Кирил Йончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил Йончев
български архиепископ
Archbishop Kirill Yonchev.jpg
Роден
Починал

Религия Православна църква
Образование Софийска духовна семинария
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Кирил Питсбъргски (светско име Илия Манчев Йончев) (1920 – 2007) e архиепископ на Българската епархия на Православната църква в Америка и на Американската православна църква в Западна Пенсилвания.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Илия Манчев Йончев е роден на 26 февруари 1920 г. в град Панагюрище, България, потомък е на стар възрожденски род в семейството на Манчо и Анна Йончеви. Има сестра близначка – Офелия и по-голям брат Стефан. Когато Илия е на 10 години, трите деца остават пълни сираци и са отгледани от сестрата на майка им Мина. Въпреки материалните трудности, Илия успява да завърши гимназия. През 1934 г., на 14 години, той е приет със стипендия от Св. Синод в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“. Завършва образованието си през 1940 г. и със стипендия продължава образованието си в Теологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В деня на своето завършване, на 19 януари 1941 г., Илия е подстриган за монах от патриарх Кирил и приема името Кирил. Един ден след своето завършване, на 20 януари 1941 г. той е ръкоположен за дякон, през април същата година – за йеродякон в братството на храм „Успение Богородично“ на Бачковския манастир. През 1944 г. йеромонах Кирил става преподавател в Пловдивската духовната семинария „Св. Св. Кирил и Методий". През 1946 г. Св. Синод на БПЦ изпраща отец Кирил в Берн, Швейцария, за да надгради своето образование. Той прекарва четири години в изучаване на теология и философия[1]. По това време на власт в България е комунистическата партия, която установява контрол и върху БПЦ.

В САЩ[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 1950 г. отец Кирил емигрира за САЩ. Установява се в Толедо, Охайо, където започва да служи като пастор в българската църква „Св. Георги“. Три години по-рано, на 26 юни 1947 г. в град Бъфалоу е проведен Учредителен събор на Българския диоцез в Америка, епископ Андрей Велички е избран за митрополит. На този събор се взема решение за прекъсване на всякакви взаимоотношения с комунистическата власт в София, при запазване на каноничните връзки със Св. Синод [2].

На 6 декември 1959 г. отец Кирил е провъзгласен за архимандрит от Негово Преосвещенство Митрополит Андрей Нюйоркски[3] .

През 1964 г., митрополит Андрей прави опит за възвръщане на епархията на Българската православна църква в Америка към диоцеза на БПЦ. Това води до разгаряне на спорове в самата епархия. Под ръководството на архимандрит Кирил Йончев, една група от епархията се откъсва, присъединявайки се към Руската православна църква зад граница (ЗРПЦ) като Българска епархия в изгнание. ЗРПЦ посвещава архимандрит Кирил Йончев в епископски сан. На 9 август 1964 г. архимандрит Кирил е ръкоположен за епископ на Толедо и Торонто от Негово Преосвещенство Митрополит Филарет. Под негово ръководство епархията възприема юлианския календар, използването на английски език в богослужението, започва издаването на епархиен бюлетин, установява се икономическа основа за подпомагане на епархията и др.

На 20 декември 1976 г. епископ Кирил прави исторически ход, като подписва договор със Св. Синод на епископите от Православната църква в Америка, като по този начин присъединява Българската епархия към Автокефалната православна църква в Америка. През следващите години диоцезът разширява своя териториален обхват. Епископ Йончев създава новите църковни общини: „Св. Патриарх Евтимий“ в Ню Йорк, „Св. Климент Охридски“ в Лос Анжелис, „Св. Ив, Рилски“ в Ниагара Фолс, Канада, „Св. Йоан Кръстител“ в Лос Анжелис. Няколко от вече съществуващите общини преминават към епархията: „Св. св. Кирил и Методий“ в Гранит сити (най-старата българска църква); „Св. Никола“ в Бъртън и „Св. св. Кирил и Методий“ в Лорейн. Епископ Кирил учредява и първата българска община в столицата на САЩ [4].

През октомври 1977 г. Негово Преосвещенство епископ Кирил е провъзгласен за locum tenens, заместник на епископа на Питсбъргската епархия, тъй като епископ Теодосий е избран за архиепископ на Православната църква в Америка. На 8 юли 1978 г. на извънреден епархиен съвет епископ Кирил е номиниран за глава на епархията. Св. Синод го провъзгласява за ръководещ епископ на Питсбъргската епархия.

Негово Преосвещенство Кирил служи като член на Св. Синод на Православната американска църква, служи и в Малкия Синод на епископите. Той председателства множество комитети и комисии на Централната църква и е член на управлението на Духовната семинария „Св. Владимир“. Отвъд епархията, той е член на Съвета на християнската асоциация от югозападна Пенсилвания.

След падането на комунистическия режим в България, през 1992 г. епископ Кирил се завръща в България на посещение при семейството си.

През ноември 1992 г. на есенната сесия на Св. Синод на епископите, Негово Преосвещенство е провъзгласен за архиепископ на Питсбърг, Западна Пенсилвания и на Българския диоцез на Православната църква в Америка.

Архиепископ Кирил Йончев умира на 17 юни 2007 г.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. His Eminence Archbishop Kirill`s Twenty fifth Anniversary as archbishop of Pittsburgh and Western Pennsylvania, Pittsburgh, 2003. (biography 11 – 24)
  2. Геров, Г. Към биографията на Архиепископ Кирил Йончев – глава на Българомакедонската църква в Северна Америка. – Вардар, 3, 2001. последно посетен на 25.02.2021 г
  3. His Eminence Archbishop Kirill`s Twenty fifth Anniversary as archbishop of Pittsburgh and Western Pennsylvania, Pittsburgh, 2003. (biography 11 – 24)
  4. Геров, Г. Към биографията на Архиепископ Кирил Йончев – глава на Българомакедонската църква в Северна Америка. – Вардар, 3, 2001. последно посетен на 25.02.2021 г.
  5. www.oca.org

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]