Блатец (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село с име Блатец вижте Блатец (Област Сливен).

Блатец
Общи данни
Население 20 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,459 km²
Надм. височина 945 m
Пощ. код 2548
Тел. код 07929
МПС код КН
ЕКАТТЕ 4323
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

Блатец е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Блатец се намира в Западна България, в източните склонове на планината Лисец, на 12 км северозападно от град Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, съставено е от 7 махали: Гранкьова, Дурина, Тикварска, Кукларска, Ковчегарска, Десподова и Сефтерска.

Името идва от блатото, намиращо се в центъра на селото.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Лозно (1883-1923), община Блатец (1923-1934), община Соволяно (1934-1951), община Блатец (1952-1958), община Жиленци (1958-1959), община Соволяно (1959-1978), община Драговищица (1978-1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1866 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 1992 2001 2010 2016
Население 86 165 204 347 335 360 351 221 140 84 62 44 33 22 4

История[редактиране | редактиране на кода]

Наличието на запазени основи на две малки средновековни църкви — в местностите "Пантеле" и "Дабо" дава основание да се предполага че селото е възникнало през XI-XII век.

В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Блатец като мезра (изоставено село) – ниви на съседното село Радловци. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано под името Балатич към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.

В края на XIX век селото има 5329 декара землище, от които 2249 дка гори, 1756 дка естествени ливади, 824 дка ниви, 500 дка пасища и се отглеждат 559 овце, 152 кози, 199 говеда и 79 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, ръж, ечемик, пшеница) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти, добива и търговията с дърен материал.

През 1906 г. е построена училищна сграда, която е опожарена през 1924 г. Ново училище се построява през 1927 г.

През 1913 г. е построена църквата "Възнесение Господне".

През 1941 г. е учредено Кредитно кооперативно сдружение "Овчар". Впоследствие се обединява с кооперацията в с.радловци, а по късно е включено в състава на "Наркооп" – Кюстендил.

През 40-те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия в местността "Породин": 32 дка смърч (1940), 24 дка черен бор (1944) и 120 (1946).

През 1956 г. се създава ТКЗС"Изгрев", което през 1958 г. се обединява с ТКЗС"Балкан" – с.Лисец. През 1960 г. обединеното ТКЗС преминава към ДЗС — Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК"Драговищица" – с.Драговищица.

Селото е електрифицирано през 1968 г. и водоснабдено през 1976 г.

Активни миграционни процеси от 40-те години на ХХ век.

Перспективите за развитие на селото са свързани с животновъдството и развитието на селски и културен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква “Възнесение Господне”. Построена е през 1913 г.
  • Оброк "Свети Пантелеймон". Намира се на около 500 метра северно от църквата, в местността "Пантеле", до развалините на стара средновековна църква.
  • Оброк "Свети Димитър". Намира се на около 1400 метра западно от църквата, в местността "Дабо", до развалините на стара средновековна църква.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Блатец принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празникът на селото е на Спасовден – курбан при църквата.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Любен Григоров Тикварски (р.6.11.1929), подполковник, инспектор в Криминална милиция — Кюстендил, краевед.
  • Драган Миланов Йорданов (р.18 ноември 1932), полковник, ВА "Г.С.Раковски", починал 8 януари 2015 г. в София.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
  • Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека "Васил Коларов" от XV, XVI, XVII и XVIII в. – Известия на НБ"Васил коларов"за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с.373;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.29, 182;
  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.422-424;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.54-5
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.84, 99.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан. – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.11-12;
  • Тикварски, Любен. Бит и поминък на Жителите на Тикварската махала в с.Блатец, Кюстендилско. Кюстендил, 2004 г.
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.11-22;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]