Коронавирусна болест 2019

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коронавирусна болест 2019
Symptoms of coronavirus disease 2019 2.0.svg
Синоними COVID-19
Специалност инфекциозни болести
Симптоми треска, суха кашлица, умора, загуба на обоняние, болка в мускулите, хрема
Възможни усложнения пневмония
Причини SARS-CoV-2
Методи за диагностика Полимеразна верижна реакция, Ензимно-свързан имуносорбентен анализ
Превенция правилно миене на ръцете, етикет на кашляне и кихане, избягване на контакт със заразени хора, социална изолация
Лечение симптоматично и поддържащо
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 U07.1
Коронавирусна болест 2019 в Общомедия

Коронавирусната болест 2019 (на английски: COVID-19, съкратено от coronavirus disease 2019) е инфекциозна болест, която се причинява от тежкия остър респираторен синдром коронавирус 2 SARS-CoV-2. На 11 март 2020 г. Световната здравна организация обявява пандемия от коронавирус (2019-2021).[1]

Вирусът се разпространява предимно между хората по време на близък контакт,[2][3] често чрез малки капчици произведени от кашляне,[4] кихане или говорене.[2][3][5] Макар че капчици се „изстрелват“ във въздуха и при дишане, те обикновено попадат на земята или върху повърхности, вместо да бъдат заразни на дълги разстояния.[2][6][7] Хората също могат да се заразят при пипане на заразени повърхности и след това своите лица.[2][3] Вирусът може да оцелее върху повърхности до 72 часа.[8] Той е най-заразен по време на първите три дни след появата на симптоми, макар че разпространението може да бъде възможно преди да се появят симптоми и след късните фази на болестта.[9]

Клинична картина[редактиране | редактиране на кода]

За инфекцията, предизвиквана от вируса SARS-CoV-2, инкубационния период продължава от 1 до 14 дни, може да протича безсимптомно, в лека форма и в тека форма, с риск от смърт[10], но пълната клинична картина за сега още не е ясна[11]. Симптомите се развиват средно на 5 – 6 ден от момента на заразяване. Има единични съобщения за случаи с по-дълъг инкубационен период, но те може да са резултат от възможно повторно въздействие на вируса, в останалите изследвания инкубационния период не надвишава 10,6 дни[12]. Пациентите с леки симптоми обикновено оздравяват в продължение на седмица[13]. Средната продължителност на симптомите не превишава 20 дни[12].

В общия случай според степента на тежест, заболяването може да бъде[14]:

  • с леко и средно протичане, включително и лека пневмония;
  • тежко, със задъхване и хипоксия;
  • критично, с дихателна недостатъчност, шок или нарушение на работата на органите.
Прогрес на болестта по медианото количество дни от момента на поява на симптомите (в скоби разсейване от минимално до максимално)[15]
Състояние Ден
Хоспитализация 7 (4 – 8)
Задъхване 8 (5 – 13)
[[Остър респираторен дистрес-
синдром]] 		9 (8 – 14)
Механична вентилация
на дробовете 		10,5 (7 – 14)
Прехвърляне
в реанимация 		10,5

По данни от едно изследване, при всички пациенти, постъпващи в болница, се открива пневмония с инфилтрати на рентгеновата снимка[16]. Особеност на болестта, откриваема чрез компютърна томография, е двустранните изменения от тип «матово стъкло», засягащи основно долните части на белите дробове и по-рядко средния отдел на десния бял дроб[17]. В друго изследване отклоненията от нормата на снимките се открива при 75 % от болите[18]. При това пневмония може да се открива и при асимптоматичните случаи на инфекцията[19]. При една трета от пациентите се развива остър респираторен дистрес-синдром[20]. При острия респираторен дистрес-синдром могат да се откриват също и тахикардия или цианоза, сопровождащи хипоксията[21].

Също така на фона на инфекцията са възможни дихателна недостатъчност, сепсис и септичен инфекциозно-токсичен шок.

При бременните някои симптоми на заболяването могат да бъдат сходни със симптомите на адаптация на организма към бременността или със странични явления, възникващи заради бременността. Такива симптоми може да са треска, задъхване и умора[21].

Заболяването засяга децата от всички възрасти, но по сравнение с възрастните протича по-леко[22], но със сходни прояви включително и пневмония[23]. Усложнения сред децата също се срещат по-рядко и в по-лека форма[21]. Според анализа на 2143 случая на заболяване сред деца, тежки и критични случаи се наблюдават само в 5,9 % от случаите, а по-уязвими за инфекцията са малките деца[22]. Също така при децата по-често може да се среща [Коинфекция|едновременно заразяване]] с други вируси[21]. Има съобщения за клъстери от деца с многосистемен възпалителен синдром, предположително, свързан с COVID-19.

Усложнения[редактиране | редактиране на кода]

При повечето случаи COVID-19 протича в лека или средна форма, но в някои случаи COVID-19 предизвиква силни възпалителни процеси, наричани Цитокинова буря, които могат да доведат до фатален край. При това профилите на цитокиновата буря могат да се различават при различните пациенти[24]. Обикновено COVID-19 се съпровожда от повишено ниво на интерлейкина-6 (IL-6), корелиращ с дихателна недостатъчност, остър респираторен дистрес-синдром и усложнения[25]. Повишените нива на противовъзпалителни цитокини могат да показват развитие на вторичен хемофагоцитарен лимфохистиоцитоз(Hemophagocytic lymphohistiocytosis)[26].

Възпалителните процеси могат да засегнат и сърдечно-съдовата система, водейки до аритмии и миокард. Острата сърдечна недостатъчност се среща основно при тежко или критично болните пациенти. Инфекцията може да оказва дългосрочно въздействие на състоянието на сърдечно-съдовата система. При пациенти със сърдечно-съдови заболявания е необходим по-строг контрол на тяхното състояние[26].

Възможни усложнения при COVID-19[26]:

Хипервъзпалителен синдром, свързан с COVID-19 (Цитокинова буря)[редактиране | редактиране на кода]

При COVID-19 са наблюдавани повишени нива на някои цитокини. Широкото признание на термина „цитокинова буря“ и неговата водеща роля в патогенеза на COVID-19 е мотивирало използване на имуномодулиращи методи на лечение, такива като кортикостероиди във високи дозировки и инхибитори на IL-6, както в условията на клинични изпитания, така и непосредствено за лечение на тежките форми на COVID-19. Прилагането на тези средства главно е било следствие на синонимната употреба на термина „синдром на отделяне на цитокини“ по отношение на термина „цитокинова буря“. По тази причина в тежките случаи на COVID-19 са се прилагали средства против синдрома на отделяне на цитокини, но в случаите на COVID-19 нивото на IL-6, ключовият медиатор за синдрома на отделяне на цитокини, е на порядък по-нисък[27]. А използване на блокатор на IL-6 може намали за една седмица отговора на организма във вид на повишаване на нивото на C-реактивния белтък и повишаване на температурата, което повишава риска от инфекции и едновременно може да маскира традиционните клинични признаци[28]. Като цяло използването на цитокинови блокатори извън изпитанията за сега е неоправдано.

Като обяснение на цитокиновата буря е предложена версията за отложен имунен отговор от интерфероните от I тип. Коронавирусите разполагат с механизми на потискане на отговора от интерфероните от I тип, което се асоциира с тежката степен на заболяването. Тази способност им позволява да заобиколят вродения имунитет в течение на първите 10 дни от заболяването. В резултат натрупаното вирусно натоварване води до хипервъзпаление и цитокинова буря. [29].

Диагностика[редактиране | редактиране на кода]

Световната здравна организация е предоставила препоръки за диагностициране на заболяването при хора с подозрение на инфекция SARS-CoV-2[30].

Лабораторна диагностика[редактиране | редактиране на кода]

Полимеразна верижна реакция[редактиране | редактиране на кода]

Тестов комплект Център за контрол и превенция на заболяванията за лабораторно определяне на коронавирус SARS-CoV-2[31]

Диагностицирането на вируса е възможно с помощта на полимеразна верижна реакция с обратна транскрипция в реално време(PCR). В случай на подозрение за инфекция и отрицателен резултат от теста, може да бъде извършено повторно взимане на образци за анализ от различни участъци на дихателните пътища[21]. В едно изследване сред 5700 пациента в 3,2 % от случаите има положителен резултат от второто тестиване при отрицателен от първото тестване[32].

Антигенни тестове[редактиране | редактиране на кода]

Антигенните тестове за диагностика на инфекциозни причинители (вируси, бактерии, паразити) са използвани успешно от много години в медицинската практика. Антиген е всяка субстанция, която нашата имунна система разпознава и отговаря. Най – общо вирусите и бактериите са чужди на организма антигени. Когато организмът срещне антиген образува антитела (имуноглобулини от различни класове).

Обикновено тестовете използват моноклонални антитела за откриване на нуклеокапсидния (N) белтък на вируса. Резултатът се отчита като се използва имунофлуоресценция. [33].

Серологични тестове[редактиране | редактиране на кода]

В отличие от PCR, тестовете на антитела не определят наличие на активен вирус в организма, но определят наличието на имунитет к него, т.е. наличие на IgM- и IgG-антитела в кръвта[34]. Ако се откриват едновременно антитела IgG и IgM, то това означава, че инфекцията е била в продължение на няколкото предишини седмици, ако се откриват само IgG, то инфекцията е била по-рано. При това тестовете не показват дали човек е оздравял[35]. Така тези тестове могат да се използват за определяне на хората, които са били инфицирани[34].

Рентгенологично обследване[редактиране | редактиране на кода]

При подозрения за пневмония рентгеновата снимка може да покаже инфилтрати в двата бели дроба, по-рядко – само в единия. Ако има признаци за пневмония, но рентгеновата снимка не показва нищо, по-точна картина може да се получи чрез Компютърна томография[21].

При децата картината е подобна със случаите при възрастните, но вирусната пневмония обикновено протича в по-лека форма, затова отклоненията от нормата може да не се забележат на ренгеновите снимки, а диагнозата може да се окаже невярна[36].

Диагностични показатели и биомаркери[редактиране | редактиране на кода]

Понеже COVID-19 се проявява в широк спектър от клинични форми с различна степен на тежест, една от задачите на диагностиката е също своевременото определяне на пациентите, при които заболяването с по-голяма вероятност може да прогресира в тежка форма. За тази цел е необходимо определяне на съответните биомаркери[37]. Силен предвестник на смъртността при хоспитализация е ниво на сатурация (SaO2) по-ниско от 90 %, своевременото определяне за наличие на хипоксия може да помогне в снижаването на смъртността[38]. В зависимост от тежестта на заболяването се провежда съответния рутинен анализ на кръвта за своевременно реагиране на изменения в състоянието на пациента[39]. Наблюдава се връзка между увеличеното протромбиново време и повишеното ниво на С-реактивния белтък при хоспитализация и тежкото протичане на COVID-19 с прехвърляне в отделение за интензивна терапия[40][41].

Диференциална диагноза[редактиране | редактиране на кода]

Симтпоматично COVID-19 е невъзможно да бъде отличен от другите остри респираторни инфекции, в частност, от простудата и други ОРВИ[21]. Пневмонията при COVID-19 също не може клинично да се разграничи от пневмониите, предизвикани от други патогени[39]. Ключов фактор на диагностиката се явява историята на контактите на болния[21][39]. В случаите на групови заболявания от пневмония, особено при военнослужащите, могат да бъдат заподозрени аденовирусната или микоплазмената инфекции[21].

Профилактика[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Профилактика на COVID-19

Индивидуална профилактика[редактиране | редактиране на кода]

Световната здравна организация (СЗО) даде следните общи препоръки за снижаване на риска от заразяване SARS-CoV-2[42]:

Използване на медицински маски от населението
  • регулярно да се мият ръцете със сапун или спиртосъдържащи средства;
  • при кашляне или кихане да се прикриват носа и устата със сгъвката на лакътя или едноразова салфетка с последващо задължително измиване на ръцете;
  • спазване на дистанция от 1 метър спрямо другите хора в обществените места, особено, ако при тях се наблюдават респираторни симптоми или повишена температура;
  • по възможност да не се пипа с ръце носа, устата и очите;
  • при наличие на треска, кашлица или затруднено дишане да се обърнем към лекар за помощ.

Макар и при благоприятни условия вирус да може с дни да остава жизнеспособен на различни повърхности, той се унищожава за по-малко от минута с обикновени дезинфециращи средства, такива като белина и кислородна вода[43].

Пиенето на алкохол не способства за унищожаването на вируса, не осигурява дезинфекция устната кухина и носоглътката, обаче действа разрушително върху имунната система, отслабва я и снижава защитните способности на организма против инфекциозните заболявания. Също така редовното употребяване на алкохол се явява рисков фактор за развиването на остър респираторен дистрес-синдром[44].

Препоръки за здравите[редактиране | редактиране на кода]

Метаанализът и систематичния преглед на носенето на маски по време на пандемията показа, че те са много ефективни в предотвратяване на разпространението на инфекцията SARS-CoV-2 при широко приложение сред населението. Маските могат да предотвратят вдишването на големи или малки капки с вируса. Изследванията също така показват, че маските са способни да филтрират субмикронните частици прах[45]. Препоръките на СЗО като цяло се свеждат до носене на маски от здрави хора в региони с масово разпространение на инфекцията или при невъзможност за спазване на дистанция, например в обществени места като магазини, работни места, при масови мероприятия, в училище[46].

Според СЗО не е необходимо задължително носене на гумени ръкавици, а достатъчно ефективно е редовното миене на ръце[47]. Човек може да пренесе заразата към носа или очите чрез докосване с ръка, както без ръкавици, така и с тях.[47] Ръкавици се препоръчват при обслужването на болни или при извършване на почистване и дезинфекция[47][48]. Продължителното използване на ръкавици може да доведе до поява на дерматит[49]. По руски данни ръкавиците могат да снижат вероятноста от заразяване до 1.3 пъти[50].

Заразяване може да се избегне като се спазва дистанция, избягва се контакта с болни хора, а също така въздържане от ръкостискания с други хора.

Ваксина[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Ваксина COVID-19

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ WHO Director-General's opening remarks at the media briefing on COVID-19. // Официален сайт на СЗО, 11-03-2020. Посетен на 15-03-2020. (на английски)
  2. ↑ а б в г Q&A on coronaviruses. // World Health Organization. 8 April 2020. Архивиран от оригинала на 20 January 2020. Посетен на 12 April 2020. (на английски)
  3. ↑ а б в How COVID-19 Spreads. // [1] 2 April 2020. Архивиран от оригинала на April 3, 2020. Посетен на April 3, 2020. (на английски)
  4. ↑ Turbulent Gas Clouds and Respiratory Pathogen Emissions: Potential Implications for Reducing Transmission of COVID-19. // JAMA. March 2020. DOI:10.1001/jama.2020.4756. (на английски)
  5. ↑ Q & A on COVID-19. // [2] Архивиран от оригинала на 5 February 2020. Посетен на 23 March 2020. (на английски)
  6. ↑ Modes of transmission of virus causing COVID-19: implications for IPC precaution recommendations. // 29 March 2020. Посетен на 3 April 2020. According to current evidence, COVID-19 virus is primarily transmitted between people through respiratory droplets and contact routes. (на английски)
  7. ↑ FACT: #COVID19 is NOT airborne. The #coronavirus is mainly transmitted through droplets generated when an infected person coughs, sneezes or speaks.To protect yourself:-keep 1 m distance from others-disinfect surfaces frequently-wash/rub your – avoid touching your pic.twitter.com/fpkcpHAJx7. // 28 March 2020. Посетен на 3 April 2020. These droplets are too heavy to hang in the air. They quickly fall on floors or surfaces. (на английски)
  8. ↑ New coronavirus stable for hours on surfaces. // [3] National Institutes of Health, 17 March 2020. Архивиран от оригинала на 23 March 2020. Посетен на 23 March 2020. (на английски)
  9. ↑ Coronavirus disease 2019 (COVID-19) Situation Report—73. // 2 April 2020. Посетен на 3 April 2020. (на английски)
  10. ↑ Шаблон:Cite web 2
  11. ↑ CDC, Novel Coronavirus 2019 Situation Summary
  12. ↑ а б Malahat Khalili, Mohammad Karamouzian, Naser Nasiri, Sara Javadi, Ali Mirzazadeh. Epidemiological characteristics of COVID-19: a systematic review and meta-analysis. //
  13. ↑ Sasmita Poudel Adhikari, Sha Meng, Yu-Ju Wu, Yu-Ping Mao, Rui-Xue Ye. Epidemiology, causes, clinical manifestation and diagnosis, prevention and control of coronavirus disease (COVID-19) during the early outbreak period: a scoping review. //
  14. ↑ CDC. Healthcare Workers. // [4] U. S. Centers for Disease Control and Prevention, 2020-02-11. Архивиран от оригинала на 2021-01-19. Посетен на 2021-01-19. (на английски)
  15. ↑ Claudio Ronco, Paolo Navalesi, Jean Louis Vincent. Coronavirus epidemic: preparing for extracorporeal organ support in intensive care. //
  16. ↑ Carlos del Rio, Preeti N. Malani. 2019 Novel Coronavirus—Important Information for Clinicians. //
  17. ↑ Sana Salehi, Aidin Abedi, Sudheer Balakrishnan, Ali Gholamrezanezhad. Coronavirus Disease 2019 (COVID-19): A Systematic Review of Imaging Findings in 919 Patients. //
  18. ↑ Outbreak of severe acute respiratory syndrome coronavirus 2 (SARS-CoV-2): increased transmission beyond China – fourth update. // [5] ECDC, 2020-02-14. Архивиран от оригинала на 2020-02-15. Посетен на 2020-02-15. Архив на оригинала от 2020-02-15 в Wayback Machine.
  19. ↑ Heshui Shi, Xiaoyu Han, Nanchuan Jiang, Yukun Cao, Osamah Alwalid. Radiological findings from 81 patients with COVID-19 pneumonia in Wuhan, China: a descriptive study. //
  20. ↑ Alfonso J. Rodriguez-Morales, Jaime A. Cardona-Ospina, Estefanía Gutiérrez-Ocampo, Rhuvi Villamizar-Peña, Yeimer Holguin-Rivera. Clinical, laboratory and imaging features of COVID-19: A systematic review and meta-analysis. //
  21. ↑ а б в г д е ж з и Nicholas J. Beeching, Tom E. Fletcher, Robert Fowler. COVID-19. // BMJ Publishing Group, 2020-02-17.
  22. ↑ а б Yuanyuan Dong, Xi Mo, Yabin Hu, Xin Qi, Fang Jiang. Epidemiological Characteristics of 2143 Pediatric Patients With 2019 Coronavirus Disease in China. //
  23. ↑ Wei Xia, Jianbo Shao, Yu Guo, Xuehua Peng, Zhen Li. Clinical and CT features in pediatric patients with COVID-19 infection: Different points from adults. //
  24. ↑ Marveh Rahmati, Mohammad Amin Moosavi. Cytokine-targeted therapy in severely ill COVID-19 patients: Options and cautions. //
  25. ↑ John B. Moore, Carl H. June. Cytokine release syndrome in severe COVID-19. //
  26. ↑ а б в Шаблон:Cite web 2
  27. ↑ Pratik Sinha, Michael A. Matthay, Carolyn S. Calfee. Is a „Cytokine Storm“ Relevant to COVID-19?. //
  28. ↑ Timothy A. C. Snow, Mervyn Singer, Nishkantha Arulkumaran. Immunomodulators in COVID-19: Two Sides to Every Coin. //
  29. ↑ Margarida Sa Ribero, Nolwenn Jouvenet, Marlène Dreux, Sébastien Nisole. Interplay between SARS-CoV-2 and the type I interferon response. //
  30. ↑ Laboratory testing for 2019 novel coronavirus (2019-nCoV) in suspected human cases. // World Heath Organization, 2020-01-17. Посетен на 2020-02-09. (на английски)
  31. ↑ CDC. CDC Tests for 2019-nCoV. // 2020-02-05. Посетен на 2020-02-12.
  32. ↑ Safiya Richardson, Jamie S. Hirsch, Mangala Narasimhan, James M. Crawford, Thomas McGinn. Presenting Characteristics, Comorbidities, and Outcomes Among 5700 Patients Hospitalized With COVID-19 in the New York City Area. //
  33. ↑ What Is a Coronavirus Antigen Test. // 2021-04-14.
  34. ↑ а б Jennifer Abbasi. The Promise and Peril of Antibody Testing for COVID-19. //
  35. ↑ What we know about theCOVID-19 immune response. // [6] World Health Organization, 2020-08-02. Архивиран от оригинала на 2020-12-19. Посетен на 2021-01-09. (на английски)
  36. ↑ Wei Xia, Jianbo Shao, Yu Guo, Xuehua Peng, Zhen Li. Clinical and CT features in pediatric patients with COVID-19 infection: Different points from adults. // (на английски)
  37. ↑ John E. L. Wong, Yee Sin Leo, Chorh Chuan Tan. COVID-19 in Singapore—Current Experience: Critical Global Issues That Require Attention and Action. //
  38. ↑ Fernando Mejía, Carlos Medina, Enrique Cornejo, Enrique Morello, Sergio Vásquez. Oxygen saturation as a predictor of mortality in hospitalized adult patients with COVID-19 in a public hospital in Lima, Peru. //
  39. ↑ а б в Coronavirus: novel coronavirus (COVID-19) infection. // Elsevier, 2020-03-12. (на английски)
  40. ↑ D. S. Baranovskii, I. D. Klabukov, O. A. Krasilnikova, D. A. Nikogosov, N. V. Polekhina. Prolonged prothrombin time as an early prognostic indicator of severe acute respiratory distress syndrome in patients with COVID-19 related pneumonia. //
  41. ↑ Bianca Christensen, Emmanuel J. Favaloro, Giuseppe Lippi, Elizabeth M. Van Cott. Hematology Laboratory Abnormalities in Patients with Coronavirus Disease 2019 (COVID-19). //
  42. ↑ Рекомендации ВОЗ для населения. // [7] ВОЗ. Архивиран от оригинала на 2020-04-18. Посетен на 2020-02-14. (на руски)
  43. ↑ Tanu Singhal. A Review of Coronavirus Disease-2019 (COVID-19). //
  44. ↑ Алкоголь и COVID-19: что нужно знать. // [8] Всемирная организация здравоохранения. Архивиран от оригинала на 2020-05-04. Посетен на 2020-04-18.
  45. ↑ Yanni Li, Mingming Liang, Liang Gao, Mubashir Ayaz Ahmed, John Patrick Uy. Face masks to prevent transmission of COVID-19: A systematic review and meta-analysis. //
  46. ↑ Применение масок в контексте COVID-19. // Всемирная организация здравоохранения, 2020-06-05. (на руски)
  47. ↑ а б в Rational use of personal protective equipment for COVID-19 and considerations during severe shortages. // [9] World Health Organization, 2020-12-23. Архивиран от оригинала на 2021-03-25. (на английски)
  48. ↑ COVID-19 and Your Health. // [10] U.S. CDC, 2020-02-11. Архивиран от оригинала на 2021-01-30. Посетен на 2021-01-30. (на английски)
  49. ↑ Jasmine Anedda, Caterina Ferreli, Franco Rongioletti, Laura Atzori. Changing gears: Medical gloves in the era of coronavirus disease 2019 pandemic. // (на английски)
  50. ↑ Вопросы и ответы : Почему нужно носить маски, разве это эффективно?. // [11] Архивиран от оригинала на 2021-03-25. (на руски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Coronavirus disease 2019“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коронавирусна_болест_2019&oldid=11034755“.