Андрей Нюйоркски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей
български духовник
като велички епископ
като велички епископ

Роден
Починал

Религия Православие
Образование Московска духовна академия
Софийски университет
Андрей в Общомедия

Андрей Нюйоркски е български митрополит, основател на Българската епархия в Америка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Стоян Николов Петков[2] на 31 декември 1886 г. в село Врачеш, Орханийско, но детството и младостта му минават в Търговище, където се преселват родителите му. През 1904 г. се записва в Софийската духовна семинария, където учи до 1909 г. След това учи в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. В периода 1911 – 1916 г. продължава образованието си със стипендия в Московската духовна академия. При избухването на Първата световна война в 1914 година е доброволец в Руската армия, секретар в І отряд на Държавната дума. Награден с Георгиевски медал за храброст – ІV степен и Станиславски медал за усърдие. Служи в Руската армия до 1915 година. В 1916 година се връща в Академията, за да завърши образованието си и завършва с научна степен „кандидат на богословието“.[1]

След дипломирането си в Академията, остава в Русия и от септември 1916 г. до юни 1918 г. преподава в Знаменските курсове и е учител в училището на Розенкранцовата фабрика в Петербург. Петков влиза в кръга на императорското семейство. Участва в Кръстовъздвиженското братство в Черниговска губерния, Глуховски уезд, село Ямпол.[1]

Петков се връща в България след Болшевишката революция в Русия и от 1919 до 1921 година работи като секретар и инспектор във Вероизповедния отдел на Министерството на външните работи. След това до 1926 година е учител в Софийската семинария. Провежда православни библейски курсове – в София, предимно в храма „Свети Николай Чудотворец“, както и в страната. През януари 1927 г. е назначен за главен ръководител на християнските братства, който пост заема до септември 1934 година. На конгреса на братствата, провел се в Софийската семинария на 28 – 30 август 1924 г., е избран за ръководител на новоучредния Съюз на ученическите православни дружества. От 1925 до 1929 г. е началник на културно-просветния отдел на Светия синод.[1]

На 14 декември 1928 г. Стоян Петков е постриган в монашество под името Андрей в Черепишкия манастир от митрополит Павел Старозагорски. На следния ден митрополит Павел го ръкополага за йеродякон, на 16 декември – за йеромонах, а на 30 декември в синодалния параклис „Свети цар Борис“ – за архимандрит. На 20 април 1929 г. вв варненската катедрала „Успение Богородично“ е ръкоположен за епископ с титла велички и назначен за викарий на митрополит Симеон Варненски.[1]

През 1937 г., след смъртта на митрополит Симеон, Светият синод изпраща Андрей да управлява Българската източноправославна епархия в Америка със седалище в Ню Йорк.[1] Назначен е с царски указ от 26 февруари 1938 година.[3]

Годините на Втората световна война Андрей Велички прекарва в неутрална Турция – през септември 1942 г. е изпратен от Синода да организира погребението на цариградския екзархийски наместник епископ Климент Главиницки, когото замества на поста до март 1945 година. В Цариград заедно с митрополитите Борис Неврокопски и Софроний Търновски през 1945 година преговаря с Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата.[1]

На 26 юли 1947 г. епархийски избирателен събор от миряни и клирици в Бъфало, Ню Йорк, избира епископ Андрей Велички за американски митрополит. Изборът обаче не се харесва на правителството в България и под натиск лично от Георги Димитров Синодът не го признава, но поддържа контакти с него. В 1963 година е проведен каноничен негов избор за американски и австралийски митрополит. След разделянето на епархията му в 1969 година на Акронска, Детройтска и Нюйоркска, митрополит Андрей поема Нюйоркската катедра. При неговото управление се създават много нови български православни църковни общини, строят се храмове.[1]

Почива в 1972 г. в София и по негово желание е погребан в Търговище.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Методиев, Момчил. Нюйоркски митрополит Андрей: биография, спомени, дневници. Рива, 2016. ISBN 9789543205615.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Нюйоркски митрополит Андрей – 124 години от рождението му. // Българска православна църква – Българска патриаршия, 30 декември 2010. Посетен на 6 юни 2017.
  2. gov.archives.bg
  3. Православная энциклопедия. Том II. Москва, Церковно-научный центр „Православная энциклопедия“, 2005. ISBN 5-89572-016-1. с. 157 – 158. Посетен на 6 юни 2017.
Михаил велички епископ
(20 април 1929 – 26 юли 1947)
Панкратий
пръв управляващ Американската епархия
(26 февруари 1938 – 1947)
американски и австралийски митрополит
(1963 – 1969)
последен
пръв нюйоркски митрополит
(1969 – 9 август 1972)
Йосиф I
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „САЩ“         Портал „САЩ