Куртово Конаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Куртово Конаре
България
42.0928° с. ш. 24.5019° и. д.
Куртово Конаре
Област Пловдив
42.0928° с. ш. 24.5019° и. д.
Куртово Конаре
Общи данни
Население 2638 души[1] (15 юни 2020 г.)
139 души/km²
Землище 19,024 km²
Надм. височина 196 m
Пощ. код 4223
Тел. код 03146
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 40717
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   кмет
Стамболийски
Георги Мараджиев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет

Иван Пиринов

ГЕРБ
Куртово Конаре в Общомедия

}}

Куртово Конаре е село в Южна България. То се намира в община Стамболийски, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

В близост до с. Куртово Конаре се намира река Въча, както и река Стара река. На север землището на селото граничи с това на гр. Стамболийски, на юг с гр. Кричим, на изток с гр. Перущица и на запад със с. Ново село. Селото лежи на равнина в подножието на Родопите, на 17 километра югозападно от гр. Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

От исторически източници е ясно, че селото е образувано през 1760 г. от сливането на двете съставни села – Куртово и Конаре. През 1848 г. е построена църквата „Св. Атанас“, а три години по-късно се открива килийно училище. През 1880 г. е построено училище ”Св. св. Кирил и Методий” в църковния двор. То е едно от първите училища в този район.

Куртово Конаре е прочуто със земеделието си. През 1894 г. в мелницата на Александър Димитров е смлян първият килограм червен пипер не само в селото, а и в страната. През 1896 г., пак в Куртово Конаре, се отглеждат първите ранни домати в България, пренесени от Цариград благодарение на същия Александър Димитров.

В землището на Куртово Конаре се намира двореца „Кричим“- едно от любимите места на Цар Борис III и неговото семейство. През 1937 г. царица Йоанна дарява на селото първата селска детска градина.

С още много неща може да се похвали селото и едно от тях е неговият духовен център – Читалище ”Любен Каравелов”. То е основано на 28 септември 1897 г. по инициатива на Димитър Царев, Христо Добрев, Симеон Попов, Георги Нинков и Димитър Попов.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Л. Каравелов“ е основано от родолюбиви жители на селото на 28.09.1897 г. Дейността му започва с изнасяне на сказки, театрални представления и раздаване на книги. Сегашната сграда на читалището е открита на 27.12.1959 г. Днес то е център на духовния живот в с. К. Конаре и развива богата дейност.

Следвайки съвременните тенденции през 2003 година в читалището е създаден и Интернет Център, спомагащ за информационното обслужване на местната общност и предлагащ различни информационни и административни услуги както и курсове. Той е един от 25-те центъра изградени по Проект „Читалища“ с подкрепата на ПРООН, Министерство на Културата, ААМР и Програма „Матра“ на ХП. Детайлна информация за дейността на НЧ „Л. Каравелов“

1. БИБЛИОТЕЧНА ДЕЙНОСТ: 12583 тома литература Раздели: детска художествена литература, детска научно-популярна л-ра, художествена л-ра, история, география, литературознание, обществено-политическа л-ра, математика, изкуство, селско стопанство, спорт, справочна сбирка, философия, религия 2. ЛЮБИТЕЛСКО ТВОРЧЕСТВО: 2.1. Женски народен хор и оркестър 2.2. Детска група за класически балет и модерни танци 2.3. Детски фолклорен танцов състав 3. ШКОЛИ И КУРСОВЕ: 3.1. Школа по изобразително изкуство и работа с природни материали 3.2. Английски език за деца и възрастни 3.3. Курсове по компютърна грамотност за деца и възрастни 3.4. Работа със социален психолог 3.5. Курс по български език за чужденци, живеещи в Куртово Конаре 4. КЛУБОВЕ И КРЪЖОЦИ: 4.1. Еко-клуб ”Приятели на природата” – преподавател — Цветомира Балабанова 4.2. Литературен клуб 5. КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНА ДЕЙНОСТ 5.1. Изложби 5.2. Базари 5.3. Импресарска дейност 5.4. Празници, срещи, събори 6. СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ 6.1 Услуги 6.2 Консултативен център 7. МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ Към читалището работи младежки доброволчески екип. 8. КОНКУРСИ Национален конкурс за поезия в памет на Веселин Сариев — провежда се ежегодно от месец май 2005 г. Творбите се приемат до 10 април. Останалите конкурси са от местен характер и се организират ежегодно, както следва: Конкурси за детски рисунки — за Коледа, Великден и 24 май Конкурси за сурвачки — декември Конкурси за еколозите: ”Моят домашен любимец” и „Моето любимо цвете“ – на събора на селото – 2 май Конкурси за литературно творчество — за 11 май — Св. св. Кирил и Методий Има и различни конкурси, свързани с даден обичай или местен празник — за най-способна баба — на Бабинден; за най-красив кон — на Тодоровден; за „Самодеец на годината“ – на 1 март и много други

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

●Съборният празник на селото е 2 май (Св. Цар Борис-Михаил Покръстител), но по стария църковен календар е Св. Атанасий Велики, чието име носи местният църковен храм. Другите празници, които тържествено се празнуват, са: ●Богоявление /Йордановден/ – Изваждането на Кръста от водите на река Въча! ●Тодоровден — Провежда се традиционно надбягване с коне /КУШИИ/!

"КУРТОВО КОНАРЕ ФЕСТ"-Фестивал на чушката, домата традиционните храни и занаяти, превърнал се в едно от най-значимите събития в региона.Провежда се ежегодно от 2009 г. през втория уикенд на месец септември.Посещаемостта с всяка изминала година се увеличава,като освен гости от цяла България,идват и чуждестранни любители на местния бит и занаят.Любителите на домашно приготвена лютеница,както и много традиционни специалитети и качествени продукти могат да си купят от местните производители.Музикални сцени с фолклорна и съвременна рок, джаз и блус музика, арт работилници, пленер по живопис и фотография, изложби,забавляват гостите и събуждат духа и самочувствието на местните.Раздават се награди в различни категории-за най-голям домат, най-голям пипер, най-красива кукла, изработена от царевична шума(занаят,с огромна популярност в селото,признат за нематериално културно наследство от Юнеско),най-вкусни домашни консерви от зеленчуци, най-вкусни традиционни ястия.Запазената марка на фестивала обаче е конкурса „Царица на лютеницата“.В него имат право да участват само производители от Куртово Конаре, а условието е да предоставят само ситно-смляна традиционна лютеница, която се дегустира и оценява от опитно жури.Целта и тенденцията на фестивала е да се подкрепя местният поминък,за да могат да се запазят и местните,вече изчезващи за съжаление сортове,защото сортовото разнообразие показва нашата обща памет и история, а създадения собствен облик и формат на събитието съчетава традиционното и съвременното изкуство в едно.

Ситно смляна лютеница

Местни сортове[редактиране | редактиране на кода]

В Куртово Конаре в началото на ХХ век е имало над 100 стари местни сорта плодове и зеленчуци.След колективизацията и насилственото вливане в ТКЗС,интересът към старите местни сортове спада и някои от тях са загубени безвъзвратно,а други са оцелели като наследствени - т.е в малки количества са отглеждани от различни семейства в дворните градини.Така са запазени и до днес и могат да се възродят за идните поколения.Някои от тези сортове носят името на селото.

РОЗОВ ДОМАТ-ГОЛЯМ БАБИН

ПОПСКИ ФАСУЛ

КУРТОВСКА КАПИЯ

ЯБЪЛКА "КУРТОВКА"

ПРАСКОВА "ЧЕРВЕНА КУРТОВКА"

ПОПСКА КРУША

местни сортове

Други[редактиране | редактиране на кода]

Какво означава името на селото?

  • „Курт“ е стара дума, която означава „вълк“ на старобългарски.
  • „Конаре“ = коняри — хора, отглеждащи коне.

Преэ 1959 година футболния отбор на Куртово Конаре става републикански селски шампион. Финалът на първенството се е играл на стадиона в село Мало Конаре срещу отбора на село Койнаре – Плевенско, и по думите на по-старите хора почти цялото население на Куртово Конаре е било на мача. Победата с 2:1 е извоювана с гол в последните секунди.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]