Иван Пасков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Пасков
Лична информация
Прякор Прасковата
Роден Иван Пасков
4 януари 1973 г. (1973-01-04) (47 г.)
София, България
Ръст 1,82 м
Пост Защитник
Дефанзивен полузащитник
Юношески отбори
1983 – 1992Flag of Bulgaria.svg Славия (София)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1992 – 1995
1995 – 1996
1996 – 1997
1998 – 1999
1998 – 1999
2000
2000 – 2001
2001 – 2005
2005
2006 – 2010
Общо:
Flag of Bulgaria.svg Славия (София)
Flag of Bulgaria.svg Дунав (Русе)
Flag of Bulgaria.svg Академик (Сф)
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА (София)
Flag of Bulgaria.svg Спартак (Вн)*
Flag of Bulgaria.svg Спартак (Вн)
Flag of Bulgaria.svg Велбъжд
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Пд)
Flag of Greece.svg Кастория
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Сф)
37
27

20
24
13
21
95
13
78
328
(8)
(4)
(–)
(0)
(6)
(3)
(7)
(18)
(0)
(10)
(56)
Национален отбор
2004Flag of Bulgaria.svg България1(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.

Иван Пасков (роден на 4 януари 1973 г.), наричан по прякор Прасковата, е бивш български футболист, чиято кариера продължава 18 години между 1992 г. и 2010 г. Има 288 мача и 52 гола в „А“ група. Шампион на България с Локомотив (Пловдив) през сезон 2003/04. Играл е също така за Славия (София), Дунав (Русе), Академик (София), ЦСКА (София), Спартак (Варна), Велбъжд (Кюстендил), гръцкия Кастория и Локомотив (София).[1]

Пасков е универсален футболист, който по време на кариерата си играе на почти всички постове. В ранните си години е използван като нападател, а впоследствие е преквалифициран в по-задни позиции. Най-често действа като централен защитник и дефанзивен халф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пасков израства в школата на Славия (София). Привлечен е в първия състав на клуба през пролетта на 1992 г. от тогавашния наставник Стоян Коцев. Дебютира официално в „А“ група на 17 май 1992 г. при гостуване на Локомотив (Горна Оряховица), което завършва 1:1. Влиза като резерва през второто полувреме и малко по-късно бележи гола за Славия. Остава в клуба до есента на 1995 г. Записва общо 37 мача с 8 гола в първенството. Изиграва последният си мач за Славия в 1-вия кръг от сезон 1995/96 при загуба с 0:1 от Добруджа, след което преминава във втородивизионния Дунав (Русе). За русенци записва 27 мача с 4 гола. През лятото на 1996 г. облича екипа на друг отбор от „Б“ група, Академик (София), където остава общо сезон и половина.

През януари 1998 г. Пасков е привлечен от гранда ЦСКА (София). Дебютира за "армейците" на 21 март 1998 г. при победа с 4:1 като гост срещу Локомотив (Пловдив), заменяйки през второто полувреме Петър Жабов.[2] До края на сезона изиграва 10 мача в „А“ група и един за купата без да отбележи гол. През лятото на 1998 г. е преотстъпен в Спартак (Варна), където през сезон 1998/99 изиграва 24 мача с 6 гола. Върнат е в ЦСКА и изиграва нови 10 мача в първенството през есента на 1999 г., два мача в Купата на УЕФА и един за Купата на България.

В началото на 2000 г. Пасков напуска "армейците" и подписва договор със Спартак (Варна). На 9 юни 2000 г., в последния кръг от сезон 1999/2000, бележи хеттрик за "соколите" при победа с 5:3 срещу Велбъжд. Малко след това е привлечен в състава на кюстендилци. С тях е бронзов медалист в „А“ група и достига до финал за Купата на България през сезон 2000/01, който обаче е загубен с 0:1 от Литекс.

През юни 2001 г. Пасков преминава в Локомотив (Пловдив), с когото печели титлата на България през сезон 2003/04. Остава в клуба четири сезона, в които изиграва общо 114 официални срещи и бележи 22 гола – 95 мача с 18 гола в „А“ група, 16 мача с 3 гола за купата и 2 мача в квалификационните кръгове на Шампионската лига. На 31 юли 2004 г. бележи в последната минута победния гол в двубоя за Суперкупата на България срещу Литекс, който Локомотив печели с 1:0.

През лятото на 2005 г. Пасков преминава във втородивизионния гръцки Кастория, където остава няколко месеца. В началото на 2006 г. се завръща в България и подписва договор с Локомотив (София). За столичани записва общо 78 мача с 10 гола в „А“ група, както и 4 мача с 1 гол в Купата на УЕФА.[3] С отбора печели бронзовите медали в първенството в два поредни сезона – 2006/07 и 2007/08. Прекратява кариерата си на 37-годишна възраст през лятото на 2010 г.[4]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Локомотив (Пд)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]