Куртово Конаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Куртово Конаре
България
42.0928° с. ш. 24.5019° и. д.
Куртово Конаре
Област Пловдив
42.0928° с. ш. 24.5019° и. д.
Куртово Конаре
Общи данни
Население 2638 души[1] (15 юни 2020 г.)
139 души/km²
Землище 19,024 km²
Надм. височина 196 m
Пощ. код 4223
Тел. код 03146
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 40717
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   кмет
Стамболийски
Георги Мараджиев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Иван Пиринов ГЕРБ
Куртово Конаре в Общомедия

}} Куртово Конаре е село в Южна България. То се намира в община Стамболийски, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

В близост до село Куртово Конаре се намира река Въча, както и река Стара река. На север землището на селото граничи с това на Стамболийски, на юг с Кричим, на изток с Перущица и на запад със село Ново село. Селото лежи на равнина в подножието на Родопите, на 17 km югозападно от Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

От исторически източници е ясно, че селото е образувано през 1760 г. от сливането на двете съставни села – Куртово и Конаре. През 1848 г. е построена църквата „Св. Атанас“, а три години по-късно се открива килийно училище. През 1880 г. е построено училище „Св. св. Кирил и Методий“ в църковния двор. То е едно от първите училища в този район.

Куртово Конаре е прочуто със земеделието си. През 1894 г. в мелницата на Александър Димитров е смлян първият килограм червен пипер не само в селото, а и в страната. През 1896 г., пак в Куртово Конаре, се отглеждат първите ранни домати в България, пренесени от Цариград благодарение на същия Александър Димитров.[източник? (Поискан преди 7 дни)]

В землището на Куртово Конаре се намира двореца „Кричим“ – едно от любимите места на Цар Борис III и неговото семейство. През 1937 г. царица Йоанна дарява на селото първата селска детска градина.

С още много неща може да се похвали селото и едно от тях е неговият духовен център – Читалище ”Любен Каравелов”. То е основано на 28 септември 1897 г. по инициатива на Димитър Царев, Христо Добрев, Симеон Попов, Георги Нинков и Димитър Попов.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Любен Каравелов“ е основано от родолюбиви жители на селото на 28 септември 1897 г. Дейността му започва с изнасяне на сказки, театрални представления и раздаване на книги. Сегашната сграда на читалището е открита на 27 декември 1959 г. Днес то е център на духовния живот в селото и развива богата дейност.

През 2003 г. в читалището е създаден и Интернет център, спомагащ за информационното обслужване на местната общност и предлагащ различни информационни и административни услуги както и курсове. Той е един от 25-те центъра изградени по Проект „Читалища“ с подкрепата на ПРООН, Министерство на културата, ААМР и Програма „Матра“ на ХП.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборният празник на селото е 2 май (Св. Цар Борис-Михаил Покръстител), но по-стария църковен календар е Св. Атанасий Велики, чието име носи местният църковен храм.

Другите празници, които тържествено се празнуват, са:

  • Богоявление (Йордановден) – изваждането на Кръста от водите на река Въча
  • Тодоровден – провежда се традиционно надбягване с коне (кушии)

„Куртово Конаре Фест“ – Фестивал на чушката, домата, традиционните храни и занаяти, превърнал се в едно от най-значимите събития в региона. Провежда се ежегодно от 2009 г. през втория уикенд на месец септември. Посещаемостта с всяка изминала година се увеличава, като освен гости от цяла България, идват и чуждестранни любители на местния бит и занаят. Любителите на домашно приготвена лютеница, както и много традиционни специалитети и качествени продукти могат да си купят от местните производители. Музикални сцени с фолклорна и съвременна рок, джаз и блус музика, арт работилници, пленер по живопис и фотография, изложби, забавляват гостите и събуждат духа и самочувствието на местните. Раздават се награди в различни категории-за най-голям домат, най-голям пипер, най-красива кукла, изработена от царевична шума(занаят, с огромна популярност в селото, признат за нематериално културно наследство от Юнеско), най-вкусни домашни консерви от зеленчуци, най-вкусни традиционни ястия. Запазената марка на фестивала обаче е конкурса „Царица на лютеницата“.В него имат право да участват само производители от Куртово Конаре, а условието е да предоставят само ситно-смляна традиционна лютеница, която се дегустира и оценява от опитно жури. Целта и тенденцията на фестивала е да се подкрепя местният поминък, за да могат да се запазят и местните, вече изчезващи за съжаление сортове, защото сортовото разнообразие показва нашата обща памет и история, а създадения собствен облик и формат на събитието съчетава традиционното и съвременното изкуство в едно.

Ситно смляна лютеница

Местни сортове[редактиране | редактиране на кода]

В Куртово Конаре в началото на ХХ век е имало над 100 стари местни сорта плодове и зеленчуци. След колективизацията и насилственото вливане в ТКЗС, интересът към старите местни сортове спада и някои от тях са загубени безвъзвратно, а други са оцелели като наследствени, т.е в малки количества са отглеждани от различни семейства в дворните градини. Така са запазени и до днес и могат да се възродят за идните поколения. Някои от тези сортове носят името на селото.

местни сортове

Други[редактиране | редактиране на кода]

Какво означава името на селото?

  • „Курт“ е стара дума, която означава „вълк“ на старобългарски.
  • „Конаре“ – коняри, хора, отглеждащи коне.

Преэ 1959 г. футболния отбор на Куртово Конаре става републикански селски шампион. Финалът на първенството се играе на стадиона в село Мало Конаре срещу отбора на село Койнаре – Плевенско, и по думите на по-старите хора почти цялото население на Куртово Конаре е било на мача. Победата с 2:1 е извоювана с гол в последните секунди.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]