Христо Темелски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Христо Темелски
български историк
Роден
20 юли 1948 г. (70 г.)
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работил в Църковно-исторически и архивен институт при Българската патриаршия

Доц. д-р Христо Иванов Темелски е български историк, директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 юли 1948 г. в Севлиево. Завършва гимназия в родния си град, а след това – история в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Още като студент се ориентира към църковното ни минало. През 1982 година защитава докторат за Великотърновските манастири през Възраждането. През 1989 г. се хабилитира. През 1985-1986 г. специализира в Източно-църковния институт в Регенсбург, Западна Германия. От 1986 година е и. д. директор, а от 1995 година е директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия[1].

Автор и съставител на над 35 книги, над 600 статии и студии в областта на българската църковна история.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Великотърновските манастири в националноосвободителната борба (Исторически очерци)“, София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992, 272 с.
  • „Екзарх Йосиф I“. София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995.
  • „Самоков през Възраждането“, София: Издателство Фондация Елена и Иван Дуйчеви, 2000, 492 с.
  • „Храмът св. Николай Нови Софийски“, София, 2000.
  • „Из църковното ни минало“ - том 1. София: Издателство „Синева“, 2001.
  • „Батошевски девически манастир „Въведение Пресвятия Богородици“, София, 2002.
  • „Църква и църковен живот в Македония“. Македонски научен институт, 2003 (в съавторство с Петър Петров)
  • „Соколският манастир „Св. Успение Богородично“ край Габрово“. Велико Търново: Издателство „Фабер“, 2004, 124 с. ISBN 954-775-341-Х
  • „Българската светиня на Златния рог“. София: Фондация „Български православен храм „Св. Стефан“ в Цариград“, 2005, 200 с.
    • „Българската светиня на Златния рог“, трето преработено и допълнено издание, София, 2010.
  • „Поздрав от Севлиево“. Издателство „Синева“, 2006, 272 с.
  • „Екзарх Йосиф I“, София: Кама, 2006, 121 с.
  • „Батошевски мъжки манастир „Успение Пресвятие Богородици“, София, 2006.
  • „Първата четвърт. Из спомените ми“. Издателство „Ариадна 93“, 2008, 208 с. ISBN 9789549193770
  • „Из църковното ни минало“ – том 2. София: Издателство „Синева“, 2009, 376 с. ISBN 97895499838007
  • „Разбоишки манастир“. Издателство „Българи“, 2009, 80 с. ISBN 9789549237344 (в съавторство с Николай Илиев)
  • „Българи светци“. Издателство „Тангра ТанНакРа“, 2010, 272 с. ISBN 9789543780648 (в съавторство с Пламен Павлов)
  • "Дипломатът в расо, Екзарх Йосиф I — живот и дейност", Издателство „Ариадна 93", София, 2015, 156 с. ISBN 978-954-8565-08-0

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • „Севлиево“, София, 1982.
  • Ст. Шопов, „Но нека историята говори за това“. Войнишки дневник 1912-1913 г., Севлиево, 1988, 48 с.
  • Български екзарх Йосиф I, „Дневник“. София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992, 918 с.
  • Поп Груйо Тренчов, „Записки по Средногорското въстание“, София, 1993, 186 с.
  • Подп. о. з. Стоян Илиев, „Из спомените ми“, София, 1993, 316 с.
  • Стефан Лафчиев, „Спомени за Българската екзархия (1906-1909)“. София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1994, 191 с.
  • „Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници“, София, 1995, 591 с.
  • Н. Ев. Сапунов, „Дневник по съграждането на първата българска църква в Цариград“, В. Търново: Пик, 1999, 207 с.
  • „Църковно-народният събор 1871 г.“. Документален сборник. София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2001, 495 с.
  • „Пътеводител по Атонската Света гора и показател на светите ѝ паметници“, София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2002, 122 с.
  • Лорд Роберт Кързън, „Описание на манастирските книгохранителници в Атонската гора“, София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2004, 62 с.
  • Гочо Момешки, „Тихият кът (Из историята на с. Шумата)“, София, 2005, 172 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Църковно-исторически и архивен институт (ЦИАИ) на официалния сайт на Светия Синод на БПЦ.
  2. За Христо Темелски на сайта Национален клуб Български поети и писатели.