Мелетий Стараверос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мелетий
Μελέτιος
гръцки духовник

Роден
Починал
Цариград, Османска империя

Религия Католическа църква

Мелетий (на гръцки: Μελέτιος, Мелетиос) е гръцки духовник, епископ Вселенската патриаршия от 1840 година,[1][2] а от 1861 година униатски епископ.[3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Православен епископ[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 септември 1819 година[3][4] в гръцко православно семейство на остров Лерос под името Емануил Стараверос (Εμμανουήλ Σταραβέρος).[5]

На 21 ноември 1840 година[4] става погониански архиепископ. На 16 юли 1848 година е избран за ловчански епископ, след изгонването на предшественика му Мелетий I Ловчански.[1] Митрополит Герман Сардийски пише:

А когато този Мелетий, поради повдигнатите против него движения от страна на неговите християни и поради някои негови канонически грешки отпаднал от епархията си, избран бил (на 16 юли 1848 г.) Погонианският архиепископ г. г. Мелетий, според думите на предстоятеля, задължавайки се да пази неотстъпно законите за чиноприличие и послушание към каноничния кириарх на тази света епископия - Търновския митрополит Атанасий.[1]

Мелетий е посрещнат в Ловеч само от духовенството. Позволяват му да посещава горнокрайненската църква, като му е поставено условието за кратко време да научи български иначе няма да му се плаща владичина. Тази твърда позиция кара Мелетий да се отнася внимателно с паството си.[6] Епископ Мелетий II премества пазарния ден в Ловеч от неделя в събота, за да могат християните да посещават несмущавани църковната служба. Така Мелетий II оставя много добри впечатления у паството си и българската община се успокоява.[1][7]

Мелетий II не се задържа дълго на ловчанския престол поради конфликт с османската власт по повод предотвратено от него потурчване на българката Дона от Жлеба[1] и в началото на 1852 година е принуден да напусне Ловчанска епархия,[6] а на негово място е назначен българинът Иларион.[8]

Мелетий е преместен в Драма. На 21 декември 1859 година заедно с Матей Самоковски са извикани в Цариград като обвиняеми. На 18 януари 1860 година са оправдани.[9]

На 30 април 1859 година издаваният в Нови Сад вестник „Сръбски дневник“ пише:

От „България“ вадим тези новости за българските дела... Мелентие, архиепископ в Драма, се съгласява добре с турските бейове, за да може по-лесно да угнетява християните бъл­гари. Точно поради гръцката пропаганда и злоупотреб­ите на гръцките владици, се будят западните българи. Гърците искаха да погърчат българите в Македония и то посредством училищата; това донякъде им се отдаде, защото спечелиха много българи на своя страна. Но сега против погърчването българите имат ограда в лицето на своите училища и вече започват да палят гръцките книги, както по-рано гърците горяха българските. Притискайки народа, фанариотските владици, го накараха да отвори очи.[10]

В началото на 60-те години неврокопските българи успяват да постигнат уволнението на протосингела на драмския митрополит поп Георги Странджалията от Силиврия – яростен борец срещу българщината.[11]

Източнокатолически епископ[редактиране | редактиране на кода]

През 1861 г. Мелетий приема унията заедно с няколко семейства, което предизвиква огромен отзвук в православната църква. На 21 ноември 1861 година е ръкоположен за титулярен драмски архиепископ.[3][4] Оглавява униатската общност в Цариград, която няма нито училище, нито църква. Литургиите извършва в латинските храмове. На 29 ноември 1861 година служи в българоуниатската църква „Света Троица“ в Галата.[12] На 30 юни 1862 година заминава за Рим.[13] През 1865 г. за епископ е ръкоположен и свещеник Рафаил Попов. Заедно с Вениамин Неаполски участва в Първия ватикански събор (1869 – 1870). Умира в 1872 година и е погребан в униатската катедрала „Света Троица“ („Свети Дух“) в Цариград.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 129.
  2. Архимандрит хаджи Викентий. Ловчанските митрополити от покръстването до наши дни. // pravoslavieto.com. Посетен на 7 юни 2017.
  3. а б в Archbishop Emmanuele Staravero †. // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 4 октомври 2015.
  4. а б в г La Gerarchia e la Famiglia Pontificia per l'Anno 1872. Roma, Tipografia dei Fratelli Monaldi, 1872. с. 213 - 214. Посетен на 26 февруари 2016.
  5. а б ΕΛΛΗΝΙΚΗ ΚΑΘΟΛΙΚΗ ΚΟΙΝΟΤΗΤΑ (Κωνσταντινούπολη). // Ελληνική Καθολική Εξαρχία. Посетен на 13 ноември 2013.
  6. а б Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 140.
  7. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 152.
  8. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 141.
  9. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 173. Посетен на 4 септември 2014.
  10. Бугарска. // Србски Дневник VIII (33). У Новоме Саду, 30 априла 1859. с. 2.
  11. Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 41.
  12. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 202. Посетен на 5 септември 2014.
  13. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 210. Посетен на 5 септември 2014.
? погониански архиепископ
(21 ноември 1840 – 16 юли 1848)
Мелетий
Мелетий ловчански епископ
(16 юли 1848 – 2 февруари 1852)
Иларион
Атанасий III филипийски, драмски, зъхненски и неврокопски митрополит
(2 февруари 1852 – 13 май 1861)
Агатангел
пръв драмски архиепископ
(21 ноември 1861 – 11 септември 1872)
Гулелмо Пяни
     Портал „Македония“         Портал „Македония