Александър Радославов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския революционер и ботаник. За политика вижте Александър Радославов (политик).

Александър Радославов
български революционер и ботаник

Роден
Починал
Научна дейност
Област Биология

Александър Иванов Радославов е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация, ботаник, един от първите български миколози. Радославов е основател и председател на Българското ботаническо дружество, както и основател и председател на Българското природоизпитателно дружество.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Александър Радославов е роден на 20 юли 1878 година в град Търново. Получава първоначално образование в село Беброво. Остава сирак млад. Прогимназия учи в Елена и Русе, а гимназия в Търново, Габрово, Сливен и Варна, като многократно е изключван за организиране на социалистически кръжоци. От 1899 година започва да учи естествена история във Физико-математическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В София става член на Управителния съвет и на редакционния комитет на Българския класен учителски съюз.[1]

Четник на ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

През 1903 година, последната година на студентството си, прекъсва следването си и се включва в дейността на ВМОРО в Серския революционен окръг. Става секретар на четата на Яне Сандански. През лятото на 1903 година е делегат на конгреса на Серския окръг в Пирин и е избран в ръководното тяло заедно с Димитър Стефанов от Бесарабия и Симеон Молеров.[2] Помага на Яворов в редактирането на нелегалния вестник на ВМОРО „Свобода или смърт“ в 1903 година. Взима участие в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.[1]

Учител в България[редактиране | редактиране на кода]

Открит лист на Александър Радославов, издаден от Министерството на народното просвещение на 17 май 1930 година с подписа на министър Александър Цанков

След погрома на въстанието, Александър Радославов се прибира в България и завършва следването си в 1904 година и в същата година е назначен за учител в Новоселското класно училище. От учебната 1905/1906 година е учител във ІІ девическа гимназия в София.[1] До 1908 година участва в дейността на ВМОРО, като остава привърженик на Сандански.

Министерството на народното просвещение го командирова за една година в Берлин, където Радославов специализира фитопатология и микология.[1]

Радославов критикува образователната политика на правителството и след едно рязко свое изказване на конгреса на БКУС против просветната политика на министър Петър Пешев през лятото на 1914 година е преместен като и. д. директор на гимназията в Цариброд.[1]

След края на Първата световна война в 1918 година по предложение на Управителния съвет на БКУС Радославов става главен инспектор по естествена история и химия, а по-късно пак по предложение на УС на БКУС работи като главен секретар на Министерството на народното просвещение.[1]

От 1914 до 1948 година участва в редакциите на списание „Природа“ (от XII до XXX годишнина), а от 1930 до 1943 година на „Природа и наука“ (от I до XII годишнина).[3] Участва в основаването на Българското ботаническо дружество и Българското природоизпитателно дружество.[1] Автор е на 217 статии в областта на природните науки и на 8 труда върху паразитните гъби в България.[3]

Александър Радославов умира на 28 февруари 1951 година в София.[1][4][5][6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Приносъ къмъ паразитната гѫбна флора на България. // Списание на Българската академия на наукитѣ IX, Клонъ Природо-математиченъ (4). 1914. с. 211 - 218.[3]
  • Приносъ къмъ паразитната гѫбна флора на Искърския проломъ. // Трудове на Българското природоизпитателно дружество VII. 1915. с. 101 - 108.[3]
  • Приносъ къмъ паразитната гѫбна флора на Пиринъ планина. // Трудове на Българското природоизпитателно дружество IX. 1921. с. 57 - 60.[3]
  • IV-ти приносъ къмъ паразитната гѫбна флора на България. // Трудове на Българското природоизпитателно дружество X. 1923. с. 143 - 146.[3]
  • V-ти приносъ къмъ паразитната гѫбна флора на България. // Известия на Българското ботаническо дружество VI. 1934. с. 77 - 82.[3]
  • VI-ти приносъ къмъ паразитната гѫбна флора на България. // Известия на Българското ботаническо дружество VII. 1936. с. 51 - 55.[3]
  • VII-ти приносъ къмъ паразитната гѫбна флора на България. // Известия на Българското ботаническо дружество VIII. 1939. с. 50 - 54.[3]
  • Паразитни гѫби отъ Люлинъ. // Известия на Българското ботаническо дружество IX. 1943. с. 82 - 86.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Ахтаров, Б. Александър Ив. Радославов (20. VII. 1878 г. — 28. II. 1951 г.). // Известия на Ботаническия институт 2. 1951. с. 13.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том 1. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
  3. а б в г д е ж з и к Ахтаров, Б. Александър Ив. Радославов (20. VII. 1878 г. — 28. II. 1951 г.). // Известия на Ботаническия институт 2. 1951. с. 14.
  4. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 660.
  5. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 142-143.
     Портал „Македония“         Портал „Македония