Паисий Врачански (Българска патриаршия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за епископа на Българската патриаршия. За епископа на Вселенската вижте Паисий Врачански (Вселенска патриаршия).

Паисий
български духовник
Роден
Починал
16 май 1974 г. (85 г.)

Религия Православие
Образование Лайпцигски университет
От ляво на дясно седнали: митрополитите Неофит Скопски, Максим Пловдивски, Неофит Видински, екзарх Стефан I Български и митрополит Иларион Сливенски; прави от ляво надясно: митрополитите Борис Неврокопски, Михаил Доростолски и Червенски, Паисий Врачански, Софроний Търновски и епископ Кирил Стобийски, главен секретар на Светия синод, 1937 г.

Паисий е български православен духовник, митрополит на Врачанската епархия на Българската православна църква от 1930 до 1974 година.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 август 1888 г. в Своге със светското име Александър Райков Анков. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в Искрец и София. Завършва Цариградската българска семинария и след това става доктор по богословие от Черновицкия университет. Специализира философия и право в Мюнхенския и Лайпцигския университет. Служи като дякон при екзарх Йосиф I Български и като дякон при наместник-председателя на Светия Синод, ефимерий, библиотекар и началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод. Преподава в Софийската духовна семинария и е проповедник в Софийската митрополия и юрисконсулт на Светия Синод, протосингел на софийския митрополит.[1]

На 1 май 1923 година е ръкоположен за знеполски епископ. На 10 юни 1930 година е избран за врачански митрополит. От 1934 г. Паисий Врачански е постоянен член на Светия синод в намален състав, като от 4 януари 1949 до 3 януари 1951 г. е наместник-председател.[1] През 1971 г. е кандидат за патриарх, редом с митрополит Максим Ловчански. До края на живота си остава един от водачите на така нареченото „реакционно крило“ на Синода.

Почива на 16 май 1974 година във Враца.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Динков, Камен. История на българската църква: Четива. Враца, Редакция Духовно възраждане, 1954. с. 108.
пръв знеполски епископ
(1 април 1923 – 21 септември 1930)
Софроний
Климент врачански митрополит
(10 юни 1930 – 16 май 1974)
Калиник
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Християнство“         Портал „Християнство