Милево
| Милево | |
  Милево  Милево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 902 души[1] (15 март 2024 г.) 49,6 души/km² |
| Землище | 18,213 km² |
| Надм. височина | 134 m |
| Пощ. код | 4131 |
| Тел. код | 03103 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 48152 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Садово Димитър Здравков (БСП за България; 2011) |
| Кметство – кмет | Милево Борис Пешев (ГЕРБ) |
Милево е село в Южна България, област Пловдив, община Садово. Старото име на селото е Сатъ Бегово
География
[редактиране | редактиране на кода]Милево се намира на 14 км от Садово и 30 км от Пловдив.
История
[редактиране | редактиране на кода]Най-ранните сведения за селото се съдържат в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като „Село Джулляхлу“ от нахията Филибе (Пловдив).
В периода ХV – ХVІ в., освен името Сатъ бей, Милево е носело и наименованието Джюлляхян, също и Джуллахян, като негово второ наименование и име. В подробния тимарски регистър на Пловдивско от 1570 г., селото е описано като „Село Джуллахян Азиз, с друго име Сатъ Бей“. В дефтера на соларите от Черноморието и Южна България от 1488 г., Милево е споменато на 4 места в дефтера, съответно под имената „Сати бей“, „Сатъбей“, „Сати“, „Синани бей“, „Сати Бей“.[2]
В подробния тимарски регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г. е посочено като „Село Сатъ“ от нахията Филибе (Пловдив) – (Istanbul – BOA, TD 26, s.88). В документи от XVII век се среща и като Сатъ бей. [3]
До 1934 година името на селото е „Сатъ̀ Бегово“. През август 1934 година е преименувано на Надеждино, а през ноември 1947 година – на Милево.[4]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт
- Начо Христосков – писател.
- Ирина Трачева – народна певица.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Разработена е по европейски стандарти птицекланица в селото и осигурява работни места на около 80 души.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Известия на музеите от Югоизточна България“, том 4, том 5, Пд, 1982 г., стр. 89 – 133)
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 19.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, с. 185
| ||||||||