Магот
| Магот | ||||||||||||||||||||||||||
 Мъжки магот с малкото си | ||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||
 Застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||
| Магот в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Маготът (Macaca sylvanus), наричан още берберски макак, е примат от семейство Коткоподобни маймуни.
Разпространен е в Северна Африка (Алжир и Мароко), както и в рамките на малка популация от Гибралтар в Европа.
Маготът е единствен представител на макаците извън Азия и единствената маймуна, която се среща в диво състояние на територията на Европа. Интересна особеност на магота е отсъствието на опашка, което го приближава до човекоподобните маймуни, но въпреки това е типичен представител на същинските маймуни.
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
На размери, маготът достига до 75 cm на дължина и до 16 kg на тегло. Окраската на тялото е жълтеникавокафява до сива, по-светла в коремната област. Цветът на лицето е тъмнорозов. Опашката е закърняла. Предните крайници на маготите са по-дълги от задните крайници. Характерно е, че женските по правило са по-дребни.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Маготът може да се открие в естествена среда в Северозападна Африка, в рамките на страните Алжир и Мароко. Популациите в тези страни непрекъснато намаляват по численост. За разлика от тях една малка популация, вероятно разселена от човека в Европа, е в процес на подем и нараства по численост. Това е така наречената гибралтарска популация. Според проучвания в рамките на Гибралтар има около 300 индивида, формирали пет отделни групи.
Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]
Някога широко разпространен в Северна Африка и Южна Европа, днес маготът е под заплаха вследствие изсичането на горите в тази част на света още от Римско време. На свобода са останали около 12 000 - 21 000 диви магота и видът е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като уязвим[2].
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Macaca sylvanus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Macaca sylvanus (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)