Спас Мартинов
| Спас Мартинов | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Спас Мартинов в Общомедия | |
Спас Михайлов Мартинов с псевдоним Воин[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1872[2] година в град Битоля, тогава в Османската империя. През 1896 година завършва славянска филология в Софийския университет и учителства в Солунската българска мъжка гимназия. По време на Солунската афера от януари 1901 година е предварително уведомен от Иван Хаджиниколов за арестите на турската полиция и успява да се укрие. От там отива като учител в Одринската българска мъжка гимназия, където през 1901 г. замества Лазар Димитров като председател на Одринския окръжен революционен комитет. Между 13-15 април 1902 г. в Пловдив участва в конгреса на Одринския окръжен комитет заедно с Гоце Делчев и Михаил Герджиков, където е избран за член на окръжния комитет.[3]
Същата година е избран за член на Централния комитет на ВМОРО заедно с Иван Гарванов и Димитър Мирчев[4]. През 1903 г. участва в заседанието на Солунския конгрес на ВМОРО. През пролетта на същата година е арестуван от турските власти и екстрадиран в България. По време на Илинденско-Преображенското въстание работи в Задграничното представителство на ВМОРО заедно с Владимир Руменов и Димитър Стефанов. По-късно през 1904 г. взема участие в подготовката на чети, които трябва да навлязат във вътрешността на Македония. След това е учител в Свищов без да прекъсва дейността си във ВМРО.
В списание „Илюстрация Илинден“ е поместен материал по повод кончината му, в който се казва:
| „ | В душата му бушуваше негодуванието от чрезмерните неправди изсипани върху българския род, който той така силно обичаше и за който на младини е бил готов да пролее собствената си кръв.[5] | “ |
Спас Мартинов умира в София на 30 декември 1937 г.[6][7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 24.
- ↑ Или 1875 година
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 80.
- ↑ Спомени на Георги Христов [1]
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.101, стр.4-5.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 100.
- ↑ Биография на сайта на ВМРО
Портал „
