Владимир Куртев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Куртев
български революционер
Куртев като четник
Куртев като четник

Роден
Починал
юни 1946 г. (57 г.)
София, България
Владимир Куртев в Общомедия

Владимир Спиридонов Куртев с псевдоними Батата, Вълков, Свитката[1] е български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация, пунктов началник на ВМРО в Кюстендил, участник в акцията по спасяването на българските евреи през 1943 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Куртев е роден през 1888 година в Плевен в семейството на бесарабския българин от Болград Спиридон Куртев. В средното училище учител по физика на Куртев е Иван Гарванов, който в 1905 година в VII клас го привлича във ВМОРО. През 1906 година става четник при Добри Даскалов, а в 1907 година в четата на Антон Чеха в Тиквеш. През 1907 година се записва да учи история и география в Софийския университет, но прекъсва учението си, за да взима участие в четнически акции на ВМОРО. Участва в четите на Симеон Клинчарски и Дончо Лазаров. Ранен е в ръката и се прибира в България на лечение.

Владимир Куртев влиза отново в Македония с четата на Михаил Чаков през есента на 1911 година. В началото на Балканската война в 1912 година с четата на Георги Занков и Михаил Чаков Куртев участва в освобождаването на Банско и Сяр. По-късно служи в нестроевата рота на 11 Серска дружина и е награден с орден „За храброст“ III степен и орден „Свети Александър“ VI степен.[2]

В 1914 година завършва университета. През Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и с нея участва в Тутраканската битка и превземането на Букурещ. Награден е с орден „За храброст“ I степен и е произведен в чин подпоручик. Прехвърлен е на Южния фронт, където участва в боевете при Добро поле.

Кочанската чета на Евтим Полски. Първи ред от ляво надясно: Георги Спанчевски, Йордан, Евтим Полски, Владимир Куртев, Кръстьо Припорски; втори ред: В. Николов, И. Деянов, Д. Каракашев и неизвестно лице.[3]

След войната Куртев се установява в Кюстендил, където работи като преподавател и директор на мъжката прогимназия „Марин Дринов“. Същевременно участва в дейността на възстановената от Тодор Александров ВМРО. През 1925 година Куртев е в кочанската чета на Евтим Полски, която води няколко сражения със сърбите. През 1927 година Куртев е назначен от Централния комитет на ВМРО за пограничен пунктов началник в Кюстендил. На VIII конгрес на ВМРО, през април 1932 година, Куртев е избран за член на ЦК, заедно с Иван Михайлов и Георги Настев. Куртев е един от ръководителите на стопанската политика на ВМРО в Горноджумайско и Петричко.

След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Куртев е арестуван. След излизането си от затвора след амнистия през юни 1940 година се завръща в Кюстендил.

Дейци на македонското братство в Кюстендил, отдясно Владимир Куртев.

Участва в кюстендилската делегация, която на 8 март 1943 година поставя началото на акцията по спасяването на българските евреи. Освен него в състава на делегацията, влизат още народният представител Петър Михалев, адвокатът Иван Момчилов и търговецът Асен Суичмезов.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Куртев се укрива при приятели евреи в Кюстендил, а след това в София. На 8 юни 1946 година, при акцията на властта срещу дейците на ВМРО, Куртев е арестуван и убит без присъда.[4][5][6][7] Съществуват и версии, според които първоначално е бил изпратен в лагер, както и че е сътрудничил на Държавна сигурност и на комунистическите власти и поради това не е бил сред обвиняемите на съдебния процес срещу ВМРО от 1946 година.[8]

Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“ през 1997 г.

Заради участието си в спасяването на българските евреи, на 6 март 1997 г. е удостоен посмъртно с орден „Стара планина“, а на 5 май 2010 г. с Решение на комисията към Държавния израелски институт „Яд Вашем“ е провъзгласен за „Праведник на света“.[9].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 14, 24, 85.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 395.
  3. ДА – Кюстендил, фонд 281К, опис 2, а.е. 95, л. 1
  4. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
  5. Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 491.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 87.
  7. Юрукова, Кристин. Националната кауза, вестник Детонация, март 2004 г.
  8. Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 90-91.
  9. Димитрова, Алексения, „20-и българин обявен за праведник на света“, в. „24 часа“, 10.05.2010 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония