Локвица (дем Амфиполи)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Локвица.

Локвица
Μεσολακκιά
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАмфиполи
Надм. височина427 m
Население29 души (2001)

Локвица (на гръцки: Μεσολακκιά, Месолакия, до 1927 Λακκοβίκια, Λακοβίκια, Лаковикия[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Амфиполи, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в югозападните склонове на планината Кушница (Пангео). Край селото са запазени два каменни моста – Горният Локвишки мост[2] и Долният Локвишки мост.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името Лаковикия е лъковит < лъка с т' > к'.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Локвица е голямо гръцко село в кааза Зъхна на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лаковикия (Lakovikia) живеят 1800 гърци. В селото работи училище.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Локвица (Lokvitsa) е посочено като село с 246 домакинства и 715 жители гърци.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Локвица (Луковикя) като село с 206 гръцки къщи.[7]

Георги Стрезов в 1891 година определя Лъкотинче като гръцко село и пише:

Зъхненско има най-плодородна почва; селата по долината на Анджиска и покрай Пърнар дават най-мното и най-добро качество памук, който специално се обработва в селата Лъковик, Кюпкьой, Витачища и Кормища.[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Локвица (Луковикя) брои 1400 гърци.[9]

В края на XIX век в селото има училище.[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

В 1916 година българските окупационни войски разграбват и опожаряват селото.[2]

В 1927 година селото е прекръстено на Месолакия. Нова Локвица (Νέα Μεσολακκιά) в 2001 година има население от 436 души. Долна Локвица (Офринио) е отделно селище в съседния дем Кушница.

Прекръстени с официален указ местности в община Локвица на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Колякас[10][11] Κόλιακας Аетос Άετός[12] връх в Кушница ЮЗ от Локвица (368,9 m)[10]
Куру дере[10] Κουρού Ντερέ Ксерорема Ξερόρεμα[12] река в Кушница ЮИ от Локвица[10]
Куру тепе[10][11] Κουρού Τεπέ Ксерокорфи Ξεροκορφή[12] връх в Кушница ЮИ от Локвица (742 m)[10]
Караагач[10][11] Καραγάτς Птелея Πτελέα[12] връх в Кушница ЮИ от Локвица (882,8 m)[10]
Сулищо Σουλιστο Митес Μύτες[12]
Гърково[10] Γκέρκοβα Герос Γέρος[12] връх в Кушница СИ от Локвица[10]
Чауш Керан[10] или Чауш Киран[11] Τσαούς Κεράν Лохиас Λοχίας[12] връх в Кушница СИ от Локвица (1125,5 m)[10]
Груни[10] Γκρούνι Макрирема Μακρύρεμα[12] река в Кушница И от Локвица[10]
Бескуди[11] или Брекуди[10] Μπρεκούδι Синорон Σύνορον[12] връх в Кушница ССИ от Локвица (661,2 m)[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в Γεφύρι (πάνω) στα Λακκοβίκια // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  3. Γεφύρι (κάτω) στα Λακκοβίκια // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 150.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  10. а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в г д Rodholívos GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  12. а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)