Елинизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Елинизацията е разпространението и по-точно налагането на древногръцката култура, и в по-малка степен на древногръцкия език, над други народи по време на т.нар. елинистическа епоха и след края на походите на Александър Велики.

След края на т.нар. наполеонови войни и възникването на източния въпрос, терминът се разбира във филелинистичен контекст като гърцизация или погърчване на негръцко население на Балканите и в Мала Азия. Този асимилационен процес започва в годините 1844-1850, между формирането на Мегали идеята и признаването със синодално решение от 29 юни 1950 г. на Светия синод на Вселенската патриаршия на автокефалността на църквата на Гърция. [1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zacharia 2008, с. 232 .
  2. Koliopoulos & Veremis 2002, с. 232–241 .