Радолиово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Радолиово
Ροδολίβος
Радолиово в 1904 година
Радолиово в 1904 година
Гърция
40.9219° с. ш. 23.9731° и. д.
Радолиово
Централна Македония
40.9219° с. ш. 23.9731° и. д.
Радолиово
Сярско
40.9219° с. ш. 23.9731° и. д.
Радолиово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАмфиполи
Географска областЗъхна
Надм. височина528 m
Население2552 души (2001)
Пощенски код620 41
Телефонен код2324

Радолѝово или Радулево (на гръцки: Ροδολίβος, Родоливос) е село в Република Гърция, център на дем Амфиполи, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна на северозападния склон на планината Кушница (Пангео), в подножието на хълма Свети Атанас.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от личното име *Радолюб с гръцко изписване Ραδολύβ с късна наставка -ово.[1]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

На хълма Зарунджо в Кушница, на 2 km източно от Радолиово са останките от ранносредновековна крепост.[2]

Археологическите проучвания на територията на днешното село свидетелстват за наличието на живот през римската и ранновизантийската епоха, но данни за селището и преди всичко за името му, няма. Селото се появява за първи път във византийски документи от 1090 година като Ροδολίβος или Ραδολίβος,[2] чийто славянски (български) произход е неоспорим. Името на селото се извежда от българското име Радослав – Радо, вероятно един от първите жители на селото или негов основател.[3]

През Средновековието Радолиово е българско манастирско селище. В извлечение от кадастъра на манастира Ивирон от 1098 година се споменават главите на семействата: Козма, син на Акинт, внук на Владислав, Лазар, син на Йоан Сундия Сиромах и прочее.[4] В два описа на същия манастир от 1316 и 1341 година се споменават български имена на жителите на селото Драган, Неда, Стан, Станул, Боил, Радка, Радил и други.[5]

Обликът на жителите на Радолиово е претърпял изменения в две посоки – от една страна, елинизация на българите чрез смесени бракове и културна асимилация, от друга – постепенно увеличаване на гръцкия елемент чрез приток отвън. Тази картина е отразена по безспорен начин в съхранените документи, които свидетелстват за продължителността на процеса и устойчивостта на българския етнически елемент.[6]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Радолиово е голямо село със смесено население, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век.[7]

Гръцка статистика от 1866 година показва Радоливос (Ροδολείβος) като село с 3750 жители гърци и 350 турци.[8] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Радоливос като село с 400 гръцки и 82 турски къщи.[9]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Радоливос (Radolivos) живеят 360 гърци.[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Радулево (Radoulévo) е показано като село с 533 домакинства и 280 жители мюсюлмани и 1300 жители гърци.[11] Според Георги Стрезов към 1891 година Радоливос е гръцко село.[12] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Радолиово има 300 жители турци и 2500 жители гърци.[13] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радоливос (Radolivos) има 3000 гърци.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Радолиово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Документ на българското кметство в Радульово от 18 септември 1941 г., удостоверяващ българския произход на Иван Тодоров Търпенов

През войната селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. През Първата световна война е окупирано от България.

Данни от март 1918 година сочат 2688 жители в Радулево.[16] В 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 93 бежански семейства и 386 души.[17]

Около 1920 – 1925 година в Радолиово е построена Зисидовата къща - къщата на големия търговец на тютюн Константинос Зисидис от Епир, която е седалище на дем Амфиполи.[18] В 1994 година Кипарисевата къща в селото е обявена за паметник на културата.[19]

От 1941 до 1944 година по време на Втората световна война селото отново е анексирано от България.

Прекръстени с официален указ местности в община Радолиово на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кури[20] Κουρί Ράχες Рахи Ράχη[21] връх в Кушница на И от Радолиово (973 m)[20]
Зарунджо[20] Ζαρούντζο Калес Καλές[21] връх в Кушница на ИЮИ от Радолиово[20]
Фриаска[20] Φριάσκα Клапсиара Κλαψιάρα[21] местност в Кушница на ЮИ от Радолиово[20]
Узунджовас[20] Ούζουντζόβας Мегало Рема Μεγάλο Ρέμα[21] река в Кушница на ЮИ от Радолиово[20]
Тепес Τεπές Киноридес Κυνοριδές[21]
Фраска[20] Φράσκα Родакинияс Рема Ροδακινιάς Ρέμα[21] кушнишка река на Ю от Радолиово[20]
Кория[20] Κουριά Каливия Καλύβια[21] местност на ЮЗ от Радолиово[20]
Зегнес[20] Ζέγνες Гнатос Γνάθος[21] възвишение на ЗЮЗ от Радолиово и на И от Каратопрак[20]
Деве Баирия[20] Ντεβέ Μπαΐρια Камила Καμήλα[21] възвишение на З от Радолиово и на И от Здравик (225,8 m)[20]
Гяур чешме[20] Γκιαούρ Τσεσμέ Врисула Βρυσούλα[21] местност СЗ от Радолиово и Ю от Вълчища[20]
Дразникас[20] или Дразникадес Ντραζνικάδες Асовос Άσβός[21] местност на СЗ от Радолиово[20]
Ланатариес[20] Λααπαταριές Хортария Χορταριά[21] местност на С от Радолиово[20]
Фраска[20] Φράσκα Ράχη Родакиниес Ροδακινιές[21] връх в Кушница на ЮИ от Радолиово[20]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Радолиово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 181.
  2. ↑ а б Κάστρο Ροδολίβους // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 4 март 2024 г. (на гръцки)
  3. ↑ Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.39.
  4. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 19.
  5. ↑ Иванов, Йордан Н. „Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония, том I Драмско, Сярско, Валовищко и Зиляховско“, София, БАН, 1982, стр.13.
  6. ↑ Божилов, Ив. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.39.
  7. ↑ Church of the Dormition in Rodolivos // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
  8. ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  9. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  10. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
  11. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146-147.
  12. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31 и 873.
  16. ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ Αμφίπολη: Η ευρωπαϊκής τάσης νεοκλασσική οικία Ζησίδη - νυν δημαρχείο στο Ροδολίβος // Neoclassical Architecture in Greece. Посетен на 19 ноември 2016.
  19. ↑ ΥΑ ΥΜΑΘ/4674/9-9-1994 - ΦΕΚ 1001/Δ/26-9-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-03-17. Посетен на 17 март 2022 г. (на гръцки)
  20. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  21. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Радолиово&oldid=12188407“.