Обикновено шимпанзе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обикновено шимпанзе
Schimpanse Zoo Leipzig.jpg
Обикновено шимпанзе (Pan troglodytes)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Primates Примати
семейство: Hominidae Човекоподобни
род: Pan Шимпанзета
вид: Pan troglodytes Обикновено шимпанзе
Научно наименование
Уикивидове Pan troglodytes
Блуменбах, 1775
Обхват на вкаменелости
бланкий – настояще, 4–0 Ma

Обикновеното шимпанзе, наричано просто шимпанзе (Pan troglodytes) е вид примат от семейството на човекоподобните (Hominidae). Заедно с бонобото формира рода шимпанзета (Pan). Има голям район на разпространение, който се разпростира върху голяма част от Централна Африка.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Обикновените шимпанзета достигат дължина от 64 до 94 cm и както всички човекоподобни са без опашка. Когато са изправени са високи между 1 и 1,7 метра. Мъжките достигат тегло от 34 до 70 kg и затова са много по-тежки от женските, които тежат между 26 и 50 kg. В плен шимпанзетата могат да бъдат по-тежки и да придобият маса от 80 кг. Козината е черна или тъмнокафява. Ръцете са по-дълги от краката, дланите се характеризират с дълги пръсти и сравнително малък палец. Лицето е без косми и е по-ярко от това на бонобото, като дори малките имат по-светло лице от възрастните. Главата на шимпанзето се характеризира с най-големите, кръгли уши. Размерът на кучешките зъби е силно полово диморфен (при мъжките те са много по-големи).

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Обикновените шимпанзета са разпространени в цялата обширна част от Централна Африка - от Сенегал през Нигерия, Камерун, Габон и северната и източната част на Демократична република Конго към западните райони на Уганда и Танзания. Река Конго образува южната граница на техния хабитат, като южно от нея живеят боноботата. Човешкото население е намалило местообитанията на тези животни и е разделило множеството на малки площи.

Тези животни се приспособяват по-лесно в тяхната околна среда в сравнение с другите маймуни. Срещат се както в тропическите гори и савани, така и в планини до 3000 метра.

Подвидове[редактиране | edit source]

Обикновеното шимпанзе и бонобото формират рода шимпанзета (Pan). Смята се, че двата вида са се разделили преди между 1,8 и 0,8 милиона години. Шимпанзето е вид в семейството на човекоподобните маймуни (Hominidae).

Могат да бъдат разграничени четири подвида:

  • Западноафриканското шимпанзе (Pan troglodytes verus) се разпространява в Западна Африка (от Сенегал до Гана). Външно се характеризира с розово лице, което постепенно се превръща в тъмно. Този подвид се различава по структурата на черепа и молекулите, така че би могъл да представлява отделен вид.
  • Нигерийското шимпанзе (Pan troglodytes vellerosus, също Pan troglodytes ellioti) наскоро е признато като подвид. То е от най-редките подвидове и живее в източната част на Нигерия и Западен Камерун.
  • Централноафриканското шимпанзе (Pan troglodytes troglodytes) се характеризира с по-тъмно лице, отколкото при другите подвидове. То е разпространено от южната част на Камерун през Габон и Република Конго до западната част на Демократична република Конго и е едно от най-честите.
  • Източноафриканското шимпанзе (Pan troglodytes schweinfurthii) живее от Централноафриканската република и северната част на Демократична република Конго до западните части на страните на Уганда и Танзания. Този подвид се отличава с бронзов цвят на лицето и по-дълга козина.

Начин на живот[редактиране | edit source]

Придвижване и активност[редактиране | edit source]

Шимпанзетата могат да търсят храна както на земята, така и по дърветата. На земята те се придвижват като всички африкански маймуни - на четири крака, като се опират на пръстите си (дисталните и средните фаланги). По клоните се изкачват с всички четири крайника или се придвижват напред висящи за ръцете. Като цяло, шимпанзетата са активни през деня. За нощта, те правят гнездо от клонки и листа. Това гнездо е обикновено по дърветата от 9 до 12 метра височина и най-често се използва само веднъж. Особено в дъждовния сезон шимпанзетата до голяма степен си почиват през деня, поради което също строят гнезда.

Социално поведение[редактиране | edit source]

В групата[редактиране | edit source]

Шимпанзета се пощят.
Мъжки шимпанзета

Социалната структура на шимпанзетата се описва като "отделяне и сливане". Това означава, че те живеят в големи групи, съставени от 20 до 80 животни, които често се разделят на подгрупи - например, за да търсят храна - и след това се събират отново, особено през нощта. Възрастните животни често отиват сами в търсене на храна или се присъединяват към друга краткотрайна, временна подгрупа. Подгрупите са много гъвкави и обикновено включват четири до осем екземпляра, което е значително по-малко отколкото при бонобото. Съставът и големината на групите са силно променливи и също се различават от популациите.

Силните и по-възрастните мъжки водят и защитават цялата група. Те развиват отделна рангова структура. Затова служат различни ритуали като например силни писъци, клатене на стволове на дървета, демонстрации за сила, хвърляне на камъни и демонстративно бързо тичане и скачане. Шимпанзетата влагат много време и енергия, за да подобрят техния ранг в групата. Ловът на малки бозайници и наглеждането на граничната област, и двете от които се изпълняват от мъжки, служат на тази цел. Пощенето взаимно е много изразено при мъжките и подкрепя социалното общуване.

За разлика от тях женските ловуват по-малко и разработват по-малко забележима йерархия. Но тя е важна, именно от това, че женските с висок ранг по-често имат потомство. Като цяло те имат малко взаимодействие с други женски, изключение правят техните дъщери. Една от причините е, че женските напускат групата в полова зрялост, докато мъжките прекарват целия си живот в тяхната група.

Извън групата[редактиране | edit source]

Групата обикновено живее в определен район. В горите той е с големина от 5 до 40 кв. км, в саваната обаче е много по-голям - 120 до 560 кв. км. Малки групи мъжки често патрулират границите на територията. Шимпанзета, които не са членове на група обикновено се държат много агресивно. Проследяването на чужди животни понякога е много побойническо. Дори неплодородните женски не са пощадени от това. Подобни атаки, при които понякога обикновените шимпанзета влизат без причина на чужда територия и гонят и убиват животните там, не са известни при други примати освен човека.

Употреба на инструменти[редактиране | edit source]

Обикновените шимпанзета са многократно наблюдавани при използването на инструменти. Те използват сдъвкани листа като гъби, за да си събират вода от дървесни дупки, трева и пръчки в термитни могили, за да ядат насекоми. Камъни се използват за счупване на ядки. Прътове и камъни се използват като за лов и отбрана. Наскоро е отбелязано, че те използват обработени и заточени пръчки и копия, за да ловуват галаги.

Различните популации значително се различават по вида и честотата на използване на инструменти, някои дори не използват такива. По този начин чупенето на ядки с помощта на камъни се наблюдава само в западния подвид, докато на животните в източната част тази практика е неизвестна. Находки от Национален парк Тай в Кот д'Ивоар са показали, че това употребление е било използвано от най-малко 4300 години.

Използването на инструменти при вечерния подслон не е инстинктивна дейност, малките животни научават това като наблюдават големите.

Храна[редактиране | edit source]

Шимпанзетата са всеядни, но растенията са тяхната най-честа храна. Важна част от хранителната диета са плодове и ядки, както и листа. Допълнително се прехранват с цветя, семена, животинска плячка и насекоми. От време на време шимпанзетата ловят и бозайници, като малки чифтокопитни и дребни примати - галаги и дори павиани. Ловът обикновено се извършва от възрастни мъжки и има много силен социален елемент. Те споделят месо с останалите членове на групата, в опит да подобрят или поддържат ранга си в йерархията на групата.

Размножаване[редактиране | edit source]

Чифтосване[редактиране | edit source]

Малко шимпанзе с майка си

Чифтосването може да се случи през цялата година, времето на половия цикъл е около 36 дни. Еструсът трае около 6 до 7 дни и по това време женските показват, че са готови.

Чифтосването е променливо и може да приема различни форми. От една страна, може да има неуравновесено поведение в рамките на голяма група, така че няколко мъжки и няколко женски да се размножават помежду си. От друга, може да се види, че един мъжки се чифтосва със женска и не допуска никой да се включва.

Раждане и отглеждане на малки[редактиране | edit source]

След период на бременност от средно 230 дни, женската обикновено ражда едно малко, раждането на близнаци е рядко. Теглото на новородените е около 1,9 кг. През първите шест месеца от живота си бебето се е вкопчило в кожата на майката, а след това язди на гърба ѝ. Отделянето се осъществява само след 3,5 до 4,5 години, а младото шимпанзе обикновено остава още дълго време (до десет години) при майката.

Една женска може да роди едно малко на всеки пет до шест години. Половата зрялост настъпва на възраст около седем години, първото размножаване обикновено се появява няколко години по-късно - при женските от 13 до 14 години и при мъжките от 15 до 16 години. Менопаузата настъпва на около 40 години.

Средната продължителност на живота на обикновеното шимпанзе в природата е от 30 до 40 години, в плен много рядко достига повече от 50 години.

Шимпанзетата и хората[редактиране | edit source]

Отношение и използване[редактиране | edit source]

Шимпанзетата се използват и за развлечение, обикновено без подходящи грижи

В много случаи шимпанзета се наблюдават в зоопарка, цирка, върху плакати и по телевизионни предавания. Понякога те се отглеждат като домашни любимци, като най-известното от тях е е "Бъбълс" - маймуната на Майкъл Джексън. Това противоречи на принципите на живот на шимпанзетата, тъй като отглеждането им като домашен любимец не е хуманно.

В изследванията и науката, тези животни играят важна роля. По този начин има заболявания, които освен при човека могат да бъдат изучавани и при шимпанзетата. Но в някои страни, например Австрия, има закон, който забранява използването на големи човекоподобни в биомедицинските изследвания.

Шимпанзета са използвани и в космоса. На 31 януари 1961 г. шимпанзето Хам е изстреляно в космоса като част от програмата Мъркюри на НАСА с космическия кораб "Мъркюри-Редстоун 2" (MR-2). То е оцеляло след 16-минутен полет. В друг експеримент на 29 ноември 1961 г. шимпанзето Енос лети с Меркурий-Атлас 5 три часа и 20 минути в космоса.

Застрашаване[редактиране | edit source]

Обикновените шимпанзетата са застрашени в дивата природа. Основната причина е унищожаването на техните местообитания заради обезлесяването, което прави хабитата им все по-ограничен. Особено повлияни са популациите в Западна Африка. Понякога те са преследвани заради тяхното месо или опустошени насаждения. Докато по-рано тези животни са улавяни много пъти, за да се използват за опити или домашни любимци, днес тези случаи са намалели.

Оценките за броя на популацията са трудни за прилагане. Възможно е в началото на 20-ти век да е имало няколко милиона обикновени шимпанзета. Една приблизителна стойност от 1999 г. оценява общото население на 150.000 до 235.000, други източници варират на по-малко от 100.000 животни. 2009 година WWF публикува следните стойности : 21.000 до 56.000 западноафрикански шимпанзета, 70.000 до 117.000 централноафрикански, 76.000 до 120.000 източноафрикански и само 5.000 до 8.000 нигерийски шимпанзетата. Това прави общо 172.000 до 301.000 индивиди.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Oates, J.F., Tutin, C.E.G., Humle, T., Wilson, M.L., Baillie, J.E.M., Balmforth, Z., Blom, A., Boesch, C., Cox, D., Davenport, T., Dunn, A., Dupain, J., Duvall, C., Ellis, C.M., Farmer, K.H., Gatti, S., Greengrass, E., Hart, J., Herbinger, I., Hicks, C., Hunt, K.D., Kamenya, S., Maisels, F., Mitani, J.C., Moore, J., Morgan, B.J., Morgan, D.B., Nakamura, M., Nixon, S., Plumptre, A.J., Reynolds, V., Stokes, E.J. & Walsh, P.D.. Pan troglodytes. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 26 юли 2012. Database entry includes justification for why this species is endangered
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gemeiner Schimpanse“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.