Николай Евров (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Евров.

Николай Евров
Роден
Починал
Стил живопис
Академия Национална художествена академия
Учители Цено Тодоров
Направление пейзаж, портрет, натюрморт

Николай Сотиров Евров (10 септември 1903 – 24 декември 1973) е български художник, живописец.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 септември 1903 г. в Стара Загора. През 1927 г. завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров. В България прави четири изложби. Рисува портрети, натюрморти и пейзажи.[1]

През 1964 и 1968 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен. Умира в София на 24 декември 1973 г.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Картините на Николай Евров се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, както и в художествените галерии в Пловдив и Габрово. По-известни негови картини са:

  • „Портрет на д-р Н. Михов“ (1936);
  • „Майка ми“ (1940);
  • „Автопортрет с барета“ (1954);
  • „Портрет на младо момиче“ (1967).[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1920 – 1921. (на български)
  2. а б Николай Евров (1903 – 1973). // ArtPrice.bg. Посетен на 25 януари 2013. (на български)