Атанасий Търновски
| Атанасий Άθανάσιος | |
| гръцки духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Атанасий (на гръцки: Άθανάσιος, Атанасиос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Атанасий по рождение е грък[2] и произхожда от Кайсери. Служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия.[1]
От август 1838 е митрополит на Сярската епархия.[3][4]
След уволнението на митрополит Неофит Византийски от Търновската епархия в края на юли 1846 година под натиск на българските общини, Патриаршията вместо искания владика българин изпраща на катедрата в Търново Атанасий. Българското население отказва да приеме новия владика.[2] Редица селища изказват недоволство от него, заради събирането на владичината. Габровци настояли да се намали размерът ѝ, но Атанасий отказал. Недоволство имало и в Котел.[5]
Атанасий не успява да спечели на своя страна дори и партията на бившия владика Неофит в Търново. Георги Попсимеонов поддържа връзки с Неофит и уговаря условията за връщането му. Неофит обещава, че ако се върне ще намали владичината, която му се полага, и моли Попсимеонов да съобщи това на селските първенци, които да направят постъпки за връщането му. По съвет на Стефан Богориди Попсимеонов изпраща в Цариград няколко души да преговарят с Патриаршията за връщане на Неофит и да злепоставят Атанасий. От Елена на тази мисия заминава Хаджи Стефан, от Габрово Колчо Пенчов, а от Трявна – Цаню Райков.[5]
Митрополит Атанасий неочаквано се самоубива, като се удавя на 23[1] или 24 август 1848 година в кладенеца в двора на митрополията[6] и Патриаршията връща на престола в Търново Неофит.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Τορνόβου κυρός Αθανάσιος. (;-1848) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 9 октомври 2017. (на гръцки)
- ↑ а б Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 137.
- ↑ Μητροπολίτες // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 6 ноември 2014.
- ↑ Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Γ´ // Θεολογία 31 (4). Οκτώβριος - Δεκέμβριος 1960. σ. 530.
- ↑ а б в Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 138.
- ↑ Снегаров, Иван. Из арбанашките старопечатни книги в Софийската народна библиотека. – Списание на Българската академия на науките, 56. 1937, 143, 170.
| Григорий II | → | серски митрополит (август 1838 – 26 юли 1846) |
→ | Яков |
| Неофит | → | търновски митрополит (26 юли 1846 – 24 август 1848) |
→ | Неофит |
