Направо към съдържанието

Макак резус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Макак резус
♀ Макак резус
♀ Макак резус
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Примати (Primates)
семейство:Коткоподобни маймуни (Cercopithecidae)
род:Макаци (Macaca)
вид:Макак резус (M. mulatta)
Научно наименование
(Zimmermann, 1790)
Разпространение
Синоними
  • Simia rhesus Audebert, 1799
  • Macacus oinops Hodgson, 1840
  • Macacus nipalensis Hodgson, 1840
Макак резус в Общомедия
[ редактиране ]

Макакът резус (Macaca mulatta) е сравнително добре проучен представител от семейството на Коткоподобните маймуни. Според Червения списък на световнозастрашените видове макакът резус е незастрашен вид, което се базира на широкото му разпространение, относително големите естествени популации и на толерантността към разнообразни местообитания [2]. Макакът резус се среща в Южна, Централна и Югоизточна Азия. Може да се забележи в открити тревисти местности, сухи или гористи терени и дори в населени места [2].

Макакът резус боледува от коронавирусна болест 2019 и може да предава инфекцията на хора, и на други животни.[3]

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Макакът резус е с кафеникава до сива окраска на козината, с розово неокосмено лице. Възрастните мъжки екземпляри достигат на размери до около 53 cm и на тегло до 7,7 kg. Женските са по-дребни и достигат на дължина до около 47 cm на дължина и на тегло до 5,3 kg. Дължината на опашката и при двата пола е между 20 и 23 cm. Сред анатомичните особености е наличието на около 50 прешлена, съотношението на дължината на предните към дължината на задните крайници е 89%. Макаците резус имат изразена лопатна кост и широк гръден кош.

Макакът резус има 32 зъба и има следната зъбна формула:

Зъбна формула
2.1.2.3
2.1.2.3

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Ареалът на макака резус включва северна Индия, Бангладеш, Пакистан, Непал, Мианмар, Тайланд, Афганистан, Виетнам, южен Китай и някои по-малки области от съседните държави. Може да се каже, че по област на разпространение макакът резус е най-широко представеният примат в естествена среда след човека. Този вид макак се среща на разнообразни надморски височини в територията на Централна, Южна и Югоизточна Азия. Обитава сухи, открити местности, тревисти площи, гори, а в планинските райони може да бъде забелязан и на надморска височина до 2500 m. Макаците резус навлизат в населени места и дори в градове с висока степен на урбанизация, където разчитат на препитание от хранителни остатъци и боклук.[4]

Ареалът на макака резус в Индия граничи с този на сходния вид индийски макак (Macaca radiata), като двата вида рядко се застъпват и практически обитават различни територии. Областите на разпространение на макака резус и индийския макак са почти допиращи се в западна Индия, тотално се разделят в централна Индия, но в източната част на страната има известно застъпване. Зоната на припокриване е известна с наличие на междувидови хибриди, въпреки че по-често се срещат чисти и обособени популации от двата вида. Разширяването на територията на макака резус в резултат на изкуственото интродуциране от човек, ограничава територията и е причина за намаляването на числеността на втория вид – индийски макак.[5]

Разпространение на отделните подвидове

[редактиране | редактиране на кода]

Според първоначалното описание на вида, предоставено от Еберхард Аугуст Вилхем фон Цимерман през 1780 година, макакът резус обитава области от източен Афганистан, Бангладеш, Бутан, долината на река Брахмапутра в Индия, Непал и северен Пакистан. В днешни дни се счита, че това е номиналния подвид Macaca mulatta mulatta, известен като индийски макак резус, който е сходен с описанието на Macacus rhesus villosus от Кашмир, дадено от Фредерик Тру през 1894 година, и с описанието на Macaca mulatta mcmahoni, дадено от Реджиналд Инъс Поукък през 1932 година на макаци от Пакистан. Следователно тези три подвида се синонимизират в рамките на номиналния подвид Macacus rhesus villosus. Между 1867 и 1917 година са описани няколко подвида, обитаващи Китай. Молекулярно-генетичните методи не доказват със сигурност обособеността на описаните китайски подвидове.[6] Въпреки това е възможно наличието на следните подвидове на макака резус, специфични за Китай:

  • Macaca mulatta mulatta – обитава западен и централен Китай, южно от провинция Юннан и югозападно от автономния регион Гуанси-джуан.[7]
  • Macaca mulatta lasiota (Грей, 1868) – „западнокитайски макак резус“ е разпространен в западно от провинция Съчуан, северозападно от провинция Юннан и югоизточно от провинция Цинхай.[7] Възможно е това да е синоним на подвида Macaca mulatta sanctijohannis, описан от Робърт Суинхоу през 1867 година, и дори на номиналния подвид Macaca mulatta mulatta.[6]
  • Macaca mulatta tcheliensis (Милн-Едуардс, 1870) – „севернокитайски макак резус“, обитаващ териториите северно от провинция Хънан, южно от провинция Шанси и близо до Пекин. Някои учени разглеждат този подвид като най-малобройния и застрашен от изчезване.[8] Други изследвания го синонимицират с подвида Macaca mulatta sanctijohannis и дори с номиналния подвид Macaca mulatta mulatta.[6]
  • Macaca mulatta vestita (Милн-Едуардс, 1892) – „тибетски макак резус“, обитаващ североизточен Тибет, териториите северозападно от провинция Юннан.[7] Възможно е това да е синоним на подвида Macaca mulatta sanctijohannis или дори на номиналния подвид Macaca mulatta mulatta.[6]
  • Macaca mulatta littoralis (Елиът, 1909) – „южнокитайски макак резус“, обитаващ провинциите Фудзиен, Джъдзян, Анхуей, Дзянси, Хунан, Хубей, Гуейджоу и териториите северозападно от провинция Гуандун, североизточно от Юннан, източно от Съчуан и южно от Шънси.[7] Възможно е това да е синоним на подвида Macaca mulatta sanctijohannis или дори на номиналния подвид Macaca mulatta mulatta.[6]
  • Macaca mulatta brevicaudus, известен и като Pithecus brevicaudus (Елиът, 1913) – обитава остров Хайнан и редица други по-малки острови от провинция Гуандун, островите около Хонг Конг.[7] Възможно е да е синоним на номиналния подвид Macaca mulatta mulatta.[6]
  • Macaca mulatta siamica (Клос, 1917) – „индокитайски макак резус“, обитаващ територите на Мианмар, северен Тайланд и Виетнам, Лаос и няколко китайски провинции. Възможно е това да е синоним на подвида Macaca mulatta sanctijohannis или дори на номиналния подвид Macaca mulatta mulatta.[6]

Хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Макакът резус е преди всичко растителнояден, като използва за храна основно плодове, но и семена, корени, растителни пъпки, кора на дървета и различни треви. Изследванията на хранителната диета показват, че макакът резус консумира над 99 различни вида растения, представители на 46 различни семейства. По време на сезона на мусоните, макаците си набавят голяма част от необходимата им вода посредством плодове или сукулентни растения. Макаците, обитаващи местности отдалечени от водоеми, си набавят вода чрез поглъщане на капки роса или пият вода от локви и вдлъбнатини, пълни с вода.[9] Има наблюдения, споменаващи използването за храна и на различни насекоми, като например термити, скакалци, мравки и бръмбари.[10] Макаците резус имат силно развити бузи, което им позволява да съхраняват временно храна в устата си.

Поведение

[редактиране | редактиране на кода]

Макакът резус е дневно животно, което може да се срещне както по дърветата, така и по земята. На земята се придвижва на четири крака. Умее да плува и при възможност може да бъдат забелязан във вода. Малките едва на няколко дена могат да плуват, а възрастните имат способност да се придвижват между острови на сравнително големи разстояния.

В психологически експерименти макаците резус демонстрират сложни когнитивни способности, включително умение да индентифицират себе си, разбиране на прости правила и способност да наблюдават собственото си душевно състояние.[11]

Групово поведение

[редактиране | редактиране на кода]
Макак резус с две малки, близо до Шимла, Химачал Прадеш

Подобно на останалите представители на рода, макаците резус формират групи от индивиди, наброяващи от 20 до 200 маймуни и от двата пола.[12] Възможно е обаче, броят на женските да превъзхожда мъжките до съотношение 4:1. Мъжките и женските индивиди имат различна, но изградена йерархия. При женските има рангова система изградена по наследство от ранга на майката (т.е. предаваща се по майчина линия). В допълнение една група може да има няколко рангово-наследени статута и една женска превъзхожда по ранг всички други, които лежат под ранга на нейната майка.[13] Макаците резус са необикновени в това, че най-младата женска бие по ранг в йерархията всички по-възрастни сестри.[14] Това се обяснява с факта, че младите са значително по-здрави и плодовити. Малките активно възпрепятстват формирането на обединения от възрастните дъщери срещу собствената им майка. Най-младата дъщеря е и най-много зависима от майка си и не би спечелила нищо от евентуалната си помощ към сестрите ѝ срещу майката. Тъй като всяка женска има висок ранг в младите ѝ години, бунтът срещу по-възрастната майка е обезкуражителен.[15] Малките мъжки са също ангажирани в рангова система по майчина линия, но веднъж навършили 4 или 5 години те са отхвърлени от своите подгрупи от доминантния мъжкар. Възрастните мъжки печелят доминантността си с възрастта и опита си.[16]

В рамките на една група макаците резус заемат позиции основани на своя ранг. Централната мъжка подгрупа е съставена от 2 до 3 доминиращи мъжкари (доминант и кодоминанти), женски и съответните малки. Тази подгрупа е в центъра на стадото и определя движението, храненето и други дейности на цялата група.[16] Женските от централната подгрупа са възможно най-доминиращи в цялата група. Подгрупите от близката периферия са съсредоточени около доминиращ мъжки с по-ниска йерархия от мъжкарите в централната подгрупа. Те имат задачата да комуникират с централната подгрупа и да предават съобщения навън и навътре. Подгрупите от крайната периферия са натоварени с комуникация със съседни групи животни или за подаването на сигнал за опасност.[17]

Комуникация

[редактиране | редактиране на кода]

Комуникацията при макаците резус включва лицеви гримаси, издаването на звуци, заемането на различни пози и положения на тялото. Едно от често срещаните лицеви изражения е оголването на зъбите.[18] Това е знак за разлика в социалния статус, като индивидите с по-нисък ранг показват зъбите си на тези с по-висок ранг. Индивиди с по-нисък ранг може да покажат и гримаса на страх, придружена с писък за успокояване или пренасочване на агресията.[19] Друг тип покорно поведение е показване на задните части, при което индивидите повдигат опашката си и показват гениталиите си на доминиращия.[18] Агресивно поведение насочено към оспорване на доминантен статус е заставането на четири крака, взирането с отворена уста и повдигането на опашката.[20] По време на движение, макаците могат да издават звуци на гугане или грухтене. Подобни звуци се издават и при приближаване и подготовка за чесане.[21] Когато намерят храна в изобилие, макаците издават звуци подобни на чуруликане или цвърчене. При поява на опасност макаците резус издават единичен, силен и високочестотен звук подобен на пискливо лаене.[22] Писъци, крясъци и различни силни звуци се издават при агресия от едни индивиди към други.[22]

Размножаване

[редактиране | редактиране на кода]
Малък Макак резус

Възрастните мъжки се стараят на оптимизират своя шанс за възпроизводство, като влизат в брачни отношения с женските, както във, така и извън размножителния период. Женските предпочитат мъжки, които биха осигурили преживяване на малките. При наличието на брачни отношения, съпругът се грижи за своята женска и я предпазва от хищници. По-големите мъжкари имат и по-голяма възможност да защитават своята женска.

Размножителният период продължава около 11 дена, като една женска може да копулира с около четири мъжки през този период. Не са наблюдавани борби между мъжките за достъп до женска, въпреки че по време на размножителния период мъжките получават повече рани.[23] Женските макаци навлизат в репродуктивна възраст на 4 години и достигат менопауза на възраст около 25 години.[24] Мъжките не полагат особени грижи за малките, но съжителстват мирно с новородените и невръстни индивиди от своите женски.[16]

Майките с една или повече млади дъщери имат по-малък контакт със собствените си новородени рожби в сравнение с майки с по-възрастни дъщери. Това се обяснява с предаването на родителските отговорности на дъщерите в по-напреднала възраст. Но съществено е, че майките с висок ранг, имащи по-възрастни дъщери, игнорират малките си значително повече в сравнение с майки с по-млади дъщери и имат тенденция да влизат в размножителен сезон по-рано.[25] Малките родени в подгрупи в периферията имат по-нисък шанс за оцеляване и са по-чест обект на нападения извън групата.[16] Някои майки малтретират малките се, като това се счита, че е резултат от поведение на контрол върху малките.[26]

Обект на науката и моделен организъм

[редактиране | редактиране на кода]

Макаците резус са често използвани в науката, благодарение на лекотата при отглеждане им в плен, широкото им разпространение и не на последно място поради сходството им с човешката анатомия и физиология. Макаците резус са обект на медицински и биологични изследвания, свързани с човешкото здраве. Именно този биологичен вид дава названието на така наречения резус-фактор от повърхността на човешките еритроцити, играещ роля при кръвната съвместимост. Откриването на резус-фактора от Карл Ландщайнер и Александър Соломон Вийнер става през 1940 година в Нюйоркския Рокфелеров университет в експерименти, при които се използва макак резус. Други важни изследвания и експерименти върху макак резус включват: разработката на ваксините срещу бяс, едра шарка и полиомиелит, създаването на лекарства за облекчение на симптомите при СПИН, както и експерименти свързани с изследване на женската репродуктивност и вътрематочно развитие на ембрионите.[27] Това прави макака резус един от важните моделни организми, използвани за биомедицински изследвания.

Армията и Военновъздушните сили на САЩ, и НАСА разработват проекти по изстрелване на макаци резус в космоса през 50-те и 60-те години на 20 век. Подобни космически експерименти са извършени и в руските космически програми, като например програмата Бион от 1996/97 година.

Секвениране на генома

[редактиране | редактиране на кода]

Работата по секвенирането на генома на макака резус завършва през 2007 година, което го прави третия примат със секвениран геном след човека и шимпанзето[28] Анализ на ДНК последователността показва, че хората и макаците резус споделят около 93% сходство в полинуклеотидната си последователност и вероятно имат общ предшественик, живял преди 25 милиона години.[29]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Macaca mulatta (Zimmermann, 1790). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. ↑ а б IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.4. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 20 февруари 2012. (на английски)
  3. ↑ {{cite journal | last =проф. Георги Георгиев, д.в.м.н. | first = | authorlink = | coauthors = доц. Илиян Костов, д.в.м., д-р Мадлен Василева | year = 2021 | month = 08 | title = Научно становище относно рисковете и опазването на здравето на екзотични и ценни животни от колекцията на ОП „Зоопарк-София“ от инфекция с вируса на остър респираторен синдром-коронавирус-2 (SARS-CoV-2), патогенния агент, който причинява COVID-19 инфекция при хора и осигуряване на достъп до затворените експозиционни части на зоологическата колекция | journal = | publisher = ЦОРХВ при МЗХГ на Република България | location = София | volume = | issue = | pages = | doi =10.5281/zenodo.5159047 | id = | url = https://corhv.government.bg/files/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B0%20%D0%B8%20%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0/02_%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%B8%20%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%BE[неработеща препратка]
  4. ↑ Ciani, A. C. Intertroop Agonistic Behavior of a Feral Rhesus Macaque Troop in Ranging in Town and Forest Areas in India. Aggressive Behavior 12: 433−439, 1986. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  5. ↑ Kumar, R. Radhakrishna, S., Sinha, A. (2011). Of Least Concern? Range Extension by Rhesus Macaques (Macaca mulatta) Threatens Long-Term Survival of Bonnet Macaques (M. radiata) in Peninsular India. International Journal of Primatology 32 (4): 945−959. DOI: 10.1007/s10764-011-9514-y.
  6. ↑ а б в г д е ж Brandon-Jones, D., Eudey, A. A., Geissmann, T., Groves, C. P., Melnick, D. J., Morales, J. C., Shekelle, M., Stewart, C.-B. Asian Primate Classification. Т. 25, No. 1. International Journal of Primatology, February 2004: 97 – 164.
  7. ↑ а б в г д Shilai, JXWYM 1991. Taxonomic revision and distribution of subspecies of Rhesus Monkey (Macaca mulatta) in China. Zoological Research, 1991 – 03 Abstract Архив на оригинала от 2011-09-01 в Wayback Machine.
  8. ↑ Zhang, Y., Shi, L. 1993. Phylogeny of rhesus monkeys (Macaca mulatta) as revealed by mitochondrial DNA restriction enzyme analysis. International Journal of Primatology, Volume 14, Number 4: 587 – 605. doi 10.1007/BF02215449
  9. ↑ Makwana, S. (1979). Field Ecology and Behavior of the rhesus macaque. Food, Feeding and Drinking in Dehra Dun Forests. Indian Journal of Forestry 2(3): 242 – 253
  10. ↑ Lindburg, D.G. (1971) The rhesus monkeys in north India: an ecological and behavioural study. In: Rosenblum, LA (ed.) Primate Behaviour: Developments in the field and laboratory research. Academic Press, New York, vol.1, pp. 83 – 104.
  11. ↑ Couchman, J. J., et al. Beyond Stimulus Cues and Reinforcement Signals: A New Approach to Animal Metacognition // Journal of Comparative Psychology 124 (4). 2010. с. 356 – 368.
  12. ↑ Teas, J., Richie, T., Taylor, H., and C. Southwick. Population Patterns and Behavioral Ecology of Rhesus Monkeys (Macaca Mulatta) in Nepal. The Macaques: Studies in ecology, behavior, and evolution. Lindenburg, D. San Francisco: Van Nostrand Reinhold Company, 1980
  13. ↑ Judge, P. and F. Waal (1997). Rhesus monkey behaviour under diverse population densities: coping with long-term crowding. Animal Behavior 54: 643 – 662.
  14. ↑ Waal, F. Codevelopment of dominance relations and affiliative bonds in rhesus monkeys. Juvenile Primates: Life History, Development, and Behavior. Pereira, M., and L. Fairbanks. New York: Oxford Oxford University Press, 1993.
  15. ↑ Hill, D., Okayasu, N. (1996) Determinants of dominance among female macaques: nepotism, demography and danger. Evolution and Ecology of Macaque Societies. Fa, J. and D. Lindburg. Cambridge: Cambridge University Press
  16. ↑ а б в г Southwick, C., Beg, M., and R. Siddiqi (1965) Rhesus Monkeys in North India. Primate Behavior: Field Studies of monkeys and apes. DeVore, I. San Francisco: Holt, Rinehart and Winston
  17. ↑ Gouzoules H., Gouzoules S., Tomaszycki M. Agonistic screams and the classification of dominance relationships: are rhesus monkeys fuzzy logicians? // Animal Behaviour 55. 1998. с. 51 – 60.
  18. ↑ а б Maestripieri D. (1999) Primate social organization, gestural repertoire size, and communication dynamics: a comparative study of macaque s. In: King BJ, editor. The origins of language: what nonhuman primates can tell us. Santa Fe (NM): School American Research Pr. p 55 – 77.
  19. ↑ Rowe N. (1996) The pictorial guide to the living primates. East Hampton (NY): Pogonias Pr.
  20. ↑ Partan SR. Single and multichannel signal composition: facial expressions and vocalizations of rhesus macaques (Macaca mulatta). // Behaviour 139 (2 – 3). 2002. с. 993 – 1027.
  21. ↑ Hauser MD. Functional referents and acoustic similarity field playback experiments with rhesus monkeys // Anim Behav 55 (6). 1998. с. 1647 – 58.
  22. ↑ а б Lindburg DG. (1971) The rhesus monkey in north India: an ecological and behavioral study. In: Rosenblum LA, editor. Primate behavior: developments in field and laboratory research, Volume 2. New York: Academic Pr. p 1 – 106.
  23. ↑ Bercovitch F. Reproductive Strategies of Rhesus Macaques // Primates 38 (3). 1997. с. 247 – 263.
  24. ↑ Walker ML, Herndon JG. Menopause in nonhuman primates? // Biology of Reproduction 79 (3). 2008. DOI:10.1095/biolreprod.108.068536. с. 398 – 406.
  25. ↑ Berman, C. (1992) Immature siblings and mother-infant relationships among free-ranging rhesus monkeys on Cayo Santiago. Animal Behavior 44: 247 – 258.
  26. ↑ Maestripieri D. Parenting Styles of Abusive Mothers in group-living Rhesus Macaques // Animal Behaviour 55. 1998. с. 1 – 11.
  27. ↑ Mitruka, B. M. (1976) Introduction. In: Mitruka, B. M., Rawnsley, H. M., Vadehra, D. V., (eds.) Animals for medical research: models for the study of human disease. New York: Wiley & Sons. p 1 – 21.
  28. ↑ Zahn, L. M., Jasny, B. R., Culotta, E., and Pennisi, E. A Barrel of Monkey Genes // Science 316 (5822). 13 април 2007. DOI:10.1126/science.316.5822.215. с. 215.
  29. ↑ DNA sequence of Rhesus macaque has evolutionary, medical implications // Human Genome Sequencing Center, 13 април 2007. Посетен на 15 април 2007.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Макак_резус&oldid=12015936“.