Неофит VIII Константинополски
| Неофит VIII Νεόφυτος Η΄ | |
| вселенски патриарх | |
_(14578730617).jpg) | |
| Роден |
1832 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Халкински манастир, Турция |
| Религия | православие |
| Учил в | Халкинска семинария |
| Неофит VIII в Общомедия | |
Неофит VIII Константинополски (на гръцки: Νεόφυτος Η΄, Неофитос) е православен духовник, вселенски патриарх в Цариград от 1891 до 1894 година.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Неофит е роден в свещеническо семейство със светското име Йоаким Папаконстантину (Ιωακείμ Παπακωνσταντίνου) в 1832 година в македонското гръцко село Кюпкьой (днес Проти), тогава в Османската империя. Няколко дни след раждането му семейството му се мести в съседното Радолиово. На възраст от шест години е изпратен в манастира „Света Богородица Икосифиниса“. Там получава начално образование. В 1848 година започва да учи в централното гръцко училище в Алистрат, седалище на драмския митрополит. С протекцията на митрополит Неофит Деркоски през 1851 година започва да учи в Халкинската семинария, която завършва в 1858 година. По време на следването си той е замонашен под името Неофит и е ръкоположен за дякон от директора епископ Константин Ставруполски. След завършването си е за кратко учител в алистратското училище, след това служи в Нишката, Струмишката и Драмската митрополия. След това учи богословие в Мюнхен, но прекъсва следването си поради финансови причини. След завръщането си става архидякон на митрополит Софроний Амасийски.[1]
На 25 ноември 1867 г. е избран за елевтеруполски епископ, подчинен на Драмската митрополия. Преди да замине от Амисос, митрополит Софроний го ръкополага за йеромонах. На 18 декември 1867 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ е ръкоположен за елевтеруполски епископ от митрополит Агатангел Драмски в съслужение с митрополитите Паисий Видински и Хрисант Ганоски и Хорски, както и епископ Генадий Хариуполски.[1][2][3] От 1870 до 1871 година е в Неврокоп като наместник на Драмската митрополия.[1]
На 19 януари 1872 е избран за митрополит на Пловдивската епархия, на мястото на приелия върховенството на Българската екзархия и осъден от Патриаршията митрополит Панарет Пловдивски. През 1878 е номиниран на патриархалните избори, на които е избран за патриарх Йоаким.[1]
На 14 ноември 1880 година и избран за митрополит на Одринската епархия. През 1886 година подава оставка[4][1] поради здравословни причини и отива в манастира Ватопед на Света гора.[1]
На 7 март 1887 година е избран за пелагонийски митрополит в Битоля.[1]
На 1 август 1891 година е избран за никополски и превезки митрополит, но преди да встъпи в длъжност на 27 октомври 1891 година е избран за вселенски патриарх.[1]
На 25 октомври 1894 принуден да подаде оставка от доминирания от йоакимистката партия Синод. Оттегля се на принцовия остров Бургазада (Антигони).[1]
Умира през нощта на срещу 5 юли (стар стил) или 18 юли 1909 година.[2][1] Погребан е в гробището на Халкинската семинария.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Η Αυτού Θειοτάτη Παναγιότης ο Αρχιεπίσκοπος πρώην Κωνσταντινουπόλεως, Νέας Ρώμης και Οικουμενικός Πατριάρχης κυρός Νεόφυτος ο Η΄. (1832 – 1909) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 27 декември 2017.
- ↑ а б Νεόφυτος Η´ // Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον. Посетен на 24 ноември 2013 г.
- ↑ Επίσκοποι και Μητροπολίτες Ιεράς Μητροπολης Ελευθερουπόλεως // Ιερά Μητρόπολις Ελευθερουπόλεως. Посетен на 13 септември 2016.
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 53. Посетен на 12 август 2014.
| Мелетий | → | елевтеруполски епископ (25 ноември 1867 – 19 януари 1872) |
→ | Агатангел |
| Панарет | → | пловдивски патриаршески митрополит (19 януари 1872 – 14 ноември 1880) |
→ | Григорий |
| Дионисий | → | одрински митрополит (14 ноември 1880 – 23 януари 1886) |
→ | Дионисий |
| Матей | → | пелагонийски митрополит (7 март 1887 – 1 август 1891) |
→ | Александър |
| Йоаким | → | никополски и превезки митрополит (1 август 1891 – 27 октомври 1891) |
→ | Константин |
| Дионисий V | → | вселенски патриарх (27 октомври 1891 – 25 октомври 1894) |
→ | Антим VII |
