Направо към съдържанието

Кормища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кормища
Κορμίστα
— село —
Гърция
40.9803° с. ш. 24.0561° и. д.
Кормища
Централна Македония
40.9803° с. ш. 24.0561° и. д.
Кормища
Сярско
40.9803° с. ш. 24.0561° и. д.
Кормища
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАмфиполи
Географска областЗъхна
Надм. височина299 m
Население941 души (2001)

Кормища (на гръцки: Κορμίστα, Кормиста) е село в Република Гърция, намиращо се в дем Амфиполи, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в югозападната част на Драмското поле, в северното подножие на Кушница, под манастира „Света Богородица Икосифиниса“.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е патроним по изчезналото лично име Корьмо.[2]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

В хрисовул от XI век на император Алексий Комнин (1081 – 1118) се говори за почтения манастир около Кормища, посветен на Светите Безсребреници. Селото се споменава в периода 1265 – 1361 година с формите Κορομίστα, Κορεμίστου, Κορεμίστα, Γορεμίστα και Κορεμίτζα.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в грамота от 1351 година (въ Корьмиштехъ).[2]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659 – 1660 година селото е отбелязано като Коромища, със 161 джизие ханета (домакинства).[4] На базата на личните имена в поменик в Кушнишкия манастир, в който са записани и жители на Кормиста от началото на XVIII век, Стою Шишков и Йордан Попгеоргиев смятат, че по това време селото все още е българско. Срещат се имена като Стоиу, Райку, Асану и др.[5]

В XIX век селото има три махали – турска Конак и две гръцки – Рая и Метохи.[1] Гръцка статистика от 1866 година показва Кромиста (Κρομίστα) като село с 200 жители турци.[6] Църквата „Свети Илия“ е трикорабна базилика от XIX век.[7]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година споменава Кормища два пъти: веднъж като Кромиста (Kromista) в Правищката епархия с 660 жители гърци и втори път като Кормиста (Kormista) в Драмската епархия с 600 жители гърци.[8]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Кормища (Kormischta) е посочено като село със 135 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 340 гърци.[9] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Коромиста (Коромишта) като село със 110 гръцки и 40 турски къщи.[10]

Георги Стрезов в 1891 година определя Кормища като гръцко село и пише:

„ Зъхненско има най-плодородна почва; селата по долината на Анджиска и покрай Пърнар дават най-мното и най-добро качество памук, който специално се обработва в селата Лъковик, Кюпкьой, Витачища и Кормища.[11] “

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Кормища брои 250 турци, 600 гърци и 50 власи.[12] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Курмища (Kourmichta) има 650 жители гърци.[13]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Кормища е смесено местно-бежанско село със 115 бежански семейства и 456 души.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Кормища на 6 юли 1968 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Гяур[15] или Гяур чешме[16]ΓκιαούρКриоврисиΚρυόβρυση[17]чешма СИ от Кормища[15]
Куровувалта[15]ΚουροβουβάλιαВалтокамбосΒαλτόκαμπος[17]блата СИ от Кормища[15]
Бенен КаранΜπενέν ΚαράνДикорфонΔίκορφον[17]
Ибраим чешмеΊμπραήμ ΤσεσμέВрисиΒρύση[17]
Сиври тепе[15]Σιβρί ΤεπέМитеронΜυτερόν[17]връх в Кушница на ЮИ от Кормища[15]
Куледжик[15]ΚουλετζίκПиргискосΠυργίσκος[17]връх в Кушница на ЮЮИ от Кормища[15]
Узун Алан[15][18]Ούζούν ΆλάνМегало ХорафиΜεγάλο Χωράφι[17]връх в Кушница на ЮИ от Кормища[15]
Алтингос[15]ΆντίγκοςХорафияΧωράφια[17]местност С от Кормища[15]
Кутин дере[15] или Мутин дереΜουτίν ΝτερέКсеролакосΞερόλακκος[17]река в Кушница Ю от Кормища[15]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Свързани с Кормища

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 Κορμίστα // Δήμος Αμφίπολης. Архивиран от оригинала на 29 януари 2020. Посетен на 10 октомври 2019 г.
  2. 1 2 Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 142.
  3. ↑ Κάστρο Ηλιοκώμης // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 4 март 2024 г. (на гръцки)
  4. ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
  5. ↑ Попгеоргиев, Йордан и Ст. Н. Шишков, Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско. Изследвания и документи с приложение на 13 факсимилиета, Пловдив, 1918, с. VI.
  6. ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  7. ↑ Church of Prophet Elijah in Kormista // Corect. Архивиран от оригинала на 9 ноември 2014. Посетен на 9 ноември 2014.
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  9. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
  10. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  11. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  12. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  15. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2023-01-08 в Wayback Machine.
  17. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
  18. ↑ Rodholívos GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.[неработеща препратка]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кормища&oldid=12756290“.