Селци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Селци (Община Струга).

Селци е село в Южна България. То се намира в община Садово, област Пловдив.

Селци
Общи данни
Население 519 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,182 km²
Надм. височина 170 m
Пощ. код 4129
Тел. код 03110
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 66127
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Садово
Димитър Здравков
(БСП)
Кметство
   - кмет
Селци
Стефан Стефанов
(БСП)

География[редактиране | редактиране на кода]

Селци се намира на 12 km от гр. Садово и 18 km от гр. Асеновград.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път се споменава в турския регистър на акънджиите от 1472 г. като „Село Ахали Геберан“ от нахията Филибе (Пловдив)[1].

През ХV-ХVІ в. Селци е носело още 2 имена, освен наименованието Яхялии (до 1934 г.) (също Яхиелу, Яхиялу в различни негови форми), като тези 2 имена са Якюбджу (също и Якубчу – в различни документи) и Еберджи (също и Ейерджи – в различни документи). В подробния тимарски регистър на Пловдивско от 1596 г. селото е отбелязано като „Село Якюбджу, с друго име Ейерджи, и с друго име Яхиялу от нахията Конуш, спадаща към Филибе...“ [2]

В кратък (иджмал) регистър за джизие от 1635 г., където е упоменато под името „Яхиелу при Папас“ (т.е. Селци до Поповица – Папас е днешното село Поповица), като е посочено, че към годината на съставянето на регистъра е наброявало 30 къщи, от 27 до 1634 г., и 3 нови заселили се в селото при преброяването за новата 1635 г. [3]. Отново името на селото, под същата форма „Яхиелу при Папас“, се споменава в друг турски регистър за джизие, но датиращ от 1651 г., като според него селото по времето към съставянето му е наброявало вече 34 къщи [4].

В научната литература сведенията за селото са много малко. Най-старата му история е почти непозната. От землището му произхожда единична находка на златна френска републиканска монета – 20 франка, отсечена в 1873 г. [5]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Духовните центрове в селото са църквата и читалището. Храм „Свети Димитър“ е построен през 19 век и обновен през 1934 г. Читалище „Хр. Смирненски 1934 г.“ е създадено през 1934 г. Към него съществуват: женски народен хор „Тракийски напеви“, ФГ „Нашенки“, обредна група „Традиция“ и още няколко временни работни групи.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 20 юли се провежда традиционният народен събор на селото в чест на „Свети Пророк Илия“. Съборът започва с курбан до параклиса с името на Пророка и продължава на мегдана на селото с концерт и всеобщо хоро.

Всяка година се провежда и „Коледен концерт“ на мегдана на селото. В него участват и млади и стари. Възпроизвежда се обичаят Бъдни вечер, има коледарска група, пеят се песни и се раздават подаръци на по-малките от Дядо Коледа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.64б
  2. Istanbul – BOA, TD 1001, s.638.
  3. (Елена Грозданова „Българската народност през 17 в. Демографско изследване“, София, 1989 г., стр. 379 – 390 с табличните данни, за Селци и другите селища от Пловдивско
  4. Пак там, пос. страници с таблиците
  5. Автор: Любомир Василев – историк, личен архив