Асен Партениев
| Асен Партениев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Асен Партениев в Общомедия | |
Асен Иванов Партениев е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Подпоручик Асен Партениев е роден в град Лом в 1875 или 1876 година. Учи в родния си град, а по-късно завършва Военното училище в София. Става член на ВМОК и по време на Илинденското въстание в 1903 година е подвойвода в четата на Юрдан Стоянов, която идват в помощ на въстанието в Серския революционен окръг. Подпоручик Партениев участва в сраженията при връх Етипица, местността Гарванина, в голямото сражение при село Пирин и други.[2][3]
През декември 1904 година[4] навлиза начело на върховистка чета в Малешевско. На 7 април 1905 година четите на подпоручик Партениев и капитан Юрдан Стоянов попадат при село Кашина, Мелнишко, на засада, устроена от Яне Сандански.[3] Партениев е ранен в двете рамена, заловен, заклан и обезобразен по заповед на Сандански.[5][6][7][8][9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 99.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 37 - 38.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 100.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 142.
- ↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 383.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 124.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 344.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 143.
