Горна Рибница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рибница.

Горна Рибница
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17 345±0 km²
Надм. височина 835 m
Пощ. код 2836
Тел. код 074347
МПС код Е
ЕКАТТЕ 16362
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Струмяни
Емил Илиев
(РБ)

Го̀рна Рѝбница е село в Югозападна България. То се намира в община Струмяни, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Горна Рибница се намира в планински район, в историко-географската област Каршияка[1]. Разположено е в източните склонове на Малешевска планина, на надморска височина около 800 м. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние, зимен максимум и летен минимум на валежите (средногодишна валежна сума около 800 мм). Предимно светли кафяви горски почви.

История[редактиране | редактиране на кода]

Васил Миков свързва името на селото с месторазположението му и смята, че първоначално се е наричало Ридница. Горна Рибница възниква в началото на XVIII век като колибарско селище. По предание първи заселници са братята Ангел, Иван и Христо Бугаринови от Дупнишко. По-късно идват Панковци от Горноджумайско, Конарци от Струмишко и други. През XIX век населението се занимава с животновъдство (овце, кози, свине) и земеделие (царевица, ръж, ечемик). През 1830-те в частна къща е открито килийно училище с учител Атанас от Дебър, което в средата на века става новобългарско. През 1846 – 1849 е построена църквата „Свети Атанасий“.

През Възраждането Горна Рибница е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Рибница (Ribnitsa) е посочено като село със 42 домакинства с 130 жители българи.[2]

По време на Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 е образувана местна чета с войвода местния поп Димитър Г. Икономов. 7 души от селото подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878). Рибничани подписват и писмото протест на селата от Мелнишко и Петричко до турския каймакамин в град Петрич – Хюсни бей (11 декември 1878). Около 1897 е създаден комитет на ТМОРО. През 1901 – 1903 Гоце Делчев 2 пъти посещава селото. По време на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 турската войска извършва насилия над населението – опожарени са около 20 къщи.

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 460 души българи християни. [3]. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 624 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 28 ученици.[4]

Горна Рибница е освободено от османско владичество през октомври 1912. При избухването на Балканската война трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След войните от 1912 – 1918 г. поминък на населението остават земеделието и животновъдството. Населението намалява поради масови изселвания, най-значителни през 1959 – 1970 главно за градовете Разград, Сандански, Благоевград и Дупница.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горна Рибница
  • Flag of Bulgaria.svg Поп Димитър Екатерински, деец на ВМОК, войвода на горнорибнишката чета в Горноджумайското въстание в 1902 година.[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Попдимитров, български революционер, деец на ВМРО и политик
  • Flag of Bulgaria.svg Станоя Плашилски (1820-те – 1881), български хайдутин и революционер
Починали в Горна Рибница
Свързани с Горна Рибница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кършияк, карши-яка или каршиака означава отсрещната страна или отсрещния край. Така османците (турците) наричали тази част от Мелнишката околия (Мелнишка каза), която се намира в Малешевията. Този топоним на района се налага като се отнася за селищата в източния дял на Малешевска планина (Малешевския балкан).
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142 – 143.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 188.
  4. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.186 – 187.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.838.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 131.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония