Николай Генчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Генчев
български историк
Роден
Починал
22 ноември 2000 г. (69 г.)
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Публикации Българско възраждане (1978)
Социалнопсихологически типове в българската история
Българската възрожденска интелигенция
Краткосмешна история на България
Семейство
Съпруга Маргарита Николова
Деца Евгения Генчева

Проф. Николай Генчев е български историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 ноември 1931 г. в с. Николаево, Старозагорско. Николай Генчев завършва мъжката гимназия във Велико Търново и история в Софийския университет.

Научната му кариера започва през 1959 г. в Катедрата по история при проф. Александър Бурмов. Между 1964 и 1965 г. е съветник в правителството на Алжир. През 1974 г. той самият е вече професор, а през 1978 г. – и доктор на историческите науки. От 1978 до 1982 г. е заместник-председател на Комитета за природни и исторически ценности към ЮНЕСКО. През 1989 г. става член-кореспондент на БАН. От 1976 е декан на Историческия факултет при Софийския университет, през 1991-1993 г. е ректор на Софийския университет, а от 1998 г. е председател на Съюза на университетските преподаватели в България. В края на 80-те се изказва критично за за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ Възродителния процес.[1] По свидетелства на други историци, Николай Генчев никога не е изказвал публично критично отношение към "Възродителния процес", но даже след 29 декември 1989 г., когато се взема решение за връщане на имената на българските турци, Н. Генчев предпочита да има "особено мнение", което се изразява в неприемане на едно такова връщане на турските имена.[2]

Той е основател и председател на Националния демократичен съюз, на движението Български конституционен форум.

Проф. Генчев е носител на Международна Хердерова награда за принос в европейската наука през 1989 г. и на френската награда „Академична палма“ през 1993 г.

Николай Генчев умира на 22 ноември 2000 г. в София.

В архива на Софийския университет се пази негов архивен фонд - ф. 23, оп. 1, който съдържа 41 листа с документи от периода 1945-2002 г. Фондът е дарен от дъщеря му Евгения Генчева през 2007 г. и съпругата му Маргарита Николова.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Николай Генчев изследва българското културно и политическо Възраждане и следосвобожденския период.

Автор е на множество монографии, повече от 100 студии и статии, автор на изследванията:

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Генчев, Николай. Българско възраждане. София, 1978.
  • Генчев, Николай. Българската култура 15-19 век. София, 1988.
  • Генчев, Николай. Българската възрожденска интелигенция. София, 1991.
  • Генчев, Николай. Руско-български културни общувания през Възраждането.
  • Генчев, Николай. Българската култура през 15-19 век.
  • Генчев, Николай. Левски, революцията и бъдещия свят.
  • Генчев, Николай. Краткосмешна история на България.
  • Генчев, Николай. Социалнопсихологически типове в българската история.

Съавтор е на 9 книги.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 173.
  2. http://librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/3251-po-povod-na-edno-predavane-ot-istoriya-bg