Стефан Цанков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Цанков
юрист
Проф. Цанков като ректор на СУ (1940)
Проф. Цанков като ректор на СУ (1940)

Роден
Починал
20 март 1965 г. (83 г.)

Протопрезвитер Стефан Станчев Цанков е български църковен юрист и богослов.

Животопис[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Цанков е роден на 4 юли 1881 г. Завършва богословие (с докторат) в Православния богословски факултет на Черновицкия университет (1905) и право (с докторат) в Цюрихския университет (1918). Той е редовен професор по църковно право в Богословски факултет на Софийския университет (1923-1950), негов декан (1923-1924, 1938-1939), ректор на университета (1940-1941), професор в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (1950-1961). Става дописен (1924) и действителен (1932) член на Българската академия на науките, почетен доктор на университетите в Атина (1936) и Оксфорд (1937). Умира на 20 март 1965 г.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Малорусите в Австро-Унгария. – Българска сбирка, 1907, кн. 3, 3-50.
  • Die Grundlagen der Verfassung der bulgarischen orthodoxen Kirche: Inaugural-Dissertation zur Erhaltung der Würde eines Doktor Juris Publici der Rechts- und Staatswissenschaftlichen Fakultät der Universität Zürich. Zürich, 1918
  • Die Verwaltung der bulgarischen orthodoxen Kirche. Halle, 1920.
  • Das orthodoxe Christentum des Ostens: Sein Wesen und seine gegenwärtige Gestalt (Gastvorträge, gehalten an der Berliner Universität). Berlin, 1928.
  • Междуцърковното положение на Българската православна църква след Освобождението на България. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 10, 1933, 1-130.
  • Албанската православна църква и нейната уредба. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 12, 1935, 1-66.
  • Нови данни за историята и уредбата на Рилския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 13, 1936, 1-49.
  • Българската православна църква от Освобождението до наше време. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 16, 1939, 1-372.
  • Света гора Атон и нейното съвременно положение. – Годишник на Духовната академия, 3, 1954, 303-323.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Чолов, П. Български историци: биографично-библиографски справочник. 3-то изд. С., 2010, 352.