Грамаждано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Грамаждано
Общи данни
Население 306 души[1] (15 юни 2020 г.)
44,1 души/km²
Землище 6,935 km²
Надм. височина 677 m
Пощ. код 2574
Тел. код 07933
МПС код КН
ЕКАТТЕ 17680
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)

Грамаждано е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Грамаждано се намира в планински район, в северното подножие на планината Осогово, на 5 км югозападно от гр.Кюстендил, на отклонение от пътя Кюстендил – Гюешево.

Махали: Палчева и Войнишка. През 1953 г. към с. Грамаждано е присъединена част от с. Въртешево. Впоследствие Въртешево е отделено от с. Грамаждано и от средата на 80-те години на ХХ век е квартал на гр. Кюстендил.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жиленци (1887-1971), община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010
Население 220 292 315 465 495 514 431 568 1079 471 444 361 299

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Грамаждано е старо средновековно селище. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Грамаждано.

През 1866 г. има 22 домакинства и 162 жители.

В края на XIX век в землището на селото има 302 дка ниви, 255 дка естествени ливади, 214 дка овощни и зеленчукови градини, 561 дка гори и се отглеждат 299 овце, 193 говеда и 23 коня. Основен поминък на селяните са дърводобив, земеделие и животновъдство. Развити са домашните занаяти; има 3 воденици, 1 дъскорезница, 2 сливарски фурни, 3 кръчми, 1 бирена фабрика и др.

През 1884 г. е построена църквата „Свети Атанасий“, през 1909 г. – училище.

При избухването на Балканската война 5 души от Грамаждано са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

През 1929 г. се създава трудова горска производителна кооперация „Осогово“ и читалище „Просвета“.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Петър Ников“, което от 1960 г. преминава към ДЗС „Кюстендилска комуна“, а от 1982 г. е в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.

Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1960). Главните улици са асфалтирани. През 1967 г. е построена търговско-административна сграда с киносалон.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Грамаждано принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Грамаждано.
  • Читалище „Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1893 в Министерство на културата на Република България. Дейности: библиотека – 2351 тома.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Грамаждано
  • Flag of Bulgaria.svg Давитко Анастасов, македоно-одрински опълченец, земеделец, 2 рота на 8 Костурска дружина[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.153-156;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.151;
  • Христов, Стоян и Кирил Христов. Книга за Грамаждано. 1989 г., ДА-Кюстендил, ф.271, оп.1, а.е.168;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.65-69;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]