Златолист (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Долна Сушица)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Пиринска Македония. За селото в Родопите вижте Златолист (област Кърджали).

Златолист
Изглед от Златолист
Изглед от Златолист
Общи данни
Население 9 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,943 души/km²
Землище 12 625 km²
Надм. височина 376 m
Пощ. код 2830
Тел. код 07438
МПС код Е
ЕКАТТЕ 31139
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(ВМРО-БНД)
Златолист в Общомедия

Златолѝст е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Златолист се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина на 32 км югоизточно от град Сандански. До Златолист се стига през село Катунци, което е отдалечено на 7 километра южно от него. Пътят на някои места не е асфалтиран. От Мелник до селото е изградена екопътека, която продължава до Роженския манастир. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. Почвите са предимно ерозирани излужени канелени горски. През селото тече малката рекичка Кавакли дере. Северно от Златолист се намират Мелнишките земни пирамиди.[2]

На името на селото е именуван хълм Златолист (на английски: Zlatolist Hill), разположен на полуостров Тринити, Антарктида.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Златолист възниква като чифлик, който е прераства в село. До 1951 година името на селото е Долна Сушица.[3] Новото име Златолист е във връзка с поминъка на селото, а именно тютюнопроизводство.

В землището на Златолист са регистрирани археологически останки от времето на античността и средновековието. В местността Свети Никола (на около 1 километър северозападно от селото) са запазени руини от средновековна църква.[2][4]

Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1611 - 1617 година, 1623 - 1625 година и 1650 и 1660 година.[2] През XVII век - XIX век селото е свързано с железодобивната индустрия в областта Мървашко. Жителите му се занимават с кираджийство и превозват руда, обработено и необработено желязо (некови).[5] През ΧΙΧ век е чисто българско село и се числи към Мелнишката каза на Османската империя. В 1857 година е построена църквата „Свети Георги“, а в 1887 година - „Света Петка“.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долна Сушица (Dolne-souchitsa) е посочено като село с 42 домакинства със 150 жители българи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Суха Сушица, село на И от Мелник 1 час път. Сградено по хълмове на едно дере. Мнозина в това село си минуват с обръчи за бъчви и каци, които продават в Мелник. Стават и овощия. Църква „Св. Георги“, гръцка. 40 къщи българе.[7]

Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долня Сущица е населявано от 440 жители, всички българи-християни.[9]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Екзархията. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото (Dolna-Souchitza) има 520 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с 1 учител и 17 ученика.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Долна и Горна Сушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ в Златолист

Главната забележителност на селото е черквата „Свети Георги“. Храмът е построен в 1857 година и представлява едноапсидна трикорабна псевдобазилика, дълбоко вкопана в земята. Храмът е изписан през 1876 година от Теофил Минов от село Каракьой, Неврокопско.[12] Тъй като по това време Теофил е на 11 години, съществуват предположения, че автор е по-големият му брат Марко Минов, докато не се изключва възможността Теофил да участва в изписването. Също така има хипотези, че в изписването взима и участие и зографът Милош Яковлев.[13] В средата му, под купола, се намира мраморна плоча с двуглав орел - емблема на Цариградската патриаршия. Има поверие, че когато се стъпи върху нея, има здравословно излъчване. През 90-те години на XX век храмът е реставриран, а около него е оформен манастирски комплекс.

В тази черква в началото на миналия век е живяла пророчицата Преподобна Стойна. Тя е монахиня, която пророкувала и помагала на хората. Сочена е като предшественичка на по-известната ясновидка Ванга. В женското отделение е запазена килията, в която е живяла Преподобна Стойна. В двора на черквата е изграден мемориал при гроба на пророчицата.[12]

Златолист е известен и с винарските си изби. Известен е и със студената вода от старата чешма с пиринчените чучури.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Златолист
Починали в Златолист

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 358.
  3. Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
  4. Цветков, Борис. Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието: IX - XVIII век. София, 2002. с. 105.
  5. Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 54.
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140-141.
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
  8. Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр. 1
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  12. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 405 - 406.
  13. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052-05(497.7)
     Портал „Македония“         Портал „Македония