Спас Мартинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спас Мартинов
български революционер

Роден
23 юни 1872 година
Починал
30 декември 1937 година (65 г.)
Спас Мартинов в Общомедия

Спас Михайлов Мартинов с псевдоним Воин[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е 23 юни 1872[2][3] година в град Битоля, тогава в Османската империя. През 1896 година завършва славянска филология в Софийския университет и учителства в Солунската българска мъжка гимназия. По време на Солунската афера от януари 1901 година е предварително уведомен от Иван Хаджиниколов за арестите на турската полиция и успява да се укрие. От там отива като учител в Одринската българска мъжка гимназия, където през 1901 година замества Лазар Димитров като председател на Одринския окръжен революционен комитет. Между 13-15 април 1902 година в Пловдив участва в конгреса на Одринския окръжен комитет заедно с Гоце Делчев и Михаил Герджиков, където е избран за член на окръжния комитет.[4]

Четата на Христо Чернопеев преди заминаване за Македония през 1903 година. Спас Мартинов е цивилно облеченият отпред.

Същата година е избран за член на Централния комитет на ВМОРО заедно с Иван Гарванов и Димитър Мирчев.[5] През 1903 година участва в заседанието на Солунския конгрес на ВМОРО. През пролетта на същата година е арестуван от турските власти и екстрадиран в България. По време на Илинденско-Преображенското въстание работи в Задграничното представителство на ВМОРО заедно с Владимир Руменов и Димитър Стефанов. По-късно през 1904 година взема участие в подготовката на чети, които трябва да навлязат във вътрешността на Македония. След това е учител в Свищов без да прекъсва дейността си във ВМОРО.

В България е дългогодишен активист на Илинденската организация. В списание „Илюстрация Илинден“ е поместен материал по повод кончината му, в който се казва:

В душата му бушуваше негодуванието от чрезмерните неправди изсипани върху българския род, който той така силно обичаше и за който на младини е бил готов да пролее собствената си кръв.[6]

Спас Мартинов умира в София на 30 декември 1937 година.[7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 24.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 282.
  3. Или 1875 година
  4. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 80.
  5. Спомени на Георги Христов www.promacedonia.org
  6. Илиндень. Спасъ Мартиновъ. // Илюстрация Илиндень 1 (101). Илинденска организация, Януарий 1939. с. 4 - 5.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 100.
  8. Биография на сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]