Андрей Нюйоркски
Андрей Нюйоркски | |
български духовник | |
Андрей като велиички епископ | |
Роден |
30 ноември 1886 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Религия | православие |
Учил в | Софийски университет Московска духовна академия |
Андрей Нюйоркски в Общомедия |
Андрей Нюйоркски (със светско име Стоян Николов Петков[1]) е български общественик и духовник. Той поставя основите на Българската епархия в Америка, която по-късно ръководи като неин първи митрополит.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Стоян Петков е роден в село Врачеш, Орханийско, на 30 ноември (12 декември нов стил)[3] 1886 година.[4] Тъй като този ден е православният празник Андреевден, майка му иска да го кръсти „Андрей“, но бащата се налага с името „Стоян“, което носи негов чичо.[4] Семейството има и две по-големи дъщери – Мария и Георгина.[4] То е добре установено в селото – единият чичо на Стоян е местният свещеник Петър Цанов (който го кръщава), другият е учител, а трети участва в революционните комитети.[5]
Малко след раждането на Стоян Петков семейството му се премества в Ески Джумая (днес Търговище), където той прекарва първите си съзнателни години и получава първоначалното си образование.[6]
През 1904 година Петков постъпва в Софийската духовна семинария с нейния втори випуск.[6] Завършва обучението си в нея през 1909 година с успех 5,04 и диплома, подписана от архимандрит Неофит, Стефан Цанков и йеромонах Павел.[6]
След като завършва семинарията, Стоян Петков прекарва лятото във Варна като помощник на митрополит Симеон Варненски и Преславски, който му оказва силно влияние и през следващите години играе важна роля в живота му, като двамата водят постоянна кореспонденция до смъртта на Симеон.[6] По това време Петков вече има желание да стане монах, но родителите му се противопоставят, а и митрополит Симеон го съветва първо да се погрижи за образованието си.[7]
В София и в Русия
[редактиране | редактиране на кода]През 1909 година Стоян Петков постъпва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет,[6] който по това време още няма богословски факултет. Там той основава първото в България Студентско християнско дружество, което по-късно се присъединява към Световната студентска християнска федерация.[8] Във връзка с работата на дружеството той установява контакти с руския протестантски деец барон Павел Николаи и международната организация ИМКА.[8]
Насърчаван от Симеон Варненски, през 1911 година Петков печели конкурс за държавна стипендия и заминава да учи в Московската духовна академия.[8] Сред преподавателите му в академията е една от водещите фигури на руското богословие Павел Флоренски, с когото установява приятелски отношения.[9] В Москва чрез барон Павел Николаи си създава контакти и в местните аристократични кръгове.[8] По това време посещава Кръстовъздвиженското православно трудово братство в Черниговска губерния, активен привърженик на което е преподавателя в академията Михаил Тареев.[2]
При започването на Първата световна война в 1914 година до 1915 година Стоян Петков е доброволец като санитар в Руската армия, секретар в І отряд на Държавната дума, и е награден с Георгиевски медал IV степен и орден „Свети Станислав“.[2][10] През 1916 година завършва Духовната академия, дипломирайки се с отличие като „кандидат на богословието“.[2][9]
След дипломирането си в Академията Стоян Петков в Русия и от септември 1916 година преподава в Знаменските курсове, частен университет в Петроград, а след това за кратко в началото на 1918 година в училището на петроградската Розенкранцова фабрика.[2][9] В Петроград той продължава да развива контактите си в аристократичните среди, среща се и с представители на императорското семейство.[9] Там става свидетел и на Руската революция, идването на власт на болшевиките и началото на Гражданската война.[9]
Връщане в София
[редактиране | редактиране на кода]Стоян Петков се връща в България през юни 1918 година.[2] През ноември 1918 година се опитва да постъпи на работа в Отдела за вероизповеданията на Министерството на външните работи и с препоръки от Симеон Варненски през следващата година е назначен.[11] През 1921 година, изглежда заради политически различия с правителството на Александър Стамболийски, е уволнен от министерството и става учител в Софийската духовна семинария, където работи до 1926 година.[12]
Провежда православни библейски курсове – в София, предимно в храма „Свети Николай Чудотворец“, както и в страната. През януари 1927 г. е назначен за главен ръководител на християнските братства, който пост заема до септември 1934 година. На конгреса на братствата, провел се в Софийската семинария на 28 – 30 август 1924 г., е избран за ръководител на новоучредния Съюз на ученическите православни дружества. От 1925 до 1929 г. е началник на културно-просветния отдел на Светия синод.[2]
Велички епископ
[редактиране | редактиране на кода]На 14 декември 1928 г. Стоян Петков е постриган в монашество под името Андрей в Черепишкия манастир от митрополит Павел Старозагорски. На следния ден митрополит Павел го ръкополага за йеродякон, на 16 декември – за йеромонах, а на 30 декември в синодалния параклис „Свети цар Борис“ – за архимандрит. На 20 април 1929 г. вв варненската катедрала „Успение Богородично“ е ръкоположен за епископ с титла велички и назначен за викарий на митрополит Симеон Варненски.[2]
Управляващ Американската епархия
[редактиране | редактиране на кода]През 1937 г., след смъртта на митрополит Симеон, Светият синод изпраща Андрей да управлява Българската източноправославна епархия в Америка със седалище в Ню Йорк.[2] Назначен е с царски указ от 26 февруари 1938 година.[13]
Годините на Втората световна война Андрей Велички прекарва в неутрална Турция – през септември 1942 г. е изпратен от Синода да организира погребението на цариградския екзархийски наместник епископ Климент Главиницки, когото замества на поста до март 1945 година. В Цариград заедно с митрополитите Борис Неврокопски и Софроний Търновски през 1945 година преговаря с Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата.[2]
Неутвърден избор за митрополит
[редактиране | редактиране на кода]На 26 юли 1947 г. епархийски избирателен събор от миряни и клирици в Бъфало, Ню Йорк, избира епископ Андрей Велички за американски митрополит. Изборът обаче не се харесва на правителството в България и под натиск лично от Георги Димитров Синодът не го признава, но поддържа контакти с него. През 1949 г. два пъти посещава Италия – през февруари там е бил д-р Г.М.Димитров, а през ноември заедно католицеския свешеник отец Йосиф Гагов, в качеството му на председател на Комитета за подпомагане на българските емигранти, посещават американския посланик в Италия Дън, с когото обсъждат възможността САЩ да приемат повече български емигранти.[1]
Утвърждаване за митрополит
[редактиране | редактиране на кода]При първото си пътуване през в 1963 година е проведен каноничен негов избор за американски и австралийски митрополит. След разделянето на епархията му в 1969 година на Акронска, Детройтска и Нюйоркска, митрополит Андрей поема Нюйоркската катедра. При неговото управление се създават много нови български православни църковни общини, строят се храмове.[2]
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]Почива в 1972 г. в София и по негово желание е погребан в Търговище.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Държавна агенция „Архиви“ 2012, с. 35 – 36.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Българска православна църква – Българска патриаршия 2010.
- ↑ Много източници сочат като негова рождена дата 31 декември (понякога и 30 декември или 13 декември), но в своите спомени той изрично твърди, че е роден на Андреевден.
- ↑ а б в Методиев 2016, с. 20.
- ↑ Методиев 2016, с. 20 – 21.
- ↑ а б в г д Методиев 2016, с. 21.
- ↑ Методиев 2016, с. 21 – 22.
- ↑ а б в г Методиев 2016, с. 22.
- ↑ а б в г д Методиев 2016, с. 23.
- ↑ Методиев 2016, с. 22 – 23.
- ↑ Методиев 2016, с. 23 – 24.
- ↑ Методиев 2016, с. 24.
- ↑ Темелски 2005.
- Цитирани източници
- Нюйоркски митрополит Андрей – 124 години от рождението му // bg-patriarshia.bg. Българска православна църква – Българска патриаршия, 30 декември 2010. Архивиран от оригинала на 2017-12-24. Посетен на 6 юни 2017.
- Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив. Част I. А - Й (PDF) // gov.archives.bg. Държавна агенция „Архиви“, 2012. Архивиран от оригинала на 2017-10-02. Посетен на 2017-10-01.
- Методиев, Момчил. Нюйоркски митрополит Андрей. София, Рива, 2016. ISBN 978-954-320-561-5.
- Темелски, Христо. Американо-Австралийская епархия // pravenc.ru. Церковно-научный центр «Православная Энциклопедия», 2005. Посетен на 2024-11-17. (на руски)
Михаил | → | велички епископ (20 април 1929 – 26 юли 1947) |
→ | Панкратий |
пръв | → | управляващ Американската епархия (26 февруари 1938 – 1947) |
→ | … |
… | → | американски и австралийски митрополит (1963 – 1969) |
→ | последен |
пръв | → | нюйоркски митрополит (1969 – 9 август 1972) |
→ | Йосиф I |
|
- Митрополити на Българската православна църква
- Хора от Софийска област
- Търговищенци
- Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет
- Московска духовна академия
- Монаси в Черепишкия манастир
- Велички епископи
- Викарни епископи на Варненската и Великопреславска епархия
- Българи емигранти в САЩ
- Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия