Направо към съдържанието

Провища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Провища
Παλαιοκώμη
— село —
Гърция
40.8714° с. ш. 23.9017° и. д.
Провища
Централна Македония
40.8714° с. ш. 23.9017° и. д.
Провища
Сярско
40.8714° с. ш. 23.9017° и. д.
Провища
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАмфиполи
Надм. височина135 m
Население1723 души (2001)

Провища (на гръцки: Παλαιοκώμη, Палеокоми, до 1927 Προβίστα, Провиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Амфиполи, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южната част на Сярското поле, в северозападните склонове на планината Кушница (Пангео).

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В на XIX век Провища е голямо гръцко-турско село в кааза Зъхна на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век.[2] Гръцка статистика от 1866 година показва Провища, Превиста, Протиста (Προβίστα, Πρέβιστα, Πρωτίστα) като село със 750 жители гърци и 400 турци.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Провиста (Provista) живеят 840 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Провища (Provischta) е посочено като село с 207 домакинства и 160 жители мюсюлмани и 460 гърци.[5]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Провишта (Пирвишта) като село със 142 гръцки и 44 турски къщи.[6] Според Георги Стрезов към 1891 Превища е гръцко село.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Правища брои 275 турци и 1330 гърци.[8]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В началото на войната селото е напълно опожарено от българските войски, които използват материалите от разрушените къщи за изграждане на укрепления. От старото село оцеляма само църквата с камбанария и един от четирите съществуващи моста – Провищкият мост.[9]

В 20-те години турското население на Провища се изселва и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. Селото се измества на север.[9] Според преброяването от 1928 година селото е смесено със 178 бежански семейства и 639 души.[10] В 1927 година селото е прекръстено на Палеокоми (в превод Старо село).

Прекръстени с официален указ местности в община Провища на 6 юли 1968 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Яврико[11]ΓιάβρικονМикрокорфиΜικροκορφή[12]възвишение на Ю от Провища[11]
Баирес[11]ΜπαΐρεςМикроплагиесΜικροπλαγιές[12]възвишение на ЮЗ от Провища[11]
Хлабулия[11]ΧλαμπούλιαРахесΡάχες[12]възвишение (62 m) на СЗ от Провища[11]
Хасан паша[11]Χασάν ΠασάДасомаΔάσωμα[12]възвишение в Кушница (495 m) на ИЮИ от Провища[11]
Хасан паша[11]Χασάν ΠασάКтиматаΚτήματα[12]местност на ИСИ от Провища[11]
Солу дере[11]Σολού ΝτερέТоло РемаΘολό Ρέμα[12]кушнишка река на И от Провища[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1268 1466 1274 1081

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Провища
  • Иоанис Сискос, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[13]
  • Поликарп Теологидис (1868 – 1919), дебърско-велешки митрополит на Цариградската патриаршия
  • Атанасиос Триантафилидис, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[14]
Починали в Провища

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Church of Virgin Mary in Palaiokomi // Corect. Архивиран от оригинала на 9 ноември 2014. Посетен на 9 ноември 2014.
  3. ↑ Σχινά, Ν. „Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία“, τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
  6. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
  7. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  9. 1 2 Γεφύρι της Παλαιοκώμης // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 15 август 2022 г. (на гръцки)
  10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  11. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  12. 1 2 3 4 5 6 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
  13. ↑ Σίσκος Ιωάννης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 22 септември 2021.
  14. ↑ Τριανταφυλλίδης Αθανάσιος (3) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 22 септември 2021.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Провища&oldid=12756332“.