Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия
SvetiGeorgi-Los-Angeles-interior.jpg
Поглед към олтара на българската източно-православна църква
Свети Георги“ в Холивуд, САЩ
Местно име Bulgarian Eastern Orthodox Diocese of the USA, Canada and Australia
Църква Българска православна църква
Страна САЩ, Канада, Австралия
Център Ню Йорк, САЩ
Катедрална църква Св. св. Кирил и Методий
Архиерейски наместничества Ню Йорк,
Торонто,
Мелбърн
Дата на основаване 1937 г.
Предстоятел Йосиф II
Сан митрополит
Брой манастири 1 скит
Брой църкви 8
Сайт www.bulgariandiocese.org/

Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия (на английски: Bulgarian Eastern Orthodox Diocese of the USA, Canada and Australia) е една от задграничните епархии на Българската православна църква. Седалището на епархията е в град Ню Йорк, САЩ.

История[редактиране | редактиране на кода]

Източноправославните българи преди създаването на българска църковна организация[редактиране | редактиране на кода]

Първите преселения на българи в САЩ стават още преди Освобождението на България в 1878 г., но по-масов характер те придобиват след кървавото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) и след Междусъюзническата война (1913 г.). Хиляди българи от днешите Северна Гърция, Европейска Турция, Република Македония са прокудени от домовете си заради етнически произход и религиозна принадлежност, а други от България заминават да търсят препитание. В това време броя на българите в САЩ достига 75 000. Много от българските емигранти в Северна Америка попадат под духовното ръководство на Алеутската и Североамериканска епархия на Руската православна църква (РПЦ).[1]

През 1906 г. е създадена първата българска църковна община в град Мадисън, Уисконсин, а през 1909 в града е осветен първият български храм в САЩ — „Св. св. Кирил и Методий“. Под ръководството на РПЦ са издиганти българските храмове „Света Троица“ в Гранит сити, Илинойс, „Благовещение Богородично“ в Стилтън. Към 1930 г. българските храмове под юрисдикцията на РПЦ наброяват 12 в тях наред с българските служат, руски, сръбски, румънски и гръцки свещеници.[1]

През 1921 г. Светият синод на Българската екзархия, поема без съгласието на РПЦ, ръководството на българската духовна мисия в САЩ, създадена през 1909 г. За началник е назначен доктор Кръстю Ценов.[1]

Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия[редактиране | редактиране на кода]

На 6 ноември 1931 г. на събрание на Светия синод на Българска православна църква са обсъдени въпроси около църковната организация на българие в Северна Америка и са напарвени постъпки за съдаването на нова епархия. На 30 декември 1937 г. е взето и решението от Синода за създаването на американска епархия.[1]

За управляващ епархията на 26 февруари 1938 г. е поставен епископ Андрей Велички. Отношенята на епископа с някой от българските общини не са добри, а Светият синод повдига въпроса пред епископа за поведението на някой от свещениците стремящи се към самостоятелно разпореждане с църковното имущество. В резултат на конфликтите няколко български църкви, без участието на епископ Андрей, създават през 1939 г. първата в САЩ конференция на представителите на българските православни храмове, в която вземат участие представители на български храмове от Детройт, Торонто, Индианаполис, Гранит Сити и Стилтън. Епископът прави усилия да възстанови църковното единство на българите, но без особен успех. Много от българските църкви са значително самостоятелни и Светият синод няма значима роля при избора на свещеници и разпореждането с църковно имущество чак до 1990 г.[1]

През 1969 г. Светият синод разделя американската и австралийска епархия на Нюйоркска, Детройтска и Акронска епархии. Митрополит Андрей поема ръководството на Нюйоркската епархия. Останалите две катедри са поверени на епископ Йосиф Знеполски. След кончината на митрополит Андрей в 1972 г., епископ Йосиф поема Нюйоркската катедра, а другите две епархии са обединени в Акронска епархия, чието ръководство е поверено на епископ Симеон Главиницки. През 1978 г. той е заменен от епископ Дометиан Знеполски. От 1 април 1983 г. Акронската епархия се администрира от епископ Йосиф Велички, който от 1986 г. е официално акронски епископ. След смърта на митрополит Йосиф от 1987 до 1989 г. катедрата е поета от митрополит Геласий.[1]

На 18 декември 1989 г. БПЦ обединява Нюйоркската и Акронска епархии в днешния и вид, а за митрополит е избран епископ Йосиф.

В началото задграничната епархия на Българска православна църква в САЩ, Канада и Австралия е наричана Българска епархия в Северна и Южна Америка и Австралия. След Втората световна война и идването на власт в България на комунистическо правителство, църковната организация зад граница е разрушена и взаимоотношенията на българското паство зад граница и Светия синод в София се влошават драстично. Стига се до там българският митрополит Андрей Нюйоркски да се наложи да иска в края на 50-те години присъединяване на епархията към Православната църква на Америка, но опитът е неуспешен.

През 1964 г., митрополит Андрей моли отново Светия Синод на Българската православна църква за възвръщането на епархията към диоцеза на БПЦ. С възстановяването на епархията в лоното на БПЦ, се разгарят спорове в самата епархия довели до откъсването на група от епархията водена от архимандрит Кирил Йончев и присъединяването и към Руската православна църква зад граница (ЗРПЦ) като Българска епархия в изгнание. ЗРПЦ го посвещава в епископски сан.

Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия е член на Постоянното събрание на каноничните източноправославни епископи в Америка.

† Негово Високопреосвещенство Йосиф митрополит на САЩ, Канада и Австралия; 2009 г.

Митрополити[редактиране | редактиране на кода]

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Архиерейски наместничества[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Православная энциклопедия. Том II. Москва, Церковно-научный центр „Православная энциклопедия“, 2005. ISBN 5-89572-016-1. с. 157-158. Посетен на 2017-06-06.