Ръсово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ръсово
Общи данни
Население27 души[1] (15 септември 2022 г.)
2,85 души/km²
Землище9,508 km²
Надм. височина853 m
Пощ. код2568
Тел. код07935
МПС кодКН
ЕКАТТЕ63608
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)

Ръсово е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ръсово е разположено между западните склонове на Лисец планина и река Бистрица. Част от землището му се намира покрай левия бряг на реката.

Отстои на 14 км западно от гр. Кюстендил.

С името Ръсово е споменато за пръв път в поп Стефановия поменик от 1774-1812 г.

Произлиза от личното име на основателя си Расо /Ръсо/, който бил брат на Рано - основателя на с. Раненци.

Климатът е преходно-континентален с полупланински характер. Слънцето огрява землището, докато надвечер се скрие зад Деве баир

История[редактиране | редактиране на кода]

Начално училище, което е било общо със село Гърляно, е открито през 1884 г. Самостоятелно начално училище селото има от 1936 г. и функционира до 1970 г. Сега сградата му е кметство.

През 1954 г. е основано читалище. Поради силно намалелия брой на жителите, не функционира.

Църква „Свето Рождество Богородично“.

Селто е електрифицирано през 1959 г.

Частично е водоснабдено през 1965 г.

Местните хора се оплакват при сушави години от недостиг на питейна вода.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към есента на 2021 г. постоянно живеят 16 души.

Селото се състои от 14 махали: Летеинска, Колевска, Големодолска, Реката, Ваклинска, Мошевска, Црешневска, Китовска, Доларска, Чергарска, Залангурска, Мечкина, Балтийска и Лисичка.

Вече има напълно обезлюдени махали.

През 1866 г. селото има 246 жители. 1900 г. - 580. Най-много са жителите - 654 души през 1910 г. 1934 - 571; 1956 - 392; 1985 - 132; 2001 - 71; 2010 - 55, 2021 - 16.

След Освобождението е към община Преколница; През 1934 г. преминава към Раненска община. От 1978 до 1983 г. е кметство към Гюешевска селищна система; 1983-1987 г. - кметство към Гърлянска селищна система. От 1987 г. е кметство към община Кюстендил. Обслужва се от кметския наместник на Долно село.

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Поминъкът е главно земеделие и скотовъдство. Преди около 50 години са били развити домашни занаяти: три шивачи, двама кацари, един ковач. Покрай река Бистрица са тракали доста воденици-караджейки, най-много в цяла Каменица, а също тепавица и две дъскорезници. От десетилетия вече няма нищо от гореизброеното.

През 1957 г. е образувано ТКЗС. От 1960 г. - към ДЗС Кюстендил; от 1963 г. - към ДЗС Раненци; от 1971 г. - към АПК Кюстендил, от 1979 г. - към АПК „Румена войвода“ Гърляно.

Основни отрасли: растениевъдство /пшеница, картофи, тютюн, фуражи/ и животновъдство. Построени са кооперативни сгради, сеновали.

След 1991 г. следва ликвидация, връщане на земята на бившите собственици и техните наследници, разпродажба на сгради и инвентар. Част от земята запустява.

Има арендуване на по-добрите земи. Увеличава се популацията на диви прасета. Лишеи нападат старите овошки и церовата дъбова гора.

В землището на с.Ръсово, на левия бряг на река Бистрица, до пътя за Долно село, в началото на 80-те години на ХХ в., бе построена двуетажна административна сграда на Геоложки обект „Осогово“, авторемонтна работилница, складова база, оранжерия, и помещение - дробилка за смилане на геоложките проби. Сега Геоложката база е собственост на частна фирма, не се използва за нищо и сградата започна да се руши.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнската (източноправославна) религия е основна.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица, Кюстендилско. София. 2011 г., стр. 137-141

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]