Стефан Цанков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Цанков
български църковен юрист
Проф. Цанков като ректор на СУ (1940)
Проф. Цанков като ректор на СУ (1940)

Роден
Починал
20 март 1965 г. (83 г.)
Право
Образование Черновицки университет
Цюрихски университет
Работил в Софийски университет
Подпис Signature of Stefan Tsankov.svg

Протопрезвитер Стефан Станчев Цанков е български църковен юрист и богослов.

Животопис[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Цанков е роден на 4 юли 1881 г. Завършва богословие (с докторат) в Православния богословски факултет на Черновицкия университет (1905) и право (с докторат) в Цюрихския университет (1918). Той е редовен професор по църковно право в Богословски факултет на Софийския университет (1923-1950), негов декан (1923-1924, 1938-1939), ректор на университета (1940-1941), професор в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (1950-1961). Става дописен (1924) и действителен (1932) член на Българската академия на науките, почетен доктор на университетите в Атина (1936) и Оксфорд (1937). Умира на 20 март 1965 г.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Малорусите в Австро-Унгария. – Българска сбирка, 1907, кн. 3, 3-50.
  • Die Grundlagen der Verfassung der bulgarischen orthodoxen Kirche: Inaugural-Dissertation zur Erhaltung der Würde eines Doktor Juris Publici der Rechts- und Staatswissenschaftlichen Fakultät der Universität Zürich. Zürich, 1918
  • Die Verwaltung der bulgarischen orthodoxen Kirche. Halle, 1920.
  • Das orthodoxe Christentum des Ostens: Sein Wesen und seine gegenwärtige Gestalt (Gastvorträge, gehalten an der Berliner Universität). Berlin, 1928.
  • Междуцърковното положение на Българската православна църква след Освобождението на България. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 10, 1933, 1-130.
  • Албанската православна църква и нейната уредба. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 12, 1935, 1-66.
  • Нови данни за историята и уредбата на Рилския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 13, 1936, 1-49.
  • Българската православна църква от Освобождението до наше време. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 16, 1939, 1-372.
  • Света гора Атон и нейното съвременно положение. – Годишник на Духовната академия, 3, 1954, 303-323.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Чолов, П. Български историци: биографично-библиографски справочник. 3-то изд. С., 2010, 352.