Александър Радославов
Тази статия е за българския революционер и ботаник. За политика вижте Александър Радославов (политик).
| Александър Радославов | |
| български революционер и ботаник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 февруари 1951 г.
София, България |
| Научна дейност | |
| Област | Биология |
| Александър Радославов в Общомедия | |
Александър Иванов Радославов е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация, ботаник, един от първите български миколози. Радославов е основател и председател на Българското ботаническо дружество, както и основател и председател на Българското природоизпитателно дружество.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Образование
[редактиране | редактиране на кода]Александър Радославов е роден на 20 юли 1878 година в град Търново. Получава първоначално образование в село Беброво. Остава сирак млад. Прогимназия учи в Елена и Русе, а гимназия в Търново, Габрово, Сливен и Варна, като многократно е изключван за организиране на социалистически кръжоци. От 1899 година започва да учи естествена история във Физико-математическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.[2] В София става член на Управителния съвет и на редакционния комитет на Българския класен учителски съюз.[1]
Четник на ВМОРО
[редактиране | редактиране на кода]През 1903 година, последната година на студентството си, прекъсва следването си и се включва в дейността на ВМОРО в Серския революционен окръг. Става секретар на четата на Яне Сандански. През лятото на 1903 година е делегат на конгреса на Серския окръг в Пирин и е избран в ръководното тяло заедно с Димитър Стефанов от Бесарабия и Симеон Молеров.[3] Помага на Яворов в редактирането на нелегалния вестник на ВМОРО „Свобода или смърт“ в 1903 година. Взима участие в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.[1]
Учител в България
[редактиране | редактиране на кода]
След погрома на въстанието, Александър Радославов се прибира в България и завършва следването си в 1904 година и в същата година е назначен за учител в Новоселското класно училище. От учебната 1905/1906 година е учител във II девическа гимназия в София.[1] До 1908 година участва в дейността на ВМОРО, като остава привърженик на Сандански.
Министерството на народното просвещение го командирова за една година в Берлин, където Радославов специализира фитопатология и микология.[1]
Радославов критикува образователната политика на правителството и след едно рязко свое изказване на конгреса на БКУС против просветната политика на министър Петър Пешев през лятото на 1914 година е преместен като и. д. директор на гимназията в Цариброд.[1]
След края на Първата световна война в 1918 година по предложение на Управителния съвет на БКУС Радославов става главен инспектор по естествена история и химия, а по-късно пак по предложение на УС на БКУС работи като главен секретар на Министерството на народното просвещение.[1]
От 1914 до 1948 година участва в редакциите на списание „Природа“ (от XII до XXX годишнина), а от 1930 до 1943 година на „Природа и наука“ (от I до XII годишнина).[4] Участва в основаването на Българското ботаническо дружество и Българското природоизпитателно дружество.[1] Автор е на 217 статии в областта на природните науки и на 8 труда върху паразитните гъби в България.[4]
Александър Радославов умира на 28 февруари 1951 година в София.[1][5][6][7]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Приносъ къмъ паразитната гѫбна флора на България // Списание на Българската академия на наукитѣ IX, Клонъ Природо-математиченъ (4). 1914. с. 211 – 218.[4]
- Приносъ къмъ паразитната гѫбна флора на Искърския проломъ // Трудове на Българското природоизпитателно дружество VII. 1915. с. 101 – 108.[4]
- Приносъ къмъ паразитната гѫбна флора на Пиринъ планина // Трудове на Българското природоизпитателно дружество IX. 1921. с. 57 – 60.[4]
- IV-ти приносъ къмъ паразитната гѫбна флора на България // Трудове на Българското природоизпитателно дружество X. 1923. с. 143 – 146.[4]
- V-ти приносъ къмъ паразитната гѫбна флора на България // Известия на Българското ботаническо дружество VI. 1934. с. 77 – 82.[4]
- VI-ти приносъ къмъ паразитната гѫбна флора на България // Известия на Българското ботаническо дружество VII. 1936. с. 51 – 55.[4]
- VII-ти приносъ къмъ паразитната гѫбна флора на България // Известия на Българското ботаническо дружество VIII. 1939. с. 50 – 54.[4]
- Паразитни гѫби отъ Люлинъ // Известия на Българското ботаническо дружество IX. 1943. с. 82 – 86.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Ахтаров, Б. Александър Ив. Радославов (20. VII. 1878 г. — 28. II. 1951 г.) // Известия на Ботаническия институт 2. 1951. с. 13.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 400.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
- ↑ а б в г д е ж з и к Ахтаров, Б. Александър Ив. Радославов (20. VII. 1878 г. — 28. II. 1951 г.) // Известия на Ботаническия институт 2. 1951. с. 14.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 660.
- ↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 142-143.
