Софроний Търновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Софроний
български духовник
Митрополит Софроний Търновски и протойерей Ананий Попанастасов в свободно Куманово, 1941 г.
Митрополит Софроний Търновски и протойерей Ананий Попанастасов в свободно Куманово, 1941 г.

Роден
Починал
1 май 1961 г. (73 г.)
Софроний Великотърновски в Общомедия

Софроний е висш български православен духовник, търновски митрополит на Българската православна църква от 1935 до 1961 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 март 1888 година в одринското Ново село, Османската империя, със светското име Стойко Недялков Чавдаров. Учи в родното си село, в Дедеагач, а прогимназия завършва в българското училище „Д-р Петър Берон“ в град Одрин. От 1905 година учи в Цариградската духовна семинария, която завършва през 1911 година.[2]

На 18 септември 1911 година в катедралния храм „Свети Стефан“ в Цариград е постриган в монашество с името Софроний и е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит Мелетий Велешки. След това служи като дякон при екзарх Йосиф I Български и писар при Българската екзархия.[2]

През 1912 година постъпва в Киевската духовна академия, където следва до 1915 година. След освобождението на Вардарска Македония по време на Първата световна война, от 1 април 1916 до 23 септември 1918 година е секретар на Велешката митрополия.[2]

След войната от 1 септември 1919 до 1 септември 1922 година е екзархийски дякон и проповедник в Цариград и учител в българската гимназия в Пера. На 24 април 1921 година в „Свети Стефан“ е ръкоположен за йеромонах от митрополит Мелетий Велешки.[2]

През 1922 година завършва Богословския университет на Черновицкия университет. От 1 септември 1922 до юни 1924 година е на богословска специализация в института по каноническо право при Страсбургския университет, Франция.[2]

От 1 октомври 1924 година до 1 септември 1929 година той е протосингел на Софийската митрополия. На 19 октомври 1924 година по решение на Светия синод е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Стефан Софийски. От 1 септември 1929 година до края на октомври 1931 година архимандрит Софроний е началник на Културно-просветния отдел при Светия Синод.[2]

На 1 ноември 1931 година е ръкоположен за епископ с титлата знеполски и е назначен за викарий на софийския митрополит Стефан. Поради влошеното здравословно състояние на митрополит Филип Търновски на 26 март 1934 година е назначен за негов викарий и управляващ на Търновска епархия. От 1 юли 1935 година повторно е викарий на митрополит Стефан Софийски.[2]

На 22 септември 1935 година епископ Софроний Знеполски е избран, а на 6 октомври канонически утвърден за търновски митрополит.[2]

От ляво на дясно седнали: митрополитите Неофит Скопски, Максим Пловдивски, Неофит Видински, екзарх Стефан I Български и митрополит Иларион Сливенски; прави от ляво надясно: митрополитите Борис Неврокопски, Михаил Доростолски и Червенски, Паисий Врачански, Софроний Търновски и епископ Кирил Стобийски, главен секретар на Светия синод, 1937 г.

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Скопско-Велешката епархия е връчено на митрополит Софроний Търновски с помощник епископ Максим Браницки.[3] Като епархийски архиерей той е инициатор за организирането и създаването на множество старопиталища, сиропиталища и безплатни кухни за нуждаещите се в своята епархия.[2]

След установяването на комунистическия режим той, продължава неустрашимо да проповядва и по различни поводи попада в изострени отношения с властите. През лятото на 1949 година заместник-министърът на вътрешните работи Йонко Панов го определя като „предан представител на реакцията в църквата“ и предлага да бъде отстранен от Светия синод в рамките на кампания за „демократизация“, но предложението е отхвърлено от Политбюро.[4]

Умира на 1 май 1961 година в Търново. Погребан е в притвора на катедралата „Рождество Богородично“.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Митрополит Софроний Търновски. Дневник (от 31 януари до 15 март 1945 г.). Велико Търново, 2004, с. 124.
  • Малев, Людмил. Митрополит Софроний Търновски (Живот и църковно-обществена дейност). Велико Търново, 2006.
  • Тютюнджиев, Иван. Търновският епископат XII–XXI век. Велико Търново, 2007.
  • Колева Елена, Великотърновски митрополит Софроний – един Богоугоден, смел, проницателен и изключително деен архиерей, 100 вести – Християни, 20 март 2014 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Излезе от печат второ преработено издание на „Дневника” на Търновския митрополит Софроний. // Българска православна църква - Българска патриаршия, 2 юли 2013. Посетен на 7 юни 2017.
  2. а б в г д е ж з и к л Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 161.
  3. Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
  4. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 224.
Паисий знеполски епископ
(1 ноември 1931 – 6 октомври 1935)
Йосиф
Филип търновски митрополит
(6 октомври 1935 – 1 май 1961)
Стефан