Таваличево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Таваличево
Село Таваличево с Конявската котловина
Село Таваличево с Конявската котловина
Общи данни
Население261 души[1] (15 декември 2023 г.)
10,3 души/km²
Землище25,262 km²
Надм. височина642 m
Пощ. код2538
Тел. код07917
МПС кодКН
ЕКАТТЕ72045
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Таваличево в Общомедия

Таваличево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Таваличево се намира източната част на Кюстендилската котловина на шосето Кюстендил - Бобов дол, в подножието на Конявската планина, на 17 км североизточно от град Кюстендил. Купно село.

Почвите са кафяви горски, канелени горски, хумусно карбонатни и алувиално-ливадни.

Климат – умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Зимата е къса и не много студена. Лятото е продължително, сухо и топло. Есента е слънчева и суха, хубавото време често се задържа до края на ноември. Селото е с южно изложение, Конявската планина го пази от северните ветрове. [1][неработеща препратка]

Името на селото вероятно произхожда от думата „тавалик“ – воденичен камък.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Таваличево (1883-1949), община Горна Гращица (1949-1958), община Коняво (1958-1959), община Горна Гращица (1959-1978), община Кюстендил (от 1978 г.). [2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1866 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2007 2010
Население 367 525 826 1014 1155 1195 1202 1027 885 806 650 362 304

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от праисторическо, антични и късноантични селища и некрополи в землището свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност от траки и римляни, а впоследствие и от славяни и българи.

Таваличево е старо средновековно селище. В селото е запазена средновековната църква „Света Петка“, със запазени стари стенописи. В турски данъчни регистри от 1570 и 1576 г. селото е записано под името Тавалич, Тавалица и Тавалидж към кааза Ълъджа (Кюстендил). В турски документи от 1696 г. е записано като Тавалидже. С името Таваличево е споменато в Приписки от 1734 г. към Триод постен от началото на XVI век. В руска триверстова карта от 1878 г. е с името Таваличево.

Църквата „Света Петка“ - с. Таваличево

Първото училище в селото е открито през 1857 г.

Релеф на Дионис, намерен в землището на с. Таваличево.

В края на XIX век селото има 23361 декара землище, от които 14557 дка гори, 6118 дка ниви, 1500 дка пасища, 542 дка лозя, 454 дка естествени ливади, 131 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 1978 овце, 496 кози, 357 говеда и 141 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощарство, лозя, тютюн и зърнени култури) и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти: шивачество, кожухарство, зидарство и коларо-железарство. Има 10 воденици, 9 сливарски фурни, 5 бакалници, хлебарска фурна.

През 1882 г. в църковния двор е построена паянтова училищна сграда, която просъществувала до 1918 г. По-късно е построена нова училищна сграда (1925), с пет учебни и една учителска стая. През 1927/28 г. е открита прогимназия с една паралелка. През 1935/36 г. е открита училищна трапезария за 92 бедни и приходящи от други села ученици.

Основано е читалище „Христо Ботев“ (1923) и Кредитна кооперация „Спасение“ (1936). След въвеждане на монопола в банковото дело (1947), кооперацията става всестранна, през 1953 г. в нея се влива кооперацията на с. Катрище, а през 1960 г. се уедрява с кооперацията в с. Горна Гращица.

През 1934 г. е одобрен дворищно-регулационен план на селото и започват мероприятия по неговото благоустрояване и регулация.

През 1948 г. е учредено ТКЗС „Девети септември“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Димитър Благоев“ – с. Коняво.

Селото е електрифицирано (1944) и водоснабдено (1958). Построени са кооперативен дом с ресторант, сладкарница, магазин, фурна за хляб, дъждомерна станция (1960), помпена станция (1969), пощенска станция (1974), фелдшерски здравен пункт, както и множество нови частни и обществени сгради. Голяма част от улиците са асфалтирани (1978).

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е затворено. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Петка“ - с. Таваличево
  • Късносредновековна църква „Света Петка“. Намира се в селото. Малка, едноапсидна църква с два певника, с вътрешни размери 6,35 Х 3 м. Сводът е полуцилиндричен и се осветява от три тесни прозорчета. Цялата вътрешност е била изписана, като са запазени отделни фрагменти от стенописите. Постройката се отнася към периода XIV – XVI век. През 1900 г. към църквата се изгражда нова голяма зала с галерия на запад и камбанария, която включва в обема си и част от първоначалната църква. Църквата е паметник на културата.
  • Вековен летен дъб, наречен „Мицевото дабе“ – прородозащитен обект в местността „Разгула“.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Таваличево принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Таваличево.
  • Читалище „Христо Ботев“ – действащо читалище, регистрирано под номер 897 в Министерство на културата на Република България. Дейности: библиотека – над 10 000 тома.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Общоселски празник „Таваличка пролет“ – провежда се ежегодно в деня на пролетното равноденствие (20 или 21 март). Празникът представлява надбягване с магарета, но вече не се провежда поради нещастен случай с едно от магаретата.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър п. Андонов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[2]
  • Константин Чесновски (1842 – 4 януари 1934) – опълченец от с. Таваличево, Кюстендилско. Удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1928 г.
  • Йордан Друмников – поет.
  • Йордан Абрашев (р. 1936) – 2-пъти герой на социалистическия труд.
  • Полк. Добри Колешански – бивш шеф на МВР Боровец

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни местни ястия са:

  • Търляница – салата, която се приготвя от печени пиперки и печени зелени домати.
  • Клин-чорба – постна супа, която се приготвя от картофи, домати, лук, пиперки и кисели джанки.
  • Никулденска манджа – ястие на фурна с ориз, лук и речни рибки.
  • Вариво – варено кисело зеле със свинско месо и лют пипер.
  • Боб с агнешко месо.
  • Сарми – приготвят се от листа от кисело зело, пълнени с кълцано месо.
  • Гювеч в тепсия – приготвя се под връшник, от праз лук, ориз, картофи и кисело зеле.
  • Кия (боден дядо) – баница, която се приготвя от наложени тестени кори, мазнина, сирене и яйца.
  • Тархана – изсушени тестени топчета, подобни на кус-куса, които се варят в мляко или вода.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.265-270;
  • Василиев, Асен – Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.194;
  • Стойков, Г. – Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.116, 121 и 122;
  • Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Петка“ в с. Таваличево, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1969 г., Архив НИПК;
  • Пеев, Серафим – Таваличево, София, 1985 г.;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.30;
  • Пеев, Серафим – Таваличево, София, 1985 г., изд. на ОФ, 216 с.;
  • Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 637.
  • Чолева-Димитрова, Анна М. Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с.173.
  • Бойко Перянски, „С Таваличево в сърцето“, Кюстендил 2011 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]