Миене на ръце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Миене на ръце
Стъпки при миенето на ръце
„Миене на ръцете“ картина на Герард Терборх

Миенето на ръце е почистването на ръцете с вода и сапун или подобни на сапун субстанции за да се отстранят замърсявания и потенциални причинители на болести. С това се изпълнява една естетична и хигиенна функция. Хигиената на ръцете се явява най-икономичният, бърз и ефективен начин за предотвратяване на инфекциите. С миенето на ръцете от 6 до 10 пъти дневно се намялява риска от заразяване с COVID-19 или грип.

Един от първите пропагандатори за миенето на ръцете е Игнац Земелвайс, лекар и учен в Австрийската империя от унгарски произход, известен с прилагането на антисептичните методи. С цел да намали високата смъртност на родилките в условията на болниците той през 1840 г. въвежда миенето на ръцете преди операция и хлориране на инструментите. Независимо от полученият ефект, той получава много трудно признание от колегите си.

Като най-ефективна в момента се счита шестстепенната техника за миене на ръцете, която продължава от 20 до 45 сек. и включва интензивно миене между пръстите, външната и вътрешната част на дланите и под ноктите и китките. При това ефективността на измиване зависи от качеството и интензивността на триене. Задължително е изсушаването тъй като влажната кожа по-лесно се замърсява с микроби. За изсушаването трябва да се използват чисти хартиени или памучни кърпи. С използваната кърпа се затваря крана на водата.[1]

Световната здравна организация препоръчва измиване на ръцете за минимум 20 сек. при следните случаи:

  • Преди и след грижа за болен човек
  • Преди, по време и след подготовка на храната, особено при работа със сурово месо и риба
  • Преди хранене
  • След използване на тоалетна
  • След подпомагане на някой, който току що е използвал тоалетна
  • След кашляне, кихане и почистване на носа
  • След допиране до животни, животинска храна или отпадъчни продукти
  • След допиране до боклук
  • След посещение в болнично заведение
  • След работа
  • След пътуване

Приложение и пропагандиране[редактиране | редактиране на кода]

По данни от 2019 г. над 2 милиарда от населението в света имат ограничен достъп до необходимите санитарни условия за поддържане на хигиената на ръцете. Така например в Индия само 500 милиона от населението имат такива условия. Статистическите проучвания показват че и в редица от развитите страни, където има а необходимите условия, много хора не измиват ръцете си винаги. Така например в САЩ изследване от 2011 г. показва, че само 31 % от мъжете и 65 % от жените измиват ръцете си след ползване на тоалетна.[2] При това само 5 % от хората ги мият правилно - достатъчно дълго, за да унищожат всички патогени.

Работниците от хранителната промишленост и медиците трябва да следят за чистотата на ръцете си през целия ден. Съгласно статистиката на Световната здравна организация от 2018 г. само 4 от 10 работника от олганизациите за обществено хранене си мият ръцете с необходимата чистота.

Особено важно е спазването на процедурите в условия на пандемия.

Правилно организирано място за миене на ръце[редактиране | редактиране на кода]

За миене на ръцете на обществени мяста се препоръчва умивалник с по-големи размери, както и течаща топла и студена вода. На стената трябва да има монтирани дозатори за подаване на течен сапун, дезинфектант и кърпи за еднократно ползване. За предпазване на околните повърхности от пръски трябва да се монтират подходящи екрани. Препоръчва се крановете за вода да се управляват с дълъг лост или крачно. Кърпите трябва да се изхвърлят в съд за отпадъци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. How to wash your hands - NHS. // www.nhs.uk. Посетен на 6 април 2021.
  2. Hands down, men worse at bathroom hygiene that prevents coronavirus | Reuters. // www.reuters.com. Посетен на 6 април 2021.