Сергиев Посад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сергиев Посад
Сергиев Посад
— град —
Знаме
      
Герб
Центърът на града с манастира
Центърът на града с манастира
Страна Русия
Федерален субектМосковска област
РайонСергиево-Посадски
Площ50 km²
Надм. височина210 m
НаселениеПонижение 106 718 души (2014)
Основаване1337
Град от1782
Пощенски код141300 – 141315
Телефонен код+7 496 54, 55
МПС код50, 90, 150, 190
Часова зонаUTC+3
Официален сайтwww.sergiev-posad.net
Сергиев Посад в Общомедия
Троице-Сергиевата лавра
Старинни сгради
Музей на играчките

Сергиев Посад (на руски: Се́ргиев Поса́д) е град в Русия, Московска област, административен център на Сергиево-Посадски район. Предишни наименования: Сергиевски Посад (до 1919 г.), Сергиев (1919-1930), Загорск (1930-1991), преименуван на Сергиев Посад през 1991 г.

В града се намира най-големият православен мъжки ставропигиален манастир на Русия и на Руската православна църкваТроице-Сергиева лавра“ - архитектурен паметник на културата и изкуството, внесен (1993) в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Включен е в състава на Златния пръстен на Русия. В манастира се намира също Московската духовна академия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 70 километра североизточно от Москва (центъра на града, но 52 км от Московския околовръстен автомобилен път), на 200 км югозападно от Ярославъл.

Население – 106 718 души към 1 януари 2014 г.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според житието на преподобния Сергий Радонежки през 1340-те години братята Варфоломей (в монашество Сергий) и Стефан построяват килия и малка църква „Св. Троица“. Около тях се създава манастир, после и селище, защитено с ограда. През 1380 г. княз Дмитрий Донской пристига в обителта на Сергий Радонежки за благословение преди битката на Куликово поле с войските на Златната орда.[2] Преподобният Сергий почива през 1392 г., след 30 години (1422) е канонизиран и над гроба му започва строителството на белокаменния Троицки събор в манастира.

През 1608-1610 г. манастирът е в обсада от полско-литовски войски в продължение на 16 месеца. Петър I често посещава манастира, дори се крие в него по време на Стрелецкия бунт в Москва (1698). С указ на императрица Елисавета I манастирът е удостоен с почетното звание лавра през 1744 г.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Манастири: Троице-Сергиева лавра, Спасо-Вифански манастир, „Св. Параклит“, Черниговски скит
  • Музеи: Музей на играчките, Историко-художествен музей-резерват, „Църковно-археологически кабинет“
  • 7 църкви, включително катедрала
  • Московска духовна академия
  • Загорска матрьошка

Източници[редактиране | редактиране на кода]