Йосиф Варненски и Преславски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф
български духовник
Роден
Починал
8 ноември 1988 г. (88 г.)

Йосиф е български духовник, варненски и преславски митрополит на Българската православна църква от 1937 до 1988 година.[1][2]

Роден през 1898 година в Севлиево (възрожденски род – фамилия Катрови, по линия на неговата майка) в благочестиво християнско семейство (по линия на бащата – табашки занаят) със светското име Иван Лазаров Илиев. Докато е ученик в Софийската духовна семинария, в 1918 година се замонашва в Рилския манастир под името Йосиф.[2] Семейно е свързан с БЗНС – Пладне. Обвиняват го, че е анархист, комунист (бил е с леви убеждения). Пише брошура "Аз съм комунист, не от вчера, а от днес", целта му е била да я разпространява сред работниците във фабриките. Това заглавие, извадено извън антикомунистическия му контекст, става повод за доноси срещу Йосиф. Смятал е, че църквата трябва да се намеси и да спре процеса на създаване на профсъюзи (дело на комунистите) във фабриките. Независимо, че е бил ляв (подкрепял е социалната държава, противник е на болшевизма), не е бил комунист по убеждения. В брошурата е писал, че християнството като вяра има социални елементи още от древността. Смятал е, че църквата трябва да създаде християнски братства сред работниците, за да се спрат комунистическата и фашистката идеология. Превратът от 9 юни 1923 г. осуетява тези намерения.

След завършването на Софийската духовна семинария през 1921, една година е йеродякон в Рилския манастир, след което започва да учи в Богословския факултет на Софийския университет. От Черновицкия университет, Румъния, получава степента доктор по богословие.[2]

Работи като учител в Черепишкото свещеническо училище и преподавател в Софийската духовна семинария. През 1930 година е назначен за протосингел на Неврокопската митрополия. В 1931 година е възведен в архимандрит.[2]

През юли 1936 година е ръкоположен за знеполски епископ.[2]

Кандидатства безуспешно да оглави епархията в Ловеч и Търново.

След смъртта на митрополит Симеон Варненски и Преславски, епископ Йосиф е избран на 12 декември 1937 година и на 26 декември е канонически утвърден за варненски и преславски митрополит.[2]

Планирал е просветно средище, нещо като "втори плисковско-преславски център", като по времето на Борис I.

Прави един от най-добрите преводи на Библията, но и досега не е издаван от Светия Синод.

След 9.IX.1944 г. вижда неосъществен свой идеал – църковни работнически синдикати, църковна и духовна просвета сред духовниците, църковен морал. Работил е за създаване на такива християнски дружества сред младежта, дори специално е бил изпращан на Запад да проучи каква е била практиката на католическата църква.

Между декември 1949 г. и октомври 1956 г. титулатурата на Йосиф е "сталински и преславски митрополит", тъй като по това време Варна носи името Сталин.

По време на събитията в Чехословакия през 1968 г. Йосиф предрича поражението на комунизма.

Думи на Йосиф Варненски и Преславски са: "Москва обаче не трябва да се страхува толкова от събитията в Прага, колкото от онова, което може да стане в Украйна, тъй като 40-милионният украински народ ненавижда руснаците".

Умира на 8 ноември 1988 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил. Варненски и Преславски Митрополит Йосиф (1898-1988). // Варненска и Великопреславска епархия. Посетен на 2017-06-07.
  2. а б в г д е ж 22 г. от блажената кончина на Варненски и Преславски митрополит Йосиф и 62 години от мъченическата смърт на Неврокопски митрополит Борис. // Българска православна църква - Българска патриаршия. Посетен на 2017-06-07.
Софроний знеполски епископ
(5 юли 1936 – 26 декември 1937)
Филарет
Симеон варненски и преславски митрополит
(26 декември 1937 – 8 ноември 1988)
Кирил