Коткоподобни маймуни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коткоподобни маймуни
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Примати (Primates)
надсемейство:Cercopithecoidea
семейство:Коткоподобни маймуни (Cercopithecidae)
Научно наименование
Gray, 1821
Коткоподобни маймуни в Общомедия
[ редактиране ]

Коткоподобните маймуни (Cercopithecidae) са семейство обединяващо всички добре познати маймуни на Стария свят предшественици на Човекоподобните, като макаци, павиани, морски котки (гвенони), колобуси, лангури и т.н. В българската научна литература е прието да се наричат Коткоподобни маймуни (морски котки)[1], което идва от холандското наименование meerkat или немското meerkatze, тоест: морска котка за представителите на род Cercopithecus. Вероятните причини да се нарекат така са две: или са оприличавани на котки като прибавим факта, че през 16 век са добили известност по корабите като домашен любимец; или наименованието идва от санскритската дума markata за маймуна.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Срещат се в Африка, Азия и на Гибралтар в Европа (виж Магот)

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Колобусите и лангурите отделени в подсемейство Тънкотели маймуни (Colobinae) имат стройно тяло, дълга опашка и сложен стомах тъй като са предимно растителноядни. Останалите маймуни в подсемейство Cercopithecinae са на практика всеядни и имат характерни задбузни торбички в които тъпчат храната си. Повечето видове, с изключение на някои безопашати макаци, дрила и мандрила, имат дълги опашки (научното наименование Cercopithecidae се превежда от латински като опашати маймуни). Всички маймуни стъпват на цяла длан и стъпало. Носовата им преграда е тясна, а ноздрите им са обърнати напред, за разлика от американските Широконоси маймуни. Много видове имат седалищни мазоли, които представляват възглавнички от мастна тъкан покрити с дебела, често ярко червена кожа.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Освен по дърветата, някои маймуни живеят и предимно на земята, в савани, скалисти местности и дори в градска среда. Активни са през деня и водят стаден начин на живот със строга йерархия в групата.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Бременността при маймуните продължава 150 – 200 дни и раждат по едно малко. Полова зрялост достигат на 3 до 5-годишна възраст. Живеят до 30 – 40 години.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 275
  2. сп. National Geographic България, май 2011, Сирил Руозо, „Маймуната, която не се бои от студа“, стр.96

Mammal Species of the World, 3rd edition