Агатангел Схолариос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Агатангел
Αγαθάγγελος
гръцки духовник

Роден
1818 г.
Починал
26 април 1893 г. (75 г.)

Агатангел Схолариос (на гръцки: Αγαθάγγελος Σχολάριος, Агатангелос Схолариос) е гръцки духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Συνοπτική έκθεσις της εκπαιδευτικής καταστάσεως της Επαρχίας Εφέσου εν έτει 1887-1888 / υπό Μητροπολίτου Εφέσου Αγαθάγγελου του Μάγνητος, 1888

Роден е с фамилията Гавриилидис (Γαβριηλίδης) в 1818 година в малоазийския град Магнисия, Османска империя, затова носи и прякора Магнис (Μάγνης).[1] В 1836 година на осемнадесет години е ръкоположен за дякон от тогавашния ефески митрополит Антим. Когато в 1845 година митрополит Антим става вселенски патриарх, взима със себе си Агатангел в Цариград. В 1847 година става архидякон, а през май 1848 година е избран за зворнишки митрополит.[2] При управлението му в Зворник в 1852 година седалището на епархията е пренесено в Долна Тузла и оттогава тя започва са се нарича Зворнишко-тузланска митрополия, макар в официалните актове на Цариградската патриаршия да остава името Зворнишка (Σβορνικίου), а титлата на Агатангел е митрополит Зворнишки и екзарх на Горна Далмация. В 1858 година при управлението на Агатангел, вследствие на турските злочинства, е организирана буната на прота Стеван Аврамович. Буната е осуетена, а митрополит Агатангел е отзован в същата година.[3]

На 30 юни 1859 година заедно с Кесарий Ксантуполски е изпратен като патриаршески екзарх в Бурсенската епархия.[4]

Избран е за митрополит на Филипийска, Драмска и Зъхненска епархия през май 1861 година на мястото на приелия католицизма Мелетий III Драмски. На 29 март 1862 година заминава за епархията си.[5]

Агатангел оглавява катедрата в Драма от 1861 до 1872 година. На 25 май 1872 година, при третото управление на покровителя му Антим в Цариград, е избран за ефески митрополит, на мястото на сваления Паисий. Многократно е член на Светия Синод в Цариград. На два пъти е наместник на вселенския трон - в 1878 г., след смъртта на Йоаким II и в 1884 г., след оставката на Йоаким III.[2] Като патриаршески наместник в 1878 година, по време на Руско-турската война връчва на руския посланик княз Алексей Лобанов-Ростовски писмо до Руския синод, в което се оплаква заради богослужебните връзки, поддържани от руските овенни свещеници в България със свещениците на Българскита екзархия, на което Лобанов-Ростовски отговаря, че не може да се очаква руските свещеници да установят тънката разлика между „православните“ и „схизматичните“, още повече че в страната има само „схизматични“.[6]

Много пъти е ефор на Семинарията в Халки. Умира в 1893 година в Цариград.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Καλλιανός, Κωνσταντίνος Ν.. Συμβολή στήν ιστορία των Μητροπόλεων Έφέσοθ και Νύσσης κατά τον 19ο αιώνα. // „Μακεδονικά“, XXXV: 225-240, 2005-06, 235. Посетен на 24 ноември 2013 г.
  2. а б в Σταματόπουλος, Δημήτριος. Αγαθάγγελος Εφέσου. Constantinople, Encyclopaedia of the Hellenic World, 2002. Посетен на 22 ноември 2013 г.
  3. Пузовић, Предраг. Историјат епархије. // Епархија зворничко-тузланска. Посетен на 22 ноември 2013 г.
  4. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 167. Посетен на 2014-09-04.
  5. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 207. Посетен на 2014-09-05.
  6. Кирил патирарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 28.
Кирил зворнишки митрополит
(1848 – 6 юли 1858)
Мелетий
Мелетий III филипийски, драмски, зъхненски и неврокопски митрополит
(13 май 1861 – 25 май 1872)
Йоаникий
Паисий ефески митрополит
(25 май 1872 – 26 април 1893)
Константин
     Портал „Македония“         Портал „Македония