Еникьой (дем Амфиполи)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото край Амфиполи в дем Амфиполи, Гърция. За други населени места с това име вижте Еникьой. За античния град вижте Амфиполис.

Еникьой
Αμφίπολη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Амфиполи
Географска област Серско поле
Надм. височина 112 m
Население 170[1] души (1991)
Покровител Апостол Павел[2]

Еникьой (на гръцки: Αμφίπολη, старо Νεοχώρι, Неохори[1]) е село, част от дем Амфиполи, Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено край останките на едноименния древногръцки град Амфиполис.

История[редактиране | редактиране на кода]

Гръцка статистика от 1866 година показва Еникьой (Γενί-κιόϊ) като село със 175 жители гърци.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йеникьой (Yéni-keuy) живеят 1600 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Йени кьой (Yéni-keuï) е посочено като село с 52 домакинства и 180 жители гърци.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Ени-Кіой като село с 35 гръцки къщи[6] и пише:

Ени Кьой, християнско село; има 1 църква. Отглежданият тук тютюн е от най-хубавия вид. Жителите са гърци; от града е отдалечено на 5 часа разстояние.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Еникьой брои 1200 гърци.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 35. (на английски)
  2. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018.
  3. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 47.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 - 147.
  6. Верковичъ, С. И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
  7. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 50.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 183.