Кормища
| Кормища Κορμίστα | |
|---|---|
| — село — | |
  Кормища  Кормища  Кормища | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Амфиполи |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 299 m |
| Население | 941 души (2001) |
Кормища (на гръцки: Κορμίστα, Кормиста) е село в Република Гърция, намиращо се в дем Амфиполи, област Централна Македония. Има 941 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в югозападната част на Драмското поле, в северното подножие на Кушница, под манастира „Света Богородица Икосифиниса“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е патроним по изчезналото лично име Корьмо.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото е споменато в грамота от 1351 година (въ Корьмиштехъ).[2]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година селото е отбелязано като Коромища, със 161 джизие ханета (домакинства).[3] В XIX век селото има три махали - турска Конак и две гръцки - Рая и Метохи.[1]
Гръцка статистика от 1866 година показва Кромиста (Κρομίστα) като село с 200 жители турци.[4] Църквата „Свети Илия“ е трикорабна базилика от XIX век.[5]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година споменава Кормища два пъти: веднъж като Кромиста (Kromista) в Правищката епархия с 660 жители гърци и втори път като Кормиста (Kormista) в Драмската епархия с 600 жители гърци.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кормища (Kormischta) е посочено като село със 135 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 340 гърци.[7] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Коромиста (Коромишта) като село със 110 гръцки и 40 турски къщи.[8]
Георги Стрезов в 1891 година определя Кормища като гръцко село и пише:
| „ | Зъхненско има най-плодородна почва; селата по долината на Анджиска и покрай Пърнар дават най-мното и най-добро качество памук, който специално се обработва в селата Лъковик, Кюпкьой, Витачища и Кормища.[9] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Кормища брои 250 турци, 600 гърци и 50 власи.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Курмища (Kourmichta) има 650 жители гърци.[11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Кормища е смесено местно-бежанско село със 115 бежански семейства и 456 души.[12]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Свързани с Кормища
Никос Папазоглу (1948 - 2011), гръцки певец
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Κορμίστα. // Δήμος Αμφίπολης. Посетен на 10 октомври 2019 г.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 142.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Church of Prophet Elijah in Kormista. // Corect. Посетен на 9 ноември 2014. Архив на оригинала от 2014-11-09 в Wayback Machine.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 - 147.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
| ||||||||||||||||||||
Портал „