Агатангел Схолариос
| Агатангел Αγαθάγγελος | |
| гръцки духовник | |
 | |
| Роден |
1818 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
Агатангел Схолариос (на гръцки: Αγαθάγγελος Σχολάριος, Агатангелос Схолариос) е гръцки духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е с фамилното име Гавриилидис (Γαβριηλίδης) в 1818 година в малоазийския град Магнисия, Османска империя, затова носи и прякора Магнис (Μάγνης).[2] В 1836 година на осемнадесет години е ръкоположен за дякон от митрополит Антим Ефески. Когато в 1845 година митрополит Антим става вселенски патриарх, взима със себе си Агатангел в Цариград. В 1847 година става велик архидякон.[3][1]
През май[3] или август 1848 година[1] е избран за зворнишки митрополит.[3] При управлението му в Зворник в 1852 година седалището на епархията е пренесено в Долна Тузла и оттогава тя започва са се нарича Зворнишко-Тузланска митрополия, макар в официалните актове на Цариградската патриаршия да остава името Зворнишка (Σβορνικίου), а титлата на Агатангел е митрополит Зворнишки и екзарх на Горна Далмация. В 1858 година при управлението на Агатангел, вследствие на турските злочинства, е организирана буната на прота Стеван Аврамович. Буната е осуетена, а митрополит Агатангел е отзован в същата година.[4]
На 30 юни 1859 година заедно с Кесарий Ксантуполски е изпратен като патриаршески екзарх в Бурсенската епархия.[5]
Избран е за митрополит на Филипийска, Драмска и Зъхненска епархия през май 1861 година на мястото на приелия католицизма Мелетий III Драмски. На 29 март 1862 година заминава за епархията си.[6]
Агатангел оглавява катедрата в Драма от 1861 до 1872 година. На 25 май 1872 година, при третото управление на покровителя му Антим в Цариград, е избран за ефески митрополит, на мястото на сваления Паисий. Многократно е член на Светия Синод в Цариград. На два пъти е наместник на вселенския трон - в 1878 г., след смъртта на Йоаким II и в 1884 г., след оставката на Йоаким III.[3] Като патриаршески наместник в 1878 година, по време на Руско-турската война връчва на руския посланик княз Алексей Лобанов-Ростовски писмо до Руския синод, в което се оплаква заради богослужебните връзки, поддържани от руските овенни свещеници в България със свещениците на Българскита екзархия, на което Лобанов-Ростовски отговаря, че не може да се очаква руските свещеници да установят тънката разлика между „православните“ и „схизматичните“, още повече че в страната има само „схизматични“.[7]
Много пъти е ефор на Семинарията в Халки. Умира в 1893 година в Цариград.[3][1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Εφέσου κυρός Αγαθάγγελος. (1818-1893) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 13 ноември 2018.
- ↑ Καλλιανός, Κωνσταντίνος Ν. Συμβολή στήν ιστορία των Μητροπόλεων Έφέσοθ και Νύσσης κατά τον 19ο αιώνα // „Μακεδονικά“, XXXV: 225-240, 2005-06, 235. Посетен на 24 ноември 2013 г.
- ↑ а б в г д Σταματόπουλος, Δημήτριος. Αγαθάγγελος Εφέσου. Constantinople, Encyclopaedia of the Hellenic World, 2002. Посетен на 22 ноември 2013 г.
- ↑ Пузовић, Предраг. Историјат епархије // Епархија зворничко-тузланска. Архивиран от оригинала на 2013-11-11. Посетен на 22 ноември 2013 г.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 167. Посетен на 4 септември 2014.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 207. Посетен на 5 септември 2014.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, Том първи 1878 - 1885, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 28.
| Кирил | → | зворнишки митрополит (1848 – 23 май 1861) |
→ | Дионисий |
| Мелетий III | → | филипийски, драмски, зъхненски и неврокопски митрополит (23 май 1861 – 25 май 1872) |
→ | Йоаникий |
| Паисий | → | ефески митрополит (25 май 1872 – 26 април 1893) |
→ | Константин |
