Направо към съдържанието

Гулелмо Пяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гулелмо Пяни
Guglielmo Piani
италиански духовник
Роден
Починал

РелигияКатолическа църква[1]
Гулелмо Пяни в Общомедия

Гулелмо Пяни (на италиански: Guglielmo Piani) е италиански духовник, епископ Римокатолическата църква, апостолически делегат във Филипините от 1922 до 1948 година, а след това в Мексико до смъртта си в 1956 година.[2]

Роден е на 16 септември 1875 година в ломбардското градче Мартиненго.[2]

На 15 май 1898 година е ръкоположен за свещеник в конгрегацията салезиани на Дон Боско.[2]

На 16 декември 1821 година папа Бенедикт XV го назначава за титулярен палеополски в Памфилия епископ и за викарен епископ на архиепископията на Пуебла де Лос Анхелес в Пуебла, Мексико.[2][3]

Поради тежкия конфликт между Римокатолическата църква и мексиканското правителство след Мексиканската революция,[4] на 17 март 1922 година е назначен за титулярен драмски архиепископ и изпратен като апостолически делегат във Филипините.[5][2] На 14 май 1922 година е ръкоположен за драмски архиепископ от кардинал Джовани Калиеро в съслужение със скитополския архиепископ Америко Бевилакуа и тамиатидския архиепископ Себащияу Лейте де Васконселос.[2][6] На 21 април 1934 година е назначен за титулярен никозийски архиепископ.[2]

Служението му във Филипините е прекратено в 1936 година, когато е изпратен като апостолически визитатор в Мексико, за да събере сведения за течащия конфликт между правителството и църквата.[7] Пристига в Мексико малко след смъртта на мексиканския архиепископ Паскуал Диас и Баерто, на 19 май 1936 година[4] и му се налага той за препоръча негов наследник.[8] Пяни заминава за Рим и носи сведения, които карат папа Пий XI да се обърне с енциклика към мексиканските епископи, в която ги кара да заемат по-малко конфронтационни позиции.[9][10][11]}}

На 5 октомври 1948 година Пий XI го изпраща като апостолически визитатор в Мексико с властта на апостолически делегат. На 13 април 1951 година става апостолически делегат в страната.[2][12][13]

Умира на 27 септември 1956 година.[2][14]

  1. piani // Посетен на 22 октомври 2020 г.
  2. а б в г д е ж з и bishop Guglielmo Piani, S.D.B. † // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 18 март 2022 г.
  3. Acta Apostolicae Sedis. Т. XIII. 1921. с. 560. Посетен на 18 May 2020.
  4. а б Andes, Stephen J.C. The Vatican and Catholic Activism in Mexico and Chile: The Politics of Transnational Catholicism, 1920-1940. Oxford University Press, 2014. с. 168. Посетен на 19 May 2020.
  5. Acta Apostolicae Sedis. Т. XIV. 1922. с. 195, 616. Посетен на 18 May 2020.
  6. Europe // Catholic Missions. July 1922. с. 167.
  7. Slawson, Douglas J. The National Catholic Welfare Conference and the Mexican Church-State Conflict of the Mid-1930s: A Case of Déjà Vu. // The Catholic Historical Review 80 (1). 1994. с. 58-96, esp. 92-93.
  8. Mexico's Archbishop to be Mgr. Trichtler; Successor to Diaz Will Be Named by Pope on Recommendation of Special Vatican Envoy // New York Times. 7 November 1936. Посетен на 19 May 2020.
  9. Apostolic Delegate to Philippines will Visit Vatican // New York Times. 11 October 1936. Посетен на 19 May 2020.
  10. Pollard, John. The Papacy in the Age of Totalitarianism, 1914-1958. Oxford University Press, 2014. Посетен на 19 May 2020.[посочете страница]
  11. Firmissimam Constantiam, Encyclical of Pope Pius XI on the Religious Situation in Mexico // Libreria Editrice Vaticana, 28 March 1937. Посетен на 19 May 2020.
  12. Acta Apostolicae Sedis. Т. XLIV. 1952. с. 16. Посетен на 18 January 2020.
  13. De Marchi, Giuseppe. Le nunziature apostoliche dal 1800 al 1956. Ed. di Storia e Letteratura, 1957. с. 173.
  14. Acta Apostolicae Sedis. Т. XLVIII. 1956. с. 740. Посетен на 19 May 2020. Delegato Apostolico nel Messico
Патрик Раймонд Грифит палеополски в Памфилия епископ
(16 декември 1921 – 17 март 1922)
Йоан Драгомир
Мелетий Стараверос драмски архиепископ
(17 март 1922 – 21 април 1934)
последен
Франческо Керубини никозийски архиепископ
(21 април 1934 – 27 септември 1956)
Аурелио Синьора