кода]
Сезон | Група | Място | М | П | Р | З | Г.Р. | Т | Купа на България | Суперкупа на България | EKT | Голмайстор [14] |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
2012/13 | А ФГ | 9 | 30 | 10 | 9 | 11 | 37:34 | 39 | 1/16 финал | Финалист | - | Рангел Абушев /8 гола/ |
2013/14 | А ФГ | 7 | 38 | 15 | 5 | 18 | 49:55 | 50 | 1/2 финал | - | - | Мартин Камбуров /20 гола/ |
2014/15 | А ФГ | 10 | 32 | 9 | 5 | 18 | 28:52 | 32 | 1/2 финал | - | - | Мартин Камбуров /13 гола/ |
2015/16 | А ФГ | 5 | 32 | 15 | 4 | 13 | 40:45 | 49 | 1/8 финал | - | - | Мартин Камбуров /18 гола/ |
2016/17 | Първа Лига | 5 | 36 | 14 | 10 | 12 | 50:52 | 52 | 1/4 финал | - | - | Мартин Камбуров /17 гола/ |
2017/18 | Първа Лига | 8 | 36 | 11 | 11 | 14 | 35:48 | 44 | 1/16 финал | - | - | Димо Бакалов /9 гола/ |
2018/19 | Първа Лига | 10 | 34 | 10 | 8 | 16 | 37:40 | 38 | Носител на Купата | - | Лига Европа | Димитър Илиев /9 гола/ |
2019/20 | Първа Лига | 5 | 31 | 15 | 8 | 8 | 53:35 | 53 | Носител на Купата | Финалист | Лига Европа | Димитър Илиев /12 гола/ |
2020/21 | Първа Лига | 2 | 31 | 17 | 10 | 4 | 48:23 | 61 | 1/4 финал | Носител на Купата | Лига на конференциите | Димитър Илиев /13 гола/ |
2021/22 | Първа Лига | 9 | 32 | 9 | 11 | 12 | 36:43 | 38 | 1/4 финал | - | - | Димитър Илиев /13 гола/ |
Почетни листи[редактиране | редактиране на кода]
Най-много мачове[редактиране | редактиране на кода]

№ | Име | Период | Мачове |
---|---|---|---|
1 | ![]() |
1963 – 1967 1968 – 1979 1982 – 1984 |
404 |
2 | ![]() |
1965 – 1980 | 386 |
3 | ![]() |
1962 – 1967 1969 – 1980 |
331 |
4 | ![]() |
1966 – 1981 | 327 |
5 | ![]() |
1959 – 1973 | 314 |
6 | ![]() |
1967 – 1978 | 290 |
7 | ![]() |
1971 – 1980 | 237 |
8 | ![]() |
1978 – 1989 1992 – 1994 |
228 |
9 | ![]() |
2000 – 2001 2002 – 2006 2007 – 2008 2013 – 2014 2014 – 2017 |
227 |
10 | ![]() |
1965 – 1973 | 220 |
Най-много голове[редактиране | редактиране на кода]

№ | Име | Период | Голове |
---|---|---|---|
1 | ![]() |
1963 – 1967 1968 – 1979 1982 – 1984 |
180 |
2 | ![]() |
2000 – 2001 2002 – 2006 2007 – 2008 2013 – 2014 2014 – 2017 |
145 |
3 | ![]() |
1965 – 1980 | 115 |
4 | ![]() |
1956 – 1969 | 73 |
5 | ![]() |
1978 – 1989 1992 – 1994 |
66 |
6 | ![]() |
1978 – 1988 1993 – 1995 |
64 |
7 | ![]() |
2004 – 2009 2018 – |
61 |
8 | ![]() |
1985 – 1991 1995 – 1997 |
54 |
9 | ![]() |
1983 – 1991 1994 – 2001 |
46 |
10 | ![]() |
1982 – 1988 1997 – 1998 |
40 |
Голмайстори на „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Име | Сезон | Голове |
---|---|---|
![]() |
1983/84 | 19 |
![]() |
2003/04 | 25 |
![]() |
2004/05 | 27 |
![]() |
2013/14 | 20 |
![]() |
2015/16 | 18 |
Футболист №1 на България[редактиране | редактиране на кода]
Име | Година |
---|---|
![]() |
1969 |
![]() |
1972 |
![]() |
1973 |
![]() |
2019 |
![]() |
2020 |
- Данните са до 25 май 2022.
Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]
Шампионски отбор - сезон 2003/04[редактиране | редактиране на кода]
Сезон 2003/2004 | ||||
---|---|---|---|---|
№ | Играч | Позиция | ||
Вратари | ||||
1 | ![]() |
Васил Камбуров | Вратар | |
12 | ![]() |
Румен Попов | Вратар | |
32 | ![]() |
Красимир Петков | Вратар | |
Защитници | ||||
2 | ![]() |
Владимир Иванов | Десен бек | |
3 | ![]() |
Александър Тунчев | Централен защитник | |
4 | ![]() |
Георги Петров | Централен защитник | |
5 | ![]() |
Петър Колев | Централен защитник | |
6 | ![]() |
Кирил Котев | Централен защитник | |
17 | ![]() |
Несим Нешадов | Централен защитник | |
20 | ![]() |
Иван Пасков | Централен защитник | |
24 | ![]() |
Роберт Петров | Ляв бек | |
Полузащитници | ||||
4 | ![]() |
Недялко Хубенов | Десен халф | |
7 | ![]() |
Жарко Серафимовски | Десен халф | |
9 | ![]() |
Светослав Бърканичков | Атакуващ халф | |
10 | ![]() |
Атанас Георгиев | Атакуващ халф | |
11 | ![]() |
Мартин Камбуров | Атакуващ халф | |
14 | ![]() |
Велко Христев | Десен халф | |
16 | ![]() |
Димитър Ценовски | Дефанзивен халф | |
16 | ![]() |
Иво Михайлов | Атакуващ халф | |
17 | ![]() |
Ванчо Траянов | Атакуващ халф | |
19 | ![]() |
Красимир Димитров | Дефанзивен халф | |
19 | ![]() |
Добрин Орловски | Дефанзивен халф | |
21 | ![]() |
Георги Илиев | Атакуващ халф | |
22 | ![]() |
Траян Дянков | Десен халф | |
25 | ![]() |
Иван Кризманич | Дефанзивен халф | |
![]() |
Деян Постоловски | Халф | ||
Нападатели | ||||
9 | ![]() |
Бобан Янчевски | Централен нападател | |
10 | ![]() |
Дарко Спалевич | Централен нападател | |
13 | ![]() |
Методи Стойнев | Централен нападател | |
15 | ![]() |
Нешко Милованович | Централен нападател | |
18 | ![]() |
Явор Въндев | Ляво/дясно крило | |
23 | ![]() |
Екундайо Джайеоба | Централен нападател |
Треньорски щаб | ||||
---|---|---|---|---|
![]() |
Едуард Ераносян | Старши треньор | ||
![]() |
Иван Маринов | Помощник-треньор | ||
![]() |
Георги Василев | Помощник-треньор | ||
![]() |
Любомир Шейтанов | Треньор на вратарите |
С най-много мачове - сезон 2003/04[редактиране | редактиране на кода]
Известни привърженици[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Божилов, художник[15]
- Катя Паскалева, актриса
- Проф. Крикор Азарян – преподавател по „Актьорско майсторство и режисура“ в НАТФИЗ, председател на Българската асоциация на режисьорите от театъра
- Проф. Димитър Русков, хоров диригент и педагог
- Андрей Андреев, музиковед
- Кольо Карамфилов – живописец, график и скулптор[източник? (Поискан преди 137 дни)] [16]
- Атанас Кръстев – Начо Културата, основател на „Старинен Пловдив“[17]
- Димитър Киров – художник, председател на Градския съвет за изкуство и култура
- Лука Станчев – председател на „Пловдивски Граждански Клуб“, физик и деятел
- Доц. Владимир Янев – историк, поет и белетрист
- Добромир Тонев – поет и редактор[източник? (Поискан преди 137 дни)] [18]
- Проф. Атанас Джурджев – кардиолог, ректор на Медицинския университет (1995 – 2003)[19]
- Арх. Здравко Василков, главен архитект на Пловдив (1970 -1980)
- Спас Гърневски, кмет на Пловдив (1995 – 1999)
- Диран Парикян, кмет на Пловдив (1971 – 1979)
- Здравко Йончев – художник, дългогодишен говорител в Радио Пловдив
- Илиян Джевелеков – режисьор, сценарист и продуцент
- Стефан Мавродиев – театрален и киноактьор, режисьор
- Любен Гройс – театрален режисьор, драматург, поет и преводач
- Драгомир Симеонов, водещ и актьор
- Енчо Пиронков, художник
- Станимир Видев, художник
- Здравко Йончев, художник
- Момчил Андреев, икономист и банкер
- Николай Неделчев, бизнесмен и предприемач
- Михаил Георгиев – бизнесмен, изпълнителен директор на SKF България
- Атанас Узунов, футболен съдия
- Мария Павлова, журналист
- Мирослав Барняшев – известен също с псевдонима Александър Русев, кечист
- Цветана Пиронкова, тенисистка
- Димитър Кузманов, тенисист
- Габриела Петрова, лекоатлет[източник? (Поискан преди 137 дни)] [20]
- Йосиф Миладинов, плувец[21]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Галов, Николай. Знаете ли защо футболистите на Локомотив (Пд) са наричани „смърфовете“?. // www.tribunaplovdiv.bg. Посетен на март 23, 2017.
- ↑ В. „Спорт“ за създаването на ЖСК през 1935 г.
- ↑ Вестник „Железничарски подем“, 20 август 1935 г.
- ↑ Държавен архикв-Пловдив, фонд 1036, оп.1, а.е.84
- ↑ “Хит” ООД
- ↑ Официален сайт на Локомотив Пловдив
- ↑ 25 години Клуб на Привържениците на Локомотив Пловдив
- ↑ В. „Отечествен глас“, 17 март 1983 г.
- ↑ През 1982/83 г. се местим на Лаута, печелим първата Купа, играем 2 баража и постаявяме рекорд по посещаемост на чужд терен
- ↑ В. „Отечествен глас“, 14 август 1983 г.
- ↑ В. „Отечествен глас“, 23 юни 1985 г.
- ↑ В. „Искра“, Казанлък, 28 юни 1985 г.
- ↑ Дербито на Пловдив - Куриози от ранните времена
- ↑ Players - First League - Bulgaria - Results, fixtures, tables and news - Soccerway. // int.soccerway.com. Посетен на 12 май 2022.
- ↑ www.marica.bg
- ↑ [1]
- ↑ www.loko-pd.com
- ↑ [2]
- ↑ Проф. Атанас Джурджев
- ↑ [3]
- ↑ gong.bg