Направо към съдържанието

Владимир Куртев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Куртев
български революционер
Роден
Починал
7 юни 1946 г. (57 г.)
Учил вСофийски университет
Въоръжена борба
НаградиПраведници на света (3 май 2010)
„За храброст“
„Свети Александър“
Владимир Куртев в Общомедия

Владимир Спиридонов Куртев с псевдоними Батата, Вл. Вълков,[1] Свитката[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация, пунктов началник на ВМРО в Кюстендил, участник в акцията по спасяването на българските евреи през 1943 година.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Кочанската чета на Евтим Полски. Първи ред от ляво надясно: Георги Спанчевски, Дане Йорданов Спанчевски (Йордан), Ев. Полски, Владимир Куртев, Кръстьо Припорски; втори ред: Васил Николов – Кучичански, Илия Деянов, Димитър Каракашев и неизвестно лице.[4]
Делегатите от четвъртия конгрес на Илинденската организация, Куртев е четвърти отпред

Владимир е роден през 1888 година в град Плевен в семейството на бесарабския българин от Болград Спиридон Куртев. В средното училище учител по физика на Куртев е Иван Гарванов, който в 1905 година в VII клас го привлича във ВМОРО.[5] През 1906 година става четник при Добри Даскалов, а в 1907 година в четата на Антон Чеха в Тиквеш. През 1907 година се записва да учи история и география в Софийския университет, но прекъсва учението си, за да участва в четнически акции на ВМОРО. Участва в четите на Симеон Клинчарски и Дончо Лазаров.

През есента на 1911 година влиза отново в Македония с четата на Михаил Чаков. В началото на Балканската война в 1912 година с четата на Георги Занков и Чаков участва в освобождаването на Банско и Сяр. По-късно служи в нестроевата рота на 11-а сярска дружина и е награден с орден „За храброст“ III степен и орден „Свети Александър“ VI степен.[6]

В 1914 година завършва университета. През Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и с нея участва в Тутраканската битка и превземането на Букурещ. Награден е с орден „За храброст“ I степен и е произведен в чин подпоручик. Прехвърлен е на Южния фронт, където участва в боевете при Добро поле. Брат му, Александър, загива на фронта като офицер в 27-и пехотен полк през август 1916 година.[7]

След войната Куртев се установява в Кюстендил, където работи като преподавател и директор на мъжката прогимназия „Марин Дринов“.[5] Същевременно участва в дейността на ВМРО. По време на репресиите на Александър Стамболийски срещу дейците на организацията е интерниран в Сливенския затвор заедно с Иван Момчилов и Марко Секулички; след освобождаването им те са тържествено посрещнати в Кюстендил и носени на ръце от събралото се множеството.[8] През 1925 година е в кочанската чета на Евтим Полски, която води няколко сражения със сърбите. През 1927 година е назначен от Централния комитет на ВМРО за пограничен пунктов началник в Кюстендил. На VIII конгрес на ВМРО, през април 1932 година, е избран за член на ЦК, заедно с Иван Михайлов и Георги Настев.

След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Куртев е арестуван.

Дейци на македонското братство в Кюстендил, отдясно Владимир Куртев.

Участва в кюстендилската делегация, която на 8 март 1943 година поставя началото на акцията по спасяването на българските евреи.[9]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Куртев се укрива при приятели евреи в Кюстендил, а след това в София. На 8 юни 1946 година, при акцията на властта срещу дейците на ВМРО, Куртев е арестуван и убит без присъда.[10][11][12][13][14] Съществуват и версии, според които първоначално е бил изпратен в лагер, както и че е сътрудничил на Държавна сигурност и на комунистическите власти и поради това не е бил сред обвиняемите на съдебния процес срещу ВМРО от 1946 година.[15]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На Владимир Куртев е наречена улица в квартал „Факултета“ в София (Карта).

Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“ през 1997 година. Заради участието си в спасяването на българските евреи, на 6 март 1997 година е удостоен посмъртно с орден „Стара планина“, а на 5 май 2010 година след дълги проучвания с Решение на комисията към Държавния израелски институт „Яд Вашем“ е провъзгласен за „Праведник на света“.[16][17]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 74.
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 14, 24, 85.
  3. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 313 – 314.
  4. ↑ ДА – Кюстендил, фонд 281К, опис 2, а.е. 95, л. 1
  5. ↑ а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 333.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 395.
  7. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 1 а; а.е. 292, л. 2
  8. ↑ Иван Момчилов умира огорчен и непризнат за делото си в акцията по спасяването на българските евреи // utroruse.com. 19 януари 2023. Посетен на 21 декември 2025.
  9. ↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 60.
  10. ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София, архив на оригинала от 24 август 2011, https://web.archive.org/web/20110824050837/http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=24, посетен на 18 август 2010 
  11. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 491.
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 87.
  13. ↑ Юрукова, Кристин. Националната кауза, вестник Детонация, март 2004 г.
  14. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 244 – 245.
  15. ↑ Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 90-91.
  16. ↑ Димитрова, Алексения, „20-и българин обявен за праведник на света“, в. „24 часа“, 10.05.2010 г.
  17. ↑ Милчев, Асен. Съдбата на българските Праведници на света // alef-bg.org. 29 юни 2020. Посетен на 10 май 2024.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Куртев&oldid=12772044“.