Дождевица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Дождевица
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8,554 km²
Надм. височина 1044 m
Пощ. код 2547
Тел. код 07929
МПС код КН
ЕКАТТЕ 21782
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

Дождевица е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дождевица се намира в планински район, географската област Каменица, в северните склонове на планината Лисец, по поречието на река Дождевска, на 16 км. северозападно от гр.Кюстендил (19 км. по жп.линия).

Селото е разпръснат тип, образувано от 12 махали : Радулинска, Стоичкова, Динова, Чингарска, Гогева, Маркова, Китанова, Кундачка, Доларска, Тодорова, Памукчийска и Карадачка.

Климат : умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Лозно (1883-1923), община Блатец (1923-1934), община Соволяно (1934-1951), община Блатец (1952-1958), община Жиленци (1958-1959), община Соволяно (1959-1978), община Драговищица (1978-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 1992 2001 2010
Население 204 260 223 347 259 212 55 39 29 21 22 13

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от происторическо и късносредновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Дождевица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Дъждевица като тимар към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 40 домакинства, 26 ергени, 1 бащина и 1 вдовица. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Дож към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 2 данъкоплатци.

В края на XIX век селото има 5932 декара землище, от които 3215 дка гори, 2429 дка ниви, 264 дка естествени ливади, 24 дка овощни градини. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници и миньори.

През 1906 г. е основано Земеделско спестовно кредитно дружество "Свети Димитър".

В селото има училище от 1924 г., като през 1928 г. е построена нова училищна сграда.

През 1926 г. е построена църквата "Света Богородица".

През 1958 г. заедно със селата Блатец и Лисец е учредено ТКЗС"Изгрев", което от 1979 г. в състава на АПК - с.Драговищица.

Селото е електрифицирано (1969) и водоснабдено (1975).

Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Дождевица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметски наместник в с.Блатец, който отговаря и за селата Дождевица и Лисец.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква "Света Богородица". Построена през 1926 г.
  • Оброк. Намира се до църквата в местността "Дабье".
  • Паметник на загиналите през войните 1912-1913 г., 1915-1918 г. и 1944-1945 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Ежегодно се провежда събор с курбан на празника "Мала Богородица".

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.339-342;
  • Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
  • Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека "Васил Коларов" от XV, XVI, XVII и XVIII в. - Известия на НБ"Васил коларов"за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с.404;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.28, 126-127;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.194;
  • Димитров, Станимир и Райчо Йорданов. Село Дождевица - кратка история, Кюстендил, 2002 г.;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.с.84, 88, 119;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.17-18;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.79-85;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]