Кричим (дворец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кричим.

Царски дворец „Кричим“
Map of Stamboliyski 2.png
42.0993° с. ш. 24.5184° и. д.
Местонахождение край Стамболийски
Местоположение с. Куртово Конаре, общ. Стамболийски, обл. Пловдив, България
Основан 1905 – 1936 г.

Дворецът „Кричим“ е българска царска ловна извънградска резиденция североизточно от с. Куртово Конаре, Пловдивско, западно от река Въча. Построена е по проект на арх. Г. Фингов през 1905 г. от цар Фердинанд и е завършена по проект на арх. Йордан Севов от Цар Борис III през 1936 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предистория

Историята на двореца „Кричим“ започва в началото на 20 век. Тогава Костадин Байкушев привлича вниманието на княз Фердинанд I към тази гора в Пловдивска околия, бивш султански имот, останка от историческата „Велика българска гора“ (Magnae silvae Bulgarorum), простирала се от Пловдив до Белград. Вековните дъбове от Кричимската кория, гората с лонгозки характер, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна, очаровали Княза и той решил да създаде ловен парк. След като изкупува околни земеделски земи и внася елени и лопатари, стопанството е заградено.

През 1905 г. е построена първата сграда – ловният павилион „Австрийска къща“ по проект на арх. Г. Фингов. Независимо от мазилковата архитектура, къщата е скромно функционално съоръжение, съответстващо на предназначението си. Оформен е и малък, около 2 дка парк, който през 1909 г. е разширен с още 27 дка. Направени са опесъчени алеи и е засадена наша и различна чуждоземна растителност. За гръбнак на парковата композиция са използвани част от съществуващите вековни дъбове.

Първоначално паркът е поддържан от пловдивския градинар Илия Мавров. После е засадена допълнителна растителност, заградена е земята и са внесени елени лопатари. Градинари оформят първоначално малък парк, които постепенно се разраства и днес е на площ около 2000 декара. Направени са пясъчни алеи и е засадена наша и различна чуждоземна растителност.

След 1918 г.

Преди да абдикира в полза на сина си Борис и да замине в изгнание, цар Фердинанд I неколкократно отсядал в двореца със семейството си. Когато е бил министър-председател, Александър Стамболийски също често отсядал в двореца. Преди убийството на Стамболийси през 1923 година той е бил предупреден и е решил, че в двореца ще бъде мястото, където е най-възможно да успее да се съхрани. На път за там Александър Стамболийски е бил хванат и по-късно убит в родното му село Славовица от членове на ВМРО.

След 1936 г.

През годините дворецът е бил обитаван не само от царското семейство, но е посещаван и от много високопоставени лица и делегации от разни краища на света. В царския кабинет през 1943 година Борис ІІІ къса заповедта на Адолф Хитлер за депортиране на евреите от България. По времето на цар Борис в двореца и парка са расли и играли децата му бъдещият цар Симеон II и сестра му княгиня Мария Луиза. За тях е бил изграден специален басейн, който и днес може да се види сред вековните дървета.

След 1946 г.

След 1946 г. дворецът е национализиран и комплексът става партийно-правителствена резиденция. В нея са отсядали тогавашните първи мъже и партийни величия – Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова и други. За Вълко Червенков дори се е наложило да преправят и удължат леглото на царицата, тъй като не му е било по мярка. През 1957 година в двореца Кричим е преспал и виетнамският президент Хо Ши Мин. Сред гостите на двореца са били Фидел Кастро, Юрий Гагарин, Йосип Тито, Индира Ганди и дори шейхът на Иран. След 1989 година тук отново отсядат държавните ни глави, като Петър Стоянов и Георги Първанов, висши представители на властта и гости от чужбина. Дълго време дворецът е стопанисван от УБО/НСО и достъпът до него е силно ограничен.

Днешни дни

В последно време дворецът „Кричим“ се стопанисва от Министерството на финансите. Исковете за реституция от наследниците на царското семейство са отхвърлени от съда и комплексът остава държавна собственост. През юли 2014 година дворецът отново е даден за стопанисване на НСО.

Настоящ дворец[редактиране | редактиране на кода]

След първата постройка на цар Фердинанд новата сграда в ансамбъла на настоящия царски ловен дворец е завършена от цар Борис III, тогава са направени и преустройства и в градината. Този дворец е двуетажна резиденция, всеки етаж с площ от 750 квадратни метра, има висок стил футкционалистична архитектура, в която се забелязват и белези от българския романтизъм и от модернизма, вписваща се отлично в средата и националната традиция със премереност и с уютни декорации.

Има 55 помещения, като 12 са баните. В централната трапезария, наред с ценния кристал и порцелан, забележителна е банкетната маса, която е изработена с уникална полифункционалност и технология – от пакет за 4-ма да може да стане за 24 души. В двореца непосредствено до покоите на царя и царицата са и кабинетите им, в които всичко и днес е запазено непокътнато. Интересен е и салонът с трофеите на царя. Изящната санитария е запазена и до днес. В двореца има и киносалон, което е забележителност за началото на миналия век. Осветено стълбище пък води до втория етаж, където са били покоите на царица Йоанна. Реставрирана е и занималнята на Симеон II и Мария Луиза, както и техните спални.

Цялостното обзавеждането на имението е докарано от Германия и вече 110 години според управителя на двореца Венцислав Парпулев се пази старателно и в автентичен вид. Той свидетелства, че всичко е съхранено и досега се пази според първия опис от направената инветаризация при национализацията.

Дворцов парк[редактиране | редактиране на кода]

Дворцовият парк е с площ от 300 дка. За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, са полагани особени грижи към богатата местна фауна. Там са аклиматизирани мексикански пуйки, разни видове фазани и дори южноамерикански щраус-нанду. Развъждани са и кеклици, яребици, токачки и др. Управител и водещ ловната програма на Царя от 1907 г. е Васил Бояджиев.

В парка има над 300 растителни вида, някои от които са уникални за страната като лаврови вишни, секвои и магнолии. Огромният парк всъщност е гора с разнообразна растителност, езера, зелени поляни и над 10 постройки са час от българската история. За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, са полагани особени грижи, а всичко е направено с любов към богатата местна фауна. Цялото имение е разположено на площ от 2 хиляди декара, като над 1400 от тях са лонгозна гора, около 300 декара са декоративен парк с уникални и редки видове растителност – 500-годишни дъбове, 200-годишни бели тополи, секвои, магнолии и бамбук. Уникално и е езерото с водните лилий, се простира на площ от 3 декара и по което са плували лодки по царско време.

Гората и досега се обитава от животни. Там е най-големият развъдник на елена лопатар. Има над 200 елена и много сърни. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. Ловът обаче е забранен и по думите на управителя ще остане така, защото е защитена територия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]