Драговищица (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Драговищица.

Драговищица
Общи данни
Население 463 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 43,524 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 2564
Тел. код 07922
МПС код КН
ЕКАТТЕ 23282
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Кметство
   - кмет
Драговищица
Драголюб Стоянов
(БСП)
Драговищица в Общомедия

Драговищица е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Драговищица се намира в Кюстендилската котловина, в полупланински район, северно от гр. Кюстендил, в долината на река Драговищица.

Селото е образувано на 2 юни 1956 г. с Указ № 148 от 29 май 1956 г. на Държавния съвет на НРБ от сливането на селата Перивол и Ямборано. Според Васил Миков двете названия са топоними от гръцки произход и означават съответно "градина" и "тържище". Перивол е купно село с две махали – Коилица и Лъбинци (Трепките), разположено на десния бряг на река Драговищица. Ямборано е купно село, разположено на левия бряг на река Драговищица.

Климат: умерен, преходноконтинентален.

През годините до обединяването му с Ямборано през 1956 г., село Перивол принадлежи към следните административно-териториални единици: община Перивол (1883 – 1956). [1]

През годините до обединяването му с Перивол през 1956 г., село Ямборано принадлежи към следните административно-териториални единици: община Перивол (1883 – 1887), община Ямборано (1887 – ?), община Перивол (1949 – 1956). [2]

През годините село Драговищица принадлежи към следните административно-териториални единици: община Драговищица (1956 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на село Перивол (1880 – 1956)[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946
Население 398 536 608 652 731 712

Население на село Ямборано (1880 – 1956)[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946
Население 742 1089 1429 1466 1486 1374

Население на село Драговищица (след 1956)[редактиране | редактиране на кода]

Година 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010
Население 1677 1454 1158 967 799 661 472

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча с имената на загиналите през войните

История на село Перивол[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Селището е възникнало през античността, ако се съди по името му – perivole – градина, бахча, както го тълкува проф. Йордан Иванов.

Село Перивол е споменато във фалшифицираната грамота-хрисовул на сръбския крал Стефан Дечански (1321 – 1331) за дарените селища на манастира „Свети Никола Мрачки“ при село Пещера, Радомирско. В грамотата е спомената периволската църква „Матер Божия“, която просъществувала до 1926 г., когато била съборена.

Селото се споменава в турски данъчен регистър от 1576 г. През 1737 г. австрийски отряд от 100 конници прониква до село Перивол, разбива турската войска, пленява знамето и се оттегля.

През 1866 г. са регистрирани 80 домакинства с 597 жители. 1870 г. турското правителство заселва в селото 11 татарски семейства, но след 2 години те се преселили в Косово поле. Вместо тях дошли 8 черкезки семейства, но за разлика от татарите, черкезите били мързеливи и крадливи и селяните доста изпатили от тях. През януари 1878 г. черкезите се избягали към Македония.

До 1878 г. в селото имало четири турски земеделски стопанства – на Мехмед Шарапчийски, Мустафа, Шарапчийски, Азис и Кафтанджията. След Освобождението турците избягали в Крива Паланка, а по-късно периволчани изкупили земята.

В края на ХІХ век селото има 8556 декара землище, от които 6464 дка ниви, 478 дка гори, 94 дка естествени ливади, 794 дка овощни градини, 726 дка лозя и др. и се отглеждат 848 овце, 174 кози, 400 говеда и 128 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти.

През 1880 г. е построена църквата „Свети Димитър“. През 1883 г. е открито училище, което от 1890 г. се помещава в нова сграда, а през 1929 г. е открито училище и в махала Коилица. Учредено е читалище (1910).

През 1920 г. е изграден параклис „Успение Богородично“.

Учредена е Кредитна кооперация „Съгласие“ (1926), която през 1960 г. се влива в „Наркооп“ – Кюстендил. Селото е електрифицирано (1929). През 1930 г. е открит лекарски участък.

През 1938 г. се залесяват 60 дка с бор в местностите Тимин дол и Маневица.

През 1950 г. е учредено ТКЗС „Станке Димитров“, което от 1979 г. е в състава на АПК – с. Драговищица.

История на село Ямборано[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Селището е възникнало през античността, ако се съди по името му – emporiov – пазар, тържище, търговски колония, както го тълкува проф. Йордан Иванов.

Село Ямборано се споменава в турски данъчен регистър от 1576 г. През 1866 г. са регистрирани 52 домакинства с 313 жители. Освобождението заварило селото раетско, с два турски чифлика – Жаджийски и Арнаутски.

В края на ХІХ век селото има 4428 декара землище, от които 2770 дка ниви, 597 дка гори, 47 дка естествени ливади, 379 дка овощни и зеленчукови градини, 682 дка лозя и др. и се отглеждат 452 овце, 229 говеда и 47 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощия и тютюн) и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти.

През 1859 г. е построена църквата „Успение Богородично“. Още отпреди Освобождението е открито училище.

Създадено е кооперативно сдружение (1911), учредено е читалище „Просвета“ (1921). Селото е електрифицирано (1938), построена е помпена станция за напояване (1939).

През 1950 г. е учредено ТКЗС „Бай Атанас“, което от 1979 г. е в състава на АПК – с. Драговищица.

История на село Драговищица[редактиране | редактиране на кода]

Село Драговищица е образувано с решение на Президиума на Народното събрание през 1956 година чрез сливането на селата Перивол и Ямборано.

През 1959 г. ТКЗС от селата Перивол, Ямборано и Стенско се обединяват в ОТКЗС „Ленин“ с център с. Драговищица.

През 1969 г. в обединеното село Драговищица е изграден завод за строителна керамика „Раденко Видински“, произвеждащ тухли за нуждите на строителството. Понастоящем заводът е основно модернизиран и е собственост на „Кераминженеринг“ АД – гр. София. [4]

Селото е изцяло водоснабдено през 1970 г. Построени са нови кооперативен дом, поща, читалищна сграда, детска градина и множество частни и обществени сгради, открита е аптека, битов комбинат.

През 1979 г. селото става център на обединеното АПК – Драговищица.

Селото е център на Драговищенската селищна система. През 1983 – 1989 г. излиза вестник „Драговищица“ – орган на ОбК на БКП и ОбНС в с. Драговищица.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Славчо Темкин“
Пощенският клон в селото
  • Кметство Драговищица.
  • Читалище „Славчо Темкин 1911“ – действащо читалище, регистрирано под номер 775 в Министерство на културата на Република България. Дейности: фолклорна група за автентични песни; шахматен кръжок; кръжок по плетиво; библиотека – 18 200 тома.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Драговищица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • 320-годишен бряст – в местността Хаджийски дол.
  • 270-годишен черен бор – в местността Бялата чешма.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 15 август: събор в Ямборано.
  • последната събота на август: събор в Перивол.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Стоимен Христов – първият кмет на Периволската селска община след Освобождението (1883).
  • Драголюб Стоянов – кмет 6 мандата

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан, Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.182 – 192;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН, с. 200 – 201, 506, 551 – 552, 713;
  • Николай Мичев, Петър Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София, 1989;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора – Кюстендил, с. 159 – 167;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]