Горна Рибница
Вижте пояснителната страница за други значения на Рибница.
| Горна Рибница | |
|---|---|
  Горна Рибница  Горна Рибница |
|
| Общи данни | |
| Население | 2 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 17 345 km² |
| Надм. височина | 835 m |
| Пощ. код | 2836 |
| Тел. код | 074347 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 16362 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община – кмет |
Струмяни Емил Илиев (ОЗ) |
| Горна Рибница в Общомедия | |
Го̀рна Рѝбница е село в Югозападна България. То се намира в община Струмяни, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Горна Рибница се намира в планински район, в историко-географската област Каршияка[1]. Разположено е в източните склонове на Малешевска планина, на надморска височина около 800 м. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние, зимен максимум и летен минимум на валежите (средногодишна валежна сума около 800 мм). Предимно светли кафяви горски почви.
История[редактиране | редактиране на кода]
Васил Миков свързва името на селото с месторазположението му и смята, че първоначално се е наричало Ридница. Горна Рибница възниква в началото на XVIII век като колибарско селище. По предание първи заселници са братята Ангел, Иван и Христо Бугаринови от Дупнишко. По-късно идват Панковци от Горноджумайско, Конарци от Струмишко и други. През XIX век населението се занимава с животновъдство (овце, кози, свине) и земеделие (царевица, ръж, ечемик). През 1830-те в частна къща е открито килийно училище с учител Атанас от Дебърско, което в средата на века става новобългарско.[2] През 1846 – 1849 е построена църквата „Свети Атанасий“.
През Възраждането Горна Рибница е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Рибница (Ribnitsa) е посочено като село с 42 домакинства със 130 жители българи.[3]
По време на Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 е образувана местна чета с войвода местния поп Димитър Г. Икономов. 7 души от селото подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878). Рибничани подписват и писмото протест на селата от Мелнишко и Петричко до турския каймакамин в град Петрич – Хюсни бей (11 декември 1878). Около 1897 е създаден комитет на ТМОРО. През 1901 – 1903 Гоце Делчев 2 пъти посещава селото. По време на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 турската войска извършва насилия над населението – опожарени са около 20 къщи.
Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 460 души българи християни. [4]. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 624 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 28 ученици.[5]
Горна Рибница е освободено от османско владичество през октомври 1912. При избухването на Балканската война трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След войните от 1912 – 1918 г. поминък на населението остават земеделието и животновъдството. Населението намалява поради масови изселвания, най-значителни през 1959 – 1970 главно за градовете Разград, Сандански, Благоевград и Дупница.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горна Рибница
Поп Димитър Екатерински, деец на ВМОК, войвода на горнорибнишката чета в Горноджумайското въстание в 1902 година.[7]- Васил Попдимитров, български революционер, деец на ВМРО и политик
- Станоя Плашилски (1820-те – 1881), български хайдутин и революционер
- Починали в Горна Рибница
- Константин Попгеоргиев (Костадин) (ок. 1840 – ?), български революционер
- Свързани с Горна Рибница
- Атанас Дебърски, дългогодишен учител в Горна Рибница през първата половина на XIX век
- Димитър Икономов (1828 – 1912), български свещеник, просветен деец и революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кършияк, карши-яка или каршиака означава отсрещната страна или отсрещния край. Така османците (турците) наричали тази част от Мелнишката околия (Мелнишка каза), която се намира в Малешевията. Този топоним на района се налага като се отнася за селищата в източния дял на Малешевска планина (Малешевския балкан).
- ↑ Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987. с. 26.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142 – 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 188.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.186 – 187.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.838.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 131.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||
Портал „