Обикновена горила
| Обикновена горила | ||||||||||||||||||||||||||
 ♂ Обикновена горила | ||||||||||||||||||||||||||
 ♀ Обикновена горила | ||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||
 Критично застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
(Savage, 1847) | ||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||
| Обикновена горила в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Обикновената горила или Западноконгоанската горила (Gorilla gorilla) е една от двата вида горили, които принадлежат към рода Горили.[2]
Горилите боледуват от коронавирусна болест 2019 и могат да предават инфекцията на хора, и на други животни.[3]
Популации[редактиране | редактиране на кода]
- Gorilla gorilla gorilla – Западноконгоанска низинна горила
- Gorilla gorilla diehli – Речна горила
Почти всички индивиди от този вид принадлежат към подвида западноконгоанска низинна горила (G. g. gorilla), чиято популация е приблизително 95 000. Смята се обаче, че от другия подвид - речната горила (G. g. diehli), остават само 250 до 300 индивида.
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
В сравнение с източноконгоанската горила, обикновената горила е по-ниска, тежи по-малко, има по-стройна форма и светъл цвят на козината. Западноконгоанската низинна горила може да бъде кафява или сива с жълтеникаво чело. Мъжките обикновено са високи от 160 до 170 см и тежат 140 кг. Женските достигат височина от 120 до 140 см и тегло от 60 до 80 кг. Най-големите мъжки и женски обикновени горили тежат съответно до 200 кг и 98 кг. Мъжките низинни горили в плен обаче се отбелязва, че са в състояние да достигнат тегло до 275 кг. Мъжките стоят изправени на 1,63 м, а женските на 1,5 м. Речната горила се различава от низинната по черепа, както и по размерите на зъбите. Тя е също така с около 10-15 см по-висока и с 20 до 35 кг по-тежка, но все още е по-малка от източния си братовчед, който се смята за най-големия жив примат. Теглото на възрастните мъжки речни горили е от 140 до 200 кг, а на женските е до 100 кг. Височината на мъжките речни горили е 165-175 см, а на женските е до 140 см.
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Западните горили живеят в групи между два и 20 индивида, съставени от поне един мъжки, няколко женски и тяхното потомство. Доминиращ мъжки води групата, а младите обикновено я напускат, когато достигнат зрялост. Женските се прехвърлят в друга група преди раждането, което започва между осмата и деветата година, и се грижат за новороденото през първите три до четири години от неговия живот. Интервалът между ражданията е дълъг, което отчасти обяснява бавните темпове на възстановяване на популацията. Поради дългото време на бременност и родителски грижи, както и детската смъртност, женската горила ражда на всеки шест до осем години. Обикновените горили имат дълъг живот и могат да живеят до 40 години в дивата природа. Територията на обитаване стига до 30 кв. км, но не се защитава активно. Известно е, че този вид горили използва инструменти.
Храна[редактиране | редактиране на кода]
Храната на обикновените горили е богата на фибри и включва листа, стъбла, плодове, цветя и безгръбначни. Освен това различните групи се хранят с различни видове храна, което показва, че горилите имат култура на хранене. От безгръбначните се консумират най-често термити и мравки. Гъсеници, червеи и ларви са рядка храна.
Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]
Международният съюз за защита на природата определя обикновената горила като критично застрашен вид в Червената книга. Вирусът Ебола би могъл да намали популациите на горилите до точката, при която тяхното възстановяване да е невъзможно. Заплахи са също бакониерството, търговската сеч и гражданските войни в страните, които съставят хабитата на приматите. Тези фактори са причинили повече от 60% спад в броя на популацията през последните 20 до 25 години. Според оптимистичните оценки, възстановяването ще изисква 75 години.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Gorilla gorilla (Savage, 1847). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Walsh, P. D., Tutin, C. E. G., Oates, J. F., Baillie, J. E. M., Maisels, F., Stokes, E. J., Gatti, S., Bergl, R. A., Sunderland-Groves, J. & Dunn, A. Gorilla gorilla. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 27 юли 2012. (на английски)
- ↑ проф. Георги Георгиев, д.в.м.н. и др. Научно становище относно рисковете и опазването на здравето на екзотични и ценни животни от колекцията на ОП „Зоопарк-София“ от инфекция с вируса на остър респираторен синдром-коронавирус-2 (SARS-CoV-2), патогенния агент, който причинява COVID-19 инфекция при хора и осигуряване на достъп до затворените експозиционни части на зоологическата колекция. // . София, ЦОРХВ при МЗХГ на Република България, 08 2021. DOI:10.5281/zenodo.5159047.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Western gorilla в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| ||||||||||||||||||||||||