Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия
SvetiGeorgi-Los-Angeles-interior.jpg
Поглед към олтара на българската източно-православна църква
Св. Георги“ в Холивуд, Калифорния, САЩ
Църква Българска православна църква
Център Ню Йорк, САЩ
Катедрална църква „Свети Кирил и Методий“, Ню Йорк, САЩ
Дата на основаване 1937
Предстоятел Йосиф II (Босаков)
Сан митрополит
Брой манастири 1 скит
Сайт http://www.bulgariandiocese.org/

Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия е една от задграничните епархии на Българската православна църква. Седалището на епархията е в град Ню Йорк, САЩ.

История[редактиране | редактиране на кода]

Източноправославните българи преди създаването на българска църковна организация[редактиране | редактиране на кода]

Първите преселения на българи в САЩ стават още преди Освобождението на България (1978 г.), но по-масов характер те придобиват след кървавото потушаване на Илинденско-преображенското въстание (1903 г.) и след Междусъюзническата война (1913 г.). Хиляди българи от днешите Северна Гърция, Европейска Турция, Република Македония са прокудени от домовете си заради етнически произход и религиозна принадлежност, а други от България заминават да търсят препитание. В това време броя на българите в САЩ достига 75 хил. Много от българските емигранти в Северна Америка попадат под духовното ръководство на Алеутската и Североамериканска епархия на Руската православна църква (РПЦ).[1]

През 1906 г. е създадена първата българска църковна община в град Мадисън, Уисконсин, а през 1909 в града е осветен първият български храм в САЩ — „Свети Кирил и Методий“. Под ръководството на РПЦ са издиганти българските храмове „Света Троица“ в Гранит сити, Илинойс; „Свето Благовещение“, Стилтън, към 1930 г. българските храмове под юрисдикцията на РПЦ наброяват 12 в тях наред с българските служат, руски, сръбски, румънски и гръцки свещенници.[1]

През 1921 г. Светият синод на БПЦ, поема без съгласивто на РПЦ, ръководството на българската духовна мисия в САЩ, създадена през 1909 г. За началник е назначен доктор Кръстю Ценов.[1]

Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия[редактиране | редактиране на кода]

На 6 ноември 1931 г. на събрание на Светия синод на Българска православна църква са обмислени въпроси около църковната организация на българие в Северна Америка и са напарвени постъпки за съдаването на нова епархия. На 30 декември 1937 г. е взето и решението от Синода за създаването на американска епархия.[1]

За управляващ епархията през 1938 г. е поставен Величкият епископ Андрей (Петков). Отношенята на епископа с някой от българските общини не били добри, а Светият синод повдига въпроса пред епископа за поведението на някой от свещенниците стремящи се към самостоятелно разпореждане с църковното имущество. В резултат на конфликтите няколко български църкви, без участиято на епископ Андрей, създават през 1939 г. първата в САЩ конференция на представителите на българските православни храмове, в която вземат участие представители на български храмове от Детройт, Торонто, Индианаполис, Гранит сити и Стилтън. Епископът прави усилия да възстанови църковното единство на българите, но без особен успех. Много от българските църкви са значително самостоятелни и Светият синод няма значима роля при избора на свещенници и разпореждането с църковно имущество чак до 1990 г.[1]

През 1969 г. Светият синод разделя американската и австралийска епархия на Нюйоркска, Детройтска и Акрънска епархии. Митрополит Андрей поема ръководството на Нюйоркската епархия. Останалите две катедри са поверени на Знеполския епископ Йосиф (Иванов). След кончината на митрополит Андрей (1972 г.), епископ Йосиф поема Нюйоркската катедра, а другите две епархии са обединени в Акрънска епархия, чието ръководство е поверено на Главиницкия епископ Симеон. През 1978 г. той е заменен от Знеполския епископ Дометиан (Топузлиев). От 1 април 1983 г. Акрънската епархия се администрира от Величкия епископ Йосиф (Босаков), който от 1986 г. е официално Акрънски епископ. След смърта на митрополит Йосиф от 1987 до 1989 г. катедрата е поета от митрополит Геласий (Михайлов).[1]

На 18 декември 1989 г. БПЦ обединява Нюйоркста и Акрънска епархии в днешния и вид, а за митрополит е избран епископ Йосиф (Босаков).

В началото задгранчината епархия на Българска православна църква в САЩ, Канада и Австралия е наричана Българска епархия в Северна и Южна Америка и Австралия. След Втората световна война и идването на власт в България на комунистическо правителство, църковната организация зад граница е разрушена и взаимоотношенията на българското паство зад граница и Светия синод в София се влошават драстично. Стига се до там българския митрополит Андрей Нюйоркски да се наложи да иска в края на 50-те години присъединяване на епархията към Правослвната църква на Америка, но опитът е неуспешен.

През 1964 г., митрополит Андрей моли отново Светия Синод на Българската православна църква за възвръщането на епархията към диоцеза на БПЦ. С възстановяването на епархията в лоното на БПЦ, се разгарят спорове в самата епархия довели до откъсването на група от епархията водена от архимандрит Кирил (Йончев) и присъединяването и към Руската православна църква зад граница (ЗРПЦ) като Българска епархия в изгнание. ЗРПЦ го посвещава посвещава в епископски сан.

Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия е член на Постоянното събрание на каноничните източноправославни епископи в Америка (Standing Conference of the Canonical Orthodox Bishops in the Americas, SCOBA).

† Негово Високопреосвещенство Йосиф митрополит на САЩ, Канада и Австралия; 2009 г.

Митрополити на САЩ, Канада и Австралия[редактиране | редактиране на кода]

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Бивши членове на епархията[редактиране | редактиране на кода]

  • до 1997 Храм "Св. Йоан Рилски" Вашингтон, федерален окръг Колумбия; сградата е продадена поради липса на места за паркиране (което е в нарушение на градските наредби за църквите)

Архиерейски наместничества[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]